Растението е познато с няколко имена, наричат го пирински, мурсалски, македонски чай, някъде - и миризлив бурен. Расте на сухи, варовити и каменисти места. Естествени находища има над 2000 м надморска височина в Пирин, Рила, Средни и Западни Родопи, Славянка.
Многогодишното растение има прави и приповдигащи се стъбла, високи до 50-70 см. Листата са целокрайни, срещуположни, долните са продълговато ланцетни с къса дръжка, а горните са сърцевидни и приседнали. Цветовете са събрани в класовидно съцветие с яркожълти прицветници.Чашката е тръбеста, звънчевидна, с 10 жилки и 5 зъбеца, покрити с дълги власинки.
Използва се надземната част – листата, цветовете и стъблата, събрани през време на цъфтежа, който е през юли и август. Суши се на сянка или на в сушилни при температура 30 – 35 градуса. Изсушената билка има приятен аромат и слабо горчив вкус. Когато не е нарязана може да се съхранява 2 години.
У дома се засява в покрити сандъчета
Семената му имат кълняемост между 50 и 60 процента. Може да се отглежда в изкуствени насаждения. Почвата трябва да се смеси с пясък и лехите да са задигнати, за да не се задържа излишна вода. Разстоянието между лехите трябва да бъде около 70 см, а между растенията 40-50 см. Семената се засяват рано напролет в сандъчета като се покриват с наелон или стъкло. През месец април-май (в зависимост от температурата) се засаждат навън. В началото растенията са малки и имат нужда да бъдат поливани през няколко дни. Трябва също редовно да се плевеят и окопават.
Лечебно
Растението не е напълно изследвано, но е известно като българка виагра. Препоръчват го при спастичен бронхит, действа отхрачващо, омекотяващо и облекчаващо на възпалените лигавици. Помага при всички видове кашлица, гръдна жаба, енфизем.
Една чаена лъжичка от изсушената билка се запарва в 200 мл вряща вода. Прави се запарка 15-20 минути, след което се прецежда. Пие се по 100-150 мл преди ядене и вместо вода. Пиринският чай има приятен аромат и се използува не само като лечебно средство но и като сгряваща напитка.
Овесеният корен (Tragopogon porrifolius) е вкусен зеленчук. Кореноплодите му се използват като подправка на супи и ястия, както и като самостоятелни предястия. От свежите листа пък напролет се правят ...
Присаждането се извършва, само когато лозите са в буен растеж - в края на май и началото на юни. Непосредствено преди операцията се премахват излишните леторасти и се оставят само онези, които ще се п...
Варовата (неинфекциозна) хлороза е функционално заболяване, което се дължи на недостатък на желязо. Обикновено се проявява на втората година от засаждането около цъфтежа на лозите, когато растежът на ...
Мястото за ирисите трябва да се избере по-рано и да се подготви. Най-добре е там да няма вятър, а през втората половина на деня да попада в лека сянка. На градинските ириси се харесват глинести и песъ...