Живите зелени фасади

Трудно е да си представим градина без катерливи растения. Те нямат равни, когато трябва да се придаде на пространството особена екзотика и романтика, да се направят уютни зелени ниши или да се разнообразят скучните монотонни огради или плоски фасади. Всички тези растения са популярни сред любителите на вертикалното озеленяване като лиани. Това название обединява голяма група растения, които по своите ботанически семейства, родове и видове нямат нищо общо помежду си. Сред тях има едногодишни и многогодишни, дървовидни и тревисти, топлолюбиви и студоустойчиви видове. Приличат си единствено по особеното устройство на стъблата, които не могат да растат изправени без помощта на вертикална опора или да заемат каквото и да било друго положение без подкрепата на някаква повърхност. В зависимост от начина по който се прикрепват към различните повърхности в търсене на светлината те се делят на няколко групи.

Лиани не от тропика, а от нашенската флора

Пълзящите лиани се прикрепват с помощта на надебелявания в края на мустачките си или с особени въздушни коренчета (вендузи). На тях не са им нужни специални опори, освен вертикална повърхност. Това може да бъде тухлена стена, каменна зидария или друга грапава плоскост. Контактувайки с такава повърхнина, растенията достатъчно здраво се захващат към нея и достигат големи височини. Пълзящите лиани преди всичко са многогодишни листопадни растения. Те нарастват сравнително бързо с всеки сезон и по начало не се нуждаят от много грижи. Най-популярни в тази група са бръшлянът (Hedera), партеноцисусът (дива лоза) (Parthenocissus) и текомата (кампсис)(Tecoma).

Увивните лиани в процеса на своя растеж обвиват намерената опора със своите клонки. Те се нуждаят от тънки вертикални или наклонени опори, каквито могат да бъдат дървена или метална решетка, пергола или треяж. Когато не намерят опора стъблата остават на земята, престават да се увиват и намаляват растежа си. Към тази група се отнасят клематисите (Clematis), вистарията (Vistaria), някой видове лоницери (Lonicera) и сортове декоративен боб (Phaseolus), грамофонче (Ipomea), поветица (Convolvulus), тунбергия (Thunbergia), калистегия (Calistegia) и др.

Катерливите лиани се прикрепват с помощта на специални приспособления, т.нар. мустачки, които представляват видоизменени стъбла, листа или листни дръжки. С тяхна помощ те бързо се прихващат с голяма здравина към всякаква опора. Към катерливите растения може да се отнесат лозата, клематиса (Clematis), ампелопсиса (Ampelopsis), ароматния грах (Lathyrus), декоративните сортове тиква, кобея (Kobaea) и др.

Подпиращите се лиани наричат понякога полулиани. Това е защото те не се закрепват към конструкцията, а само се подпират на нея. Тези растения имат дълги, еластични но слаби клонки, които не могат да се държат самостоятелно и се нуждаят от опора. Ако ги лишите от нея, те се разпростират по земята и се превръщат в почвопокривни растения или в обикновени храсти. По-разпространени от тази група са някои разновидности на розата, къпината и касисът.

Вертикалното озеленяване всъщност е много практично, защото заема минимална част от полезната площ.

Това го прави особено актуално за малки пространства. Такива зелени "стени" отлично декорират градината и дават усещането за много зеленина. Лианите идеално подхождат на всеки стил и начин на оформяне и затова отдавна се ползват с голяма популярност сред ландшафтните специалисти. Увивните растения умело прикриват някой недостатъци на строителството, декорират неугледни стопански сгради, отлично замаскират огради и калканни стени. За опора се използват всевъзможни градински конструкции: арки, перголи, треяжи, беседки, стълбове, осветителни тела и др.

Голям ефект за кратко време

Всяка година от едногодишни лиани могат да се направят интересни композиции, комбинирайки ги по различен начин. Повечето едногодишни лиановидни растения се отличават с обилен цъфтеж, декоративни листа и приятен аромат. Много от тях имат и оригинални плодове. Като правило такива лиани са светлолюбиви. Бързорастящи видове са – кобеята (Kobaea), декоративната тиква (Cucurbita), ипомеята (Ipomea), ароматният грах (Lathyrus). Ефектът от използването на тези растения е сезонен, но затова пък всяка година може да е различен, променяйки онова, което сме забелязали като слабост.

Плюсове и минуси на красивото практично

Лианите имат и чисто практични функции. Зелените огради защитават от вятър, слънце и любопитни погледи. Намаляват праха и нивото на шума. Явяват се допълнителна преграда по пътя на въздушните течения, като намаляват резките пориви на вятъра, освен това плодовете на много от тях са много вкусни и полезни.
Разпространено е мнението, че лианите разрушават фасадата. Някои смятат, че не си струва да се прави това за да не се нанесе вреда на стените и да не се привлекат различни видове вредители.
Проблеми обикновено възникват там, където растенията поради незнание се използват неправилно. Поради тази причина подходът при вертикалното озеленяване и изборът на растения трябва да предварително добре да са обмислени. От една страна растенията удължават живота на сградата, като защитават стените от резките температурни промени и денонощните изменения във влажността на въздуха. Ако по фасадата има топлоизолационен слой или облицовка, те трябва допълнително да се укрепят, защото е възможно да не издържат тежестта на растението. Трябва да се има предвид и това, че премахването на лианите от фасадата не е толкова просто и винаги по нея остават трудно поправими следи. Многогодишните лиани растат на едно място 20-50 години и образуват мощна корона. Заради бурния растеж могат да възникнат проблеми с водосточните тръби и улуците а преплетените клонки могат да възпрепятстват падането на снега от покрива. Поради тази причина естественото нарастване трябва да се ограничава и растенията да се оформят рано на пролет. Някой видове са достатъчно агресивни и проникват в сглобките на дървените конструкции, това може постепенно да доведе до тяхното разрушаване.

Няколко прости правила за създаването и отглеждането на зелените вертикали.

Много е важен правилният избор на растението, в зависимост от неговото предназначение (временно или постоянно) и мястото на засаждане (слънчево-сенчесто). Повечето лиани предпочитат плодородна, слабо кисела почва и слънчево, защитено от вятъра място.
Никога не засаждайте растенията плътно до стената или оградата. В повечето случаи заради дренажа в там почвата не задържа влага.
Опорната конструкция трябва да бъде достатъчно здрава, за да осигури стабилност на растението при силни ветрове и снеговалеж.
Добър декоративен ефект се постига, ако още в самото начало правилно се оформи растението. За едногодишните това е своевременното прищипване (пензиране - отчупване връхчето на растението, обикновено над най-горната двойка развити листа), благодарение на което растенията стават пищни, с обилен цъфтеж и покриват максимална повърхност.
За многогодишните е важно правилното и своевременно подрязване. За да имате продължителен цъфтеж, е необходимо да премахвате прецъфтелите цветове, а така също и увехналите листа и клонки.
Добре е за по-смелите решения да се посъветвате с професионалист.