Брунерата е изключително непретенциозно тревисто растение с презимуващо коренище. Коренището е дълго и месесто. Листата образуват розетка. Те са сърцевидни и със заострен връх, фино овласени, особено отдолу, разположени на сравнително дълги дръжки. Размерът им може да достигне до 20-25 см. Брунерата цъфти през април-май, около един месец. Цветовете са светлосини, дребни, подобни на тези на незабравката, с бяло петънце в средата. Достигат до 0.7 см, събрани са в рехави метлици.Плодът е суха, разпадаща се кутийка. Растението произхожда от Кавказ, отдавна е в култура. Създадени са красиви листно-декоративни сортове. Изключително зимоустойчиво - издържа до -30 градуса.
Брунерата се използва като почвопокривно в сянката на облистени дървета; подходяща е и за ранен цъфтеж в предната част на бордюра, когато малко други растения са цъфнали.
На едно място живее до 10 години
Брунерата е дълговечно растение, което може да се отглежда на едно място над 10 години, без да се нуждае от пресаждане. Предпочита сенчесто място, с рохкава, умерено плодородна и постоянно влажна почва. Можете да я използвате за сенчестите места в алпинеумите. При засушаване листата на брунерата губят декоративност. Необходимо е старите повредени листа да се изрязват своевременно и тъй като брунерата изкарва нови листа постоянно, тя не губи свежия си и декоративен вид до зимата. Имайте предвид, че ако не отглеждате растението на сянка, листата му ще станат зелени. Растението не страда от болести. Не се разраства прекалено, но в същото време ограничава растежа на плевелите.
Размножаване
Брунерата се размножава чрез семена и вегетативно. Когато са необходими големи количества посадъчен материал, растението се размножава чрез семена. В домашната градинка обаче по-целесъобразно е през пролетта или наесен старите туфи да се разделят за подмладяване. Разсаждайте на разстояния 30 х 30 см и полейте веднага.
Цветното зеле е много взискателно към мястото на което се отглежда. Подходящи са добре аерираните, дълбоки, влагоемни, глинесто-песъкливи почви с неутрална или близка до нея почвена реакция. Карфиол...
Зеленчуците са група култури, които се отличават с голямо видово и сортово разнообразие, имат различен по продължителност вегетационен период (от 50 до 150 дни), отглеждат се при 2 или 3 производства ...
Фикусите са цъфтящи растения. Мъжките и женските им цветове са необичайно малки и са разположени върху вътрешната повърхност на кълбовидни съцветия, опрашват се от насекоми. Най-разпространените домаш...
Ажгонът, наричан и ароматен айован, е познат в много страни заради силния си аромат и остър вкус. Отглежда се културно от най-ранни времена. Родината му е Азия. Използват се предимно свежите и сушенит...