Фикусите са цъфтящи растения. Мъжките и женските им цветове са необичайно малки и са разположени върху вътрешната повърхност на кълбовидни съцветия, опрашват се от насекоми. Най-разпространените домашни фикуси не цъфтят в стайни условия с изключение на два вида – смокиня (F. carica) и разнолистния фикус (F.diversifolia). Без опрашители обаче и те не дават пълноценни семена. Затова общоприетото размножаване на фикуси е вегетативно – чрез резници, издънки. Най-простият метод е чрез вкореняване на резници. За това подхождат полувдървесинените и напълно вдървесинени, но не стари разклонения. Резниците се нарязват с две-три междувъзлия (при дребнолистните видове може и с повече). Желателно е да се използва завършената част на филиза, особено у едролистните видове. Изтичащият от свежия срез млечен сок се измива с топла вода. Срезът се подсушава на въздух в течение на 1-2 часа.
Резниците се вкореняват най-вече в стъклен парник или под полиетиленово покривало в смес от торф и едрозърнест пясък или керамзит. Дребнолистните фикуси образуват добре корени и във вода. При вкореняване на резниците в субстрат температурата му не бива да бъде по-ниска от 25°С. Оптималното време за вкореняване е пролетта и първата половина на лятото.
Младите растения се засаждат в неголеми саксии в смес от рохкава пръст, оборски тор, торф и пясък в равни части. Подходящи са и готовите субстрати за стайни растения.
Фикусите се поливат редовно според засъхването на връхния слой почва. Нежелателено е излишното преовлажняване, както и прекаленото засушаване. Особено добре действа на фикусите прохладния душ и ежедневното опръскване на листата с вода.
Много фикуси понасят недостатъчната осветеност, но не и пъстролистните форми. Те са капризни и в други отношения – понижение на температурата, небрежно поливане, течение, сух въздух – всичко това нерядко води до загиване дори и на възрастно растение.
Причините за окапването на цветовете и завръзите на лимона и на другите цитрусови са много. Цитрусовите, за разлика от болшинството растения, могат да плододават обилно и без оплождане. Даже, най-висо...
Тютюнът е един от надеждните помощници в биологичната растителна защита за градинарите, защото може се използва като заместител на химични препарати. Той съдържа никотин, който е силна отрова. В расти...
Обикновено през втората половина на февруари – началото на март започва сеитбата на лук за арпаджик. Колкото по-късно през пролетта се направи това, толкова по-малки са добивите. Със затоплянето на в...
Хлорофитумът (Chlorophytum) е сред най-популярните стайни растения и това не е свързано само със свежия му и привлекателен вид. Причината е, че хлорофитумът е едно от най-лесните за отглеждане растени...