Най-подходящото време за засаждане на касиса е след листопада. Тогава при ранната есен растенията се вкореняват добре и студът през зимата не може да ги изтегли. За да изберем подходящото място, трябва да се съобразим с биологичните особености на вида. Вирее добре в предпланинските и припланинските райони на страната ни, със засаждане на място на овощен вид, северно, североизточно или северозападно изложение. Обича влажен и прохладен климат. Не понася наклон повече от 8 градуса. Мястото да е проветриво, но защитено от силни ветрове. Предпочита добре дренирани, дълбоки и богати почви със слабо кисела до неутрална реакция - рН 5,5-6,5. Корените му се разполагат предимно в повърхностния почвен пласт, от който водата лесно се изпарява. При засушаване е необходима поливка. Светлолюбив е, но понася частично засенчване. Освен по границите на двора може да се засажда и между овощните дървета, но докато са млади и не хвърлят голяма сянка. Касисът не бива да се поставя на място, където е изкоренено дърво, защото почвата е силно изтощена, а и боледуват от едни и същи вредители по корените. За задоволяване нуждите от касисови плодове на едно домакинство са напълно достатъчни 40-60 храста. Засаждането се извършва в изкопана ямка с размери 40х40х40 см от двама човека. Единият държи растението в средата на ямката, а другия я засипва с почва и притъпква от периферията към средата. Растението се засажда 4-5 см по-дълбото, отколкото е било в разсадника. Така няколко пъпки остават под земята и точно от тях след няколко години израстват нови прикоренови стъбла. Ако почвата е лека, дълбочината на засаждане може да стигне и до 10 см. Разстоянието между растенията да е 1-1,20 м, а между редовете 1,60-2 м. Касисът е самоплоден, но ако си засадите 3-4 сорта, които зреят по различно време, осигурим пчели за опрашване и оплождане, тогава ще получим повече и по-едри плодове.
Ако сте си отгледали карфиол и някои глави не са наедряли както ви се иска, опитайте да ги накарате да понаедреят. Да ги държите на открито вече става невъзможно; поливане, подхранване, все едно, няма...
Гъбите са основните причинители на болести по растенията. Много от тях произвеждат микотоксини (фитопатогени), които представляват значителна част от почвените микроорганизми и оказват съществено влия...
Сачмянката е болест по костилковите овощни видове. Причинява се от гъбичка (Stigmina carpophilum). Външно се проявява в своеобразно надупчване на листата, сакаш са пронизани от сачми. Оттук идва и име...
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Причината се корени в това, че плодовете й имат грубо, тръпчиво и с каменисти образувания месо, поради което рядко се употребяват за ко...