От средата на май започва разсаждането на средно ранния патладжан. Кореновата система на патладжана е особено чувствителна към топлинния, водния и хранителния режим на почвата, затова се избират запазени от ветровете места, с топли, рохкави и богати почви. Патладжанът обича светлината и слънчевото греене и не понася засенчване. Сравнително късното засаждане позволява преди това на същото място да бъдат отглеждани ранни зеленчуци.
Избраната парцелка трябва да бъде подготвена и наторена още през есента. Преди засаждането, почвата се почиства добре, прекопава, бранува и се оформят лехите, ако не са направени през есента. За малки площи, отглеждането е в редове с разстояния между тях 70 см и 30-40 см между растенията. Може да бъде и в двуредови ленти по схемата 100+60/35 см. Разсадът трябва да бъде във фаза 3-ти 4-ти лист, с къси междувъзлия и дължина на стъблото не повече от 20-25 см. Преди изнасянето му се полива обилно с вода. Въпреки че времето през май вече е топло, се разсажда от южната или източната страна на тира, със садило за непикирания разсад или в ямки ако е пикиран. Не трябва да се засажда дълбоко в дъното на браздата, тъй като там все още студено и отдолу се хвърлят 1-2 лопати прегорял оборски тор. Засипват се с пръст малко по-високо от колкото в разсадната леха и веднага се поливат внимателно с канчеСлед 5-6 дни, ако има пропаднали растения, се подсаждат и отново се полива. След това се извършва и първото окопаване. С първите две окопавания се прави загърляне.
Грижите през вегетацията са окопаване (5-7 пъти), редовно поливане, почистване на плевената растителност и борба с появилите се болести и неприятели. Броят на поливките се определя от почвения тип и климатичните особености. Високите денонощни температури, съчетани с ниска въздушна и почвена влажност може да доведат до окапване на цветовете.
Има го навсякъде из страната и понякога нанася сериозни щети. Напада предимно вишната и черешата, но от него може да пострадат сливите, кайсиите, прасковите, ябълките, че и някои други плоди дръвчета....
Цилиндроспориозата, известна още като червени листни петна, кокоминоза и бяла ръжда, е икономически най-важната болест по черешата и вишнята не само в Кюстендилския район, но и в останалите райони на ...
Това е едно от най-капризните декоративни растения. Стромантето представлява род, отнасящ се към семейство Марантови. От него са известни няколко вида с причудливо оригинален рисунък на листата. Всичк...
Дендробиумът е голям род от семейството на орхидеите. Вече са описани над 1240 вида от този род - всеки със своите капризи. Името му е съставено от латинските dendron – дърво и bios – живот. И не напр...