Съхраняване на ябълки и круши

Съхранието на плодовете трябва да се извършва при ниски положителни температури /0.5-1°С/, висока относителна влажност / 90-95%/ и вентилация или проветряване, за да се препятства образуването на кондензионни капки. Влажността може да се регулира, ако около съхраняваните плодове се поставят открити съдове с вода, а при преовлажняване - пакети с негасена вар, която свързва излишната влажност. При някои сортове круши като Пас Красан и Покхамс триумф в периода на доузряване се поддържа температура над 4°С, която след узряването трябва да се понижи. Джонатановите петна се ограничават напълно при поставяне на плодовете в атмосфера с повишена /2-5%/ концентрация на въглеродин двуокис.
През последните години ябълковите плодове се съхраняват в полиетиленови торби с газоселективна мембрана или обикновени пликове. Те запазват въглеродният двуокис, отделен при дишането на плодовете, който изпълнява ролята на консервант. За целта трябва да се оставят на прохладно помещение в течение на 10-15дни. След това здравите се поставят в полиетиленови пликове и се завързват добре, за да се създаде херметичност. Торбите се поставят на хладно.
Продължително съхранение може да се обезпечи и чрез парафиниране на плодовете. За 100 кг ябълки или круши са необходими 1 кг восък, парафин или стеарин. Те се разтварят на водна баня. Плодовете се потапят за няколко секунди, поставят се върху мрежа за изцеждане на излишният разтвор, изсушават се при стайна температура и се нареждат в щайги. По този начин се запазват през цялата зима. Подобен ефект има и индивидуалното обвиване на плодовете в парафинова хартия, която се подготвя по описаният начин.
Ефективно е и съхранението на плодовете в щайги или сандъци между ситно нарязана ръжена сама, дървесни стърготини от иглолистни видове или сено. Ако при използването на сено между съхраняваните плодове се поставят изсушени цветове от дървовиден бъз, след 1-1.5месеца плодовете придобиват прекрасен ананасов аромат.
Независимо, че са създадени редица продължително съхраняващи се сортове круши, секретът на тяхното следберитбено доузряване, който е използван в миналото, явно е загубен, поради което те рядко развиват характерния си маслен вкус, аромат и сочна консистенция. Набраните недозрели круши в хладни помещения не достигат физиологична зрялост. Плодовото месо остава твърдо, с набръчкана повърхност и примитивен вкус. Поради това крушовите плодове, предназначени за продължително съхранение, трябва да се прибират в беритбена зрялост.
В миналото крушовите плодове са съхранявани в глинени съдове с двойно дъно, където се налива вода. Плодовете са редени във втория съд между дървени стърготини от иглолистни видове или от лозови пръчки и са поставяни в мазета при температура 5°С. Тогава плодовете не изсъхват, кожицата не губи нито цвета, нито блясъка си. За да форсират узряването на крушовите плодове амереканските овощари ги опаковат в овча вълна. Плодовете достигат пълна зрялост за кратко време, вероятно поради особеният микроклимат, който се създава около тях. Независимо от начина на съхранение е необходимо да се извършват периодични прегледи на плодовете, преди да започне спорообразуване върху тях. При отделяне на плодове за съхранение е необходимо да се има предвид и сортовата им издържливост. Най-подходящи за лагеруване са ябълковите сортове- Шарден, Муцу, Айвания и Грени Смит, а от крушовите: Покхамс триумф, Пас Красан и Попска.