Размножаването на азалията става чрез резници. Най-подходяща почва е хвойновата, която се използва без специално приготовление. Такава почва се проветрява добре и не задържа излишна влага. Азалията има повърхностна коренова система, затова саксията за нея трябва да не е прекалено дълбока, а по-скоро широка. Пространството между стените на саксията и кашпата трябва да запълните с влажен мъх.
Не по-малко удачно е отглеждането на азалията в сфагнум. Както възрастното растение, така и резниците се нуждаят от повишена влажност на въздуха. За размножаването на азалията се използват резници, които трябва да се отрежат през пролетта от възрастните, но все още невдървесинени клонки.
На дъното на саксията се поставя дренаж на слой 3-5 см, а отгоре хвойнова почва на слой 5-7 см.
Можете да ги вкоренявате в хвойнова почва, торф или в смес от тези две съставки плюс пясък. Вкоренените резници се засаждат в хвойнова почва и се отглежда без саксии в течение на 2-3 години – това ги прави по-силни и устойчиви. Тригодишните растения са готови за засаждане в саксия.
Как да го направите:
1. Отрежете резник с дължина 4-6 см. Под под долната пъпка на листа направете кос срез;
2. Съкратете наполовина долните 2-4 листа;
3. Премахнете всички пъпки и обработете със стимулатор на коренообразуване;
4. Засадете резника на дълбочина 1,5-2 см;
5. Резниците трябва да се опръскват два пъти в денонощието. Температурата на помещението трябва да е 20-30 градуса. Влажността на въздуха – 75-80%, затова поставете съда с резниците в полиетиленов плик.
За да режете зелки още в края на април и началото на май, засейте семената на открита добре наторена и обработена леха. Необходими ви са 7-8 г семена на кв. метър. Семената са дребни - с диаметър 1-2 ...
Градините ни са пълни с неустойчиви на мразовете декоративни растения. За успешното им презимуване те биват укривани с изолиращи ги от студа материали. Сред тези видове са рододендроните, лагерстремия...
Всяко лято много любители събират семена от сортове домати, които най-много са харесали в градината си. През следващата година очакват да получат същите плодове, но за съжаление често ги спохожда разо...
Краспедията (Craspedia) е сравнително ново за цветарите растение, което е внесено от Австралия още през 80-те години на ХХ век. В културното цветарство е известен само един вид – топчестата краспедия ...