Градина » Дрян най-лесно се хваща от отвод

 Дрян най-лесно се хваща от отвод

Едва ли има някой у нас, който не е свивал дрянови клончета за суровачка. Ценни са и дървесината, и плодовете на това растение. От дренките се правят вкусни компоти, сокове, конфитюри, желета.
Освен като диворастяща форма, напоследък дрянът нашироко се отглежда и като любителска култура. Особен интерес има към размножаваните у нас няколко ценни едроплодни форми, които официално са признати за сортове. Посадъчният материал от тях е доста дефицитен на пазара заради трудното размножаване. Ето защо е добре любителите овощари да научат как се размножава дървото и това ще им позволи сами да си произведат посадъчен материал от едроплодния дрян.
Единственият начин за запазване на качествата на майчините растения, както е и при другите овошки, е вегетативното размножаване. В практиката най-често дрянът се хваща от отводи и чрез присаждане.
Дрянът има способността да образува много прикоренови издънки, които сравнително лесно се вкореняват. Издънки се използват само когато растението е на собствен корен, а не е присадено.
За вкореняване могат ца се вземат и клонки, израснали по-високо в короната. Леторастите се извиват дъговидно и се закрепват в предварително изкопана канавка. Върхът остава над почвата, прикрепен към забито до него колче. Вкореняването ще е много по-бързо, ако кората в мястото на прививката предварително се нарани или се отдели малък кръг от нея. Отводите се поставят в почвата през есента или рано напролет, покриват се с лека почва, смесена с оборски тор.
През вегетацията е необходима оптимална влажност там, където е пъхнат отводът. Вкореняването може да стане за една година, но по-добре отводите да престоят две години, преди да се отделят от майчиното растение.
Присаждането е другият начин за размножаване на дряна. Тук обаче има доста трудности. Костилките много бавно поникват, после семеначета се използват за подложки. А и процентът на прихващането никак ни е висок. Семената (костилките) за подложки се събират от плодове, започнали да се зачервяват, без да са напълно узрели. Те изискват продължителна стратификация - около 20 месеца, и поради това през първата година след засяването поникват много малко. Едва на втората се появяват по-голямата част и най-много 50% от тях са годни за присаждане. Част от семената поникват чак през третата година.
За да се подобри поникването, се прилага т. нар. топла стратификация. Семената се поставят във влажен пясък в продължение на два месеца при 21-30°С. После температурата се понижава от 0 до минус 4-5°С. Има и други начини за третиране - със сярна киселина, натриева основа. За подложки могат да се използват и млади дренчета, поникнали в горските масиви около дряна.

Автор: Тодор Хърсев

Представяме Ви:

Кога и как се подрязва мушкатото?

Подрязване на мушкатата се прави едва след като презимуват, в началото на пролетта (март), при подготовката на растенията за изнасянето им отново навън. Тогава на старите растения се прави силна резит...

Искате ли да си отгледате морско зеле

Морското зеле (Crambe maritima) се отглежда за получаването на млади избелени (етиолирани) листа и филизи. В градинарството то е разпространено в Западна Европа, особено в Англия. Като крайморско раст...

За многоетажния лук почивка няма

При живораждащия (многоетажния) лук (Allium cepa var. proliferum) липсва период на покой, а при топъл климат той може да се развива постоянно. До образуване на цветното стъбло многоетажният лук не се ...

Завъдете тигридия от собствени семена

Тигридията (Tigridia) от семейство Ирисови (Iridaceae) е член на малоброен род клубенолуковични цветя. Около 20-те представители на рода произхождат от Южна и Централна Америка. Името тигридия означав...

Начало