Витражите - отживелица или модерен дизайн
Витражите - красота от древността или модерен дизайн
Кой може да си позволи витражни стъкла в дома си? ВИП класата, истинските ценители с добър доход или обикновените хора, които имат и вкуса, и желанието да се радват на витража в своето жилище? Ще се опитаме да повдигнем завесата и да разберем защо витражът много силно влияе на емоционалното възприятие на интериора и е ключов декоративен елемент в пространството на дома.
Думата “витраж” произлиза от френската дума vitre (стъкло на прозорец).
По-късно така наричали прозрачните стъклени картини, изпълнени, по правило, в техниката на класическия витраж, т. е. сглобени от парченца стъкло в оловна рамка. С развитието на витража като рамка започнали да използват месингови, медни, алуминиеви, пластмасови и други профили, а същи медно фолио, железобетонна рамка, и много други, в зависимост от ролята, която витражът трябва да изпълнява. В някои случаи стъклото или част от него било заменяно с естествен камък, раковини, слюда, органично стъкло, тънък порцелан, пластмаса и други материали. Затова вече в средата на 20 век понятието витраж се разширило. Появили се пясъкоструйни, гравирани с киселина, лепени витражи, а също и различни имитации - по-евтини видове украса за прозорци. Имитациите се изработвали върху пластмаса, целофан или хартия, които можело и да не се лепят върху стъкло. В тях се използвали бои, които не трябва да се пекат, и имитация на оловни рамки.
Напоследък става модно да се наричат витражи остъклените многосекцийни конструкции от рамки и прегради, които сами по себе си могат да имат сложни форми и само отдалече да напомнят рисунъка на медальони и готически витражи или жилките на рамката, скрепваща стъклата.
Без граници за проектантското въображение
Не само богатите, но и обикновените почитатели на изкуството украсяват домовете си с витражи - врати, прозорци, стени. Витражната декорация е предпочитана най-вече в историческите градове и там, където има приемственост на занаятите, архитектурата и обзавеждането. В Италия например витражите не изпълняват само декоративна роля. Проектирани като елемент от общата структура на сградата, те стават част от архитектурното оформяне на екстериора и интериора. В старинните сгради повечето от запазените витражи, мраморни подове, мебели и аркади са уникати, изработени от майстори занаятчии. Съчетавайки рядко срещани пейзажни форми, проектантското въображение стига до най-различни творчески решения.
Особено впечатляващи са дървените врати, декорирани с витражни форми на слънца, цветя, листа и т. н. На фона на белите фасадни стени особено добре изпъкват рисуваните стъкла в съчетание с ефектни гипсови релефи и орнаменти. В някои обществени сгради и домове и днес може да се види 5-6-метров витраж, възпроизвеждащ най-различни форми и цветове от началото на ХХ век, осветяващ зали, коридори и вътрешни стълбища. Подобен, но с по-меки тонове, е стъклописът на кръглите прозорчета над вратите.
Какво да изберем за дома си?
Днес величествената красота на древността, съчетана с модерен дизайн, придава на интериора изтънчен чар, за да се създаде уют и неповторима атмосфера в дома, офиса, заведението. Незабравим е визуалният ефект на витражните стъкла. Те не си приличат едно на друго като орнаменти и технология на изработване. Елементите на стъклописа се използват за декорация на огледала и пана на прозорци и изпълняват роля на прегради между стаите и дори на вътрешни стени. Те засияват във всевъзможни нюанси от светлината, която играе по тях. Имате пълната свобода да подберете всевъзможни идеи, за да разчупите традиционните прозорци. Може да предпочетете флорален мотив или различни симетрични и асиметрични форми. Може да изобразите и нещо определено, но с трудността на изпълнение витражът се оскъпява. Цената започва от 400 лв. и върви нагоре според големината на площта и сложността на картината.
Не забравяйте обаче, че какъвто и мотив да изберете, хубаво е да не прекалявате с наслагването му по прозорците и вратите. Направете всички еднакви или просто заложете само на едно от стъклата, но по по-ефектен начин.
Автор: Надежда Белева