Артишокът (Cynara scolymus) е многогодишно зеленчуково растение, което доста прилича на магарешкия трън. С него са от едно семейство – сложноцветни (Compositae). Отглежда се заради младите недоразвити съцветия, които приличат на съцветията на магарешкия трън, но имат едри месести люспи и силно развито месесто дъно, които са обект на консумация. Те са богати на въглехидрати, на витамини, предимно А и В, и на ароматни вещества, които им придават особено приятен вкус.
Това почти непознато у нас растение се отглежда и консумира много в средиземноморските страни и предимно в Италия и Франция. Напоследък някои находчиви стопани правят опити за отглеждането му във връзка са развитието на туризма. Градинари в миналото също на практика са доказали, че успешно може да се отглежда у нас, особено в райони с по-мека зима. Не се отличава с голяма студоустойчивост, но при добро загърляне успешно презимува. По отношение на видовете почви не предявява особени изисквания, но най-добри резултати се получават на по-леките почви, каквито са глинесто-песъчливите. За него е важно почвеното плодородие, което предполага и обилно органично и минерално торене, защото извлича много хранителни вещества за формирането на добра реколта.
Артишокът се размножава чрез семена и чрез коренови издънки. Семената се засяват направо на постоянно място в гнезда. След поникването се оставя по едно растение, или най-много по две, най-добре развитите. Вместо направо, семената може да се засеят и за отглеждане на разсад. Семенният начин на размножаване не е за предпочитане, защото се получава разнороден посев. Най-често се прибягва до засаждане на коренови издънки. Те се вземат от най-добре развити растения, изявили най-положителни качества, и са засаждат през пролетта за отглеждане като разсад. На постоянно място се засаждат през есента при разстояние 1-1,5м между редовете и 80-90 см в реда. Грижите се състоят предимно в обработка на почвата, унищожаването на плевелната растителност и поливане при нужда. Премахват се също част от цветоносните стъбла, оставят се до 1 – 2, за да се развият по 3 – 4 едри, доброкачествени съцветия на растение. Беритбата на съцветията за консумация (главичките) започва на втората година след засаждането.
Насаждението от артишок се използва не повече от 3-4 години. Обновява се с друго, което се създава с издънки, взети от най-добрите растения в съществуващото.
Агапетесът (Agapetes) от семейство Ерикови расте като вечнозелено храстче в субтропиците на Азия, откъдето е пренесен и разпространен като едно от най-интересните ампелни цветя. На височина достига до...
Българинът обича да отгледа сам лимоново дръвче вкъщи, на двора, на балкона. Да си посее сам семката, след това да я ашладиса от лимона на съседа, защото е много хубав. Това е така от край време. Обач...
През лятото зелето става обект на голямо внимание от страна на зелевата муха. Това насекомо, което прилича на обикновена муха, на дължина достига до 6-7 мм. Снася яйцата си в почвата близо до стъбъл...
Чубрицата е готова за прибиране, когато растенията са във фаза на начален цъфтеж. За повечето райони на страната това става обикновено към края на юли. Независимо дали е градинска или балканска, перио...