Кога и как да поливаме лозите

Много важен фактор за гроздопроизводството е напояването през вегетацията на лозата. През периода на цъфтеж (май-юни) не се полива. Влагата за лозите в този период се осигурява за сметка на влагозапасяването на почвата и от валежите. През периода на наедряването на гроздето, поради летните горещини и големите изпарения, влагата в почвата намалява, а оскъдните валежи през юли и август не могат да я възстановят. Въпреки способността на лозата да черпи вода с мощната си коренова система от дълбоките почвени пластове, през много години тя не може да достигне пълно задоволяване на големите нужди от вода без напояване. През този период се налага да се правят една две поливки. В зависимост от степента на засушаването. Опасност за качеството на гроздето се създава при по-късните поливки след прошарването. В райони с по-тежки почви и в равнини терени не бива да се полива по–късно от края на юли. За другите райони този срок може да бъде удължен до 5 август. За южни склонове с плитки и леки почви срокът за късната поливка може да бъде до 15 август, защото липсата на влага е опасна за качеството и количеството на гроздето, отколкото излишъкът на влага. Десертните сортове като Болгар, Супер ран Болгар, Плевен, Брестовица, Приста, Кардинал, Султанина, Русалка и др. имат нужда от повече поливки с оглед изхранването на големите гроздове и получаването на по-висок добив, отколкото винените, но преценката трябва за се прави съобразно района и годината. Ако сортът е с по-тънка ципа като Гъмза, Кралски рубин, Царица на лозата и др. или е податлив на напукване или на сиво гниене като Мискет червен, Шардоне, Совиньон блан, Траминер розов, Алиготе, Ризлинг италиански и др., поливките трябва да се избягват.
От изследванията върху поливния режим на лозата е установено, че при напояване винените сортове дават по-малко увеличение на добивите от десертните.
При дъждуване на лозата трябва да се има предвид опасността от мана. Ранните пролетни поливки наложили се в години с недостатъчни есенно-зимни валежи, трябва да се извършват с по-големи поливни норми по гравитационен начин.
За района на Югозападна България през средно сухи години броят на вегетационните поливки достига до 4, като поливната норма е 80-100 куб.м на декар.