Овощните растения виреят добре на почви, чиято реакция рН е в границите от 5,5 до 7,5, като повечето от овощните видове успяват най-добре на почви със слабо кисела реакция (рН 6 до 6,5) и на второ място на почви с неутрална реакция (рН 6,6 до 7). Малините и ягодите виреят добре и на терени с по-кисела реакция (рН 5 до 6). Овощните култури понасят и леко алкална реакция (рН 7 до 7,4), но при слабо алкална реакция (рН 7,4 до 8) и особено при алкална реакция рН над 8 те страдат от хлороза.
Варовитите почви са силно алкални, поради което са неблагоприятни за овощните растения. Бадемите са сравнително по-устойчиви на алкална почвена реакция. А прасковите върху прасковени подложки и крушите на дюлеви подложки са едни от най-чувствителните на алкална почвена реакция и по-често страдат от хлороза. Това трябва да се има добре предвид при избора на места за овощни градини, както и овощните видове и подложките, на които са присадени. На някои почви с алкална реакция крушите например, могат да се отглеждат, ако са присадени на семенна подложка, а на дюлеви подложки страдат силно от хлороза и загиват предивременно. Прасковите върху прасковени подложки биват засегнати от хлороза при рН 7,4-7,7, а върху сливови (джанкови) подложки – при рН 7,6-7,9 и крушите върху дюлеви подложки – при рН 7,8-8,1.
При повишена киселинност на почвата се разрушава почвената структура и се влошават физичните свойства на почвата. Условията стават неблагоприятни за растежа на корените. При рН по-малко от 5 е установено значително намаляване на броя на малките коренчета при ябълката, например.
Почвената реакция трябва да се има предвид както във връзка с отношението на овощните растения към нея, така и във връзка с промените, които могат да настъпят в нея при торенето с минерални торове.
Чрез многогодишно внасяне на физиологично кисели торове (амониев сулфат или амониев хлорид) киселите почви може да се влошат, докато същите торове може да имат благоприятно влияние, когато с тях се торят алкални почви.
При преценяването на едно място дали е подходящо за създаване на сливова градина първоначално трябва да се ориентираме по наличността и състоянието на някои диви сливови овошки, които растат наблизо. ...
Болестта сиви листни петна се причинява от гъбата Septoria piricola. Заразяват се предимно листата и по-рядко плодовете. Отначало се появяват дребни кафяви петна, а по-късно стават сиво-кафяви. При си...
И след беритбата ягодите имат нуждата от хранителни вещества. По това време се образуват нови листа и ластуни и се залагат плодните пъпки за следващата година. Затова се препоръчва да се подхранват е...
За условията на Южна България рътенето на посадъчния материал от картофи трябва да започне от 15 до 20 януари, а за Северна България - с една седмица по-късно. Преди това обаче трябва го калибрирате п...