Рамбутанът (Nephelium lappaceum) е плодно дърво от Малайския архипелаг и Югоизточна Азия. Обикновено е висок 6-7 м, макар че понякога достига и до 20. Листата му са перести, а цветчетата – малки, събрани в съцветия. Отглежда се заради плодовете, като съществуват сортове с различна големина, форма, вкус на плода и време за узряване.
Рамбутанът е приспособен към условията на влажния тропически климат. За успешно отглеждане се нуждае от редовно и обилно поливане. Най-добре вирее в дренирана богата глинеста почва. Започва да плододава на възраст 6-8 години.
Ако искате да имате рамбутан вкъщи, трябва да му осигурите температура поне 18-20°С и осветеност 12 часа в денонощие. Необходима е влажност на въздуха не по-малко от 60-70%, която се постига с често пръскане на короната и поливане с топла вода.
Проветрявайте семеначетата редовно
В случай че искате да го отгледате от семе, ще ви бъде нужен мини парник (може и изработен с подръчни средства), поставен на топло и светло място, но не на пряко слънце. Семеначетата се проветряват редовно. Капака се вдига, когато се пръскат с вода и при необходимост да се поливат. Не бива да се допуска пресушаване, нито задържане на вода в почвата. Размножаването със семена обаче крие риск растенията да не наследят качествата на плодовете или да се окажат мъжки.
За порасналото осемгодишно растение ще се нуждаете от саксия от 50-70 литра.
Плодовете не трябва да са слепени
На външен вид плодовете на рамбутана напомнят таралежчета с размерите на топки за пинг-понг. Растат на гроздове до 30 броя. Имат твърда червеникаво-оранжева обвивка, в която се намира бялата, сочна и сладка сърцевина с лек мирис на зелен чай. Колкото и да ви е вкусно, яжте внимателно – вътре има доста голяма костилка. Кората на плода е покрита с дълги 4-5 см косъмчета, откъдето идва и името му (на малайски “рамбут” означава “косъм”). При пресните зрели плодове те трябва да не са много меки, с жълтеникав или зеленикав цвят и в никакъв случай да не са слепени. Меката част наподобява желе. Плодът не се подлага на топлинна обработка, но традиционно се консервира в захарен сироп. В прясно състояние се консумира, като с остър нож се прави кръгов разрез по средата на плода. Едната половина на кожицата се сваля, а другата се оставя като декоративна чашка за сърцевината. Втората половина на кожицата се отделя директно, преди да се изяде плодът. Рамбутаните от Тайланд са най-вкусни в периода май-септември, а тези от Латинска Америка – през зимата. Плодовете могат да се запазят в хладилник около седмица, а при стайна температура – 2-3 дни.
Това е началото, въпросът, от чийто отговор се тръгва към желания успех от отглеждането на зеленчуците в градината. Когато сте решили какво ще засявате и сте избрали и сорта, остава да решите колко се...
Богатството на витамин С и В, каротин, калий, магнезий, танин, ябълчена и винена киселина, което се съдържа в боровинките, преминава във виното. Неговата алкохолна ферментация обаче се потиска от нали...
Кореновата система на пипера е по-слаба и има по-малка усвояваща способност. Ето защо торенето е изключително важно, за да се получи висок и качествен добив. Известно е също така, че тази зеленчукова ...
През април на балкона се сеят семената на ипомеята, наричана грамофонче. За нея изберете завет и слънце, защото е топлолюбиво едногодишно растение. Ипомеата е подходяща за вертикална украса. Тя е в ко...
Какво представлява лириопата?