Мебелите – какво трябва да знаем, когато купуваме

Покупката на мебели е събитие за дома. Качествените от тях ще ни послужат няколко години, а понякога може и десетилетия. Но когато се разделяме с прилична сума пари, искаме да знаем от какво е направен, например, шкафът, дали той ще остане дълго време в същия вид, как да се грижим за него и няма ли някаква скрита опасност. Защото корпусните мебели се произвеждат от различни материали. И всички те влияят в една или друга степен на потребителските свойства: практичност, дълговечност, екологичност и естествено, цена.

В основата на всичко е дървото

Първоначално мебелите са се изготвяли от дърво. И днес те основно се изготвят от него, но има и материали като плоскости от дървени стърготини, влакна и дори прах.
От масивните твърди видове дървесина се правят най-скъпите и престижни мебели. Изключение правят по-демократичните по цена колекции от масивна хвойна и украсените само с дървени детайли мебели. Но въпреки ценността на дървото, то не може да се сравни с достатъчната устойчивост на изменението на материали, като мебелните плоскости и композитните материали – ДСП и МДФ.
Мебелните плотове представляват сами по себе си плоскости, които са направени от различни дървени пластини. За разлика от масивната залепена конструкция тази много по-малко се деформира и напуква. ДСП е направен от дървесни стружки и през ХХ век става един от най-използваните материали за направата на мебели. Дървените стружки в материала се пропиват със свързващо вещество, което често се нарича смола, по метода на горещото пресоване. Той е здрав, водоустойчив, лесен за обработка, не много скъп. При изработката на мебели се използват различни видове ДСП. Те се различават по плътност, експлоатационни характеристики, влияещи на дълговечността на изделието. Например, на фасадата на мебелите се използва шлифовано ДСП с високо качество с дребнозърнеста структура, а за кухненски плот и мебелите за банята могат да се направят от ДСП с повишена влагоустойчивост.

Конкурентът МДФ

Основният конкурент на ДСП е МДФ (Medium Density Fiberboard) или дървено-влакнести плоскости със средна плътност. Те се правят по метода на горещото пресоване от силно наситнени дървени влакна, които са смесени със свързващи вещества. Плоскостите МДФ при сравнение с ДСП се отличават с по-голяма здравина, по-малко съдържание на свързващи вещества и по-слабо реагират на въздействието на влагата, но струват повече. Благодарение на еднородната структура плоскостите МДФ се подлагат по-лесно на обработка, на рязане и шлифоване, което не е маловажно при изработката на древни детайли.

Влакната също са полезни

При производството на мебели скритите от очите част и страничните стенички на шкафовете, дъната на чекмеджетата, други елементи, но предназначени за по-голямо натоварване, се използват дървено-влакнестите плоскости (ДВП), които често се наричат оргалит. Те се получават от пресовани много ситни, подобни на прах дървени частици по метода на мокрото пресоване. Това е по-скъп, но дълговечен материал. Аналогичните детайли на по-скъпите мебели се правят от шперплат или пък от лакиран МДФ с дебелина 3 мм, който имитира декора на корпуса.

Йерархията на фасадите

За всяка мебел е важна не само здравата и дълговечна основа, но и привлекателния външен вид. Затова практически всички материали се нуждаят от допълнителна декорация и облицовка. В процеса на облицоване един материал се покрива с друг, за да се подобри външният му вид, физико-механичните, потребителските и другите свойства на готовото изделие.
Най-високо в йерархията заемат фасадите от масивна дървесина на дъб, орех, вишна, червено дърво, бук. Освен красивият цвят, тези видове дървесина има и висока плътност и здравина. Те са подходящи за всякакъв вид мебели. А “мекият” масив на елата се предпочита повече за спални. Дървената повърхност обикновено се защитава с няколко слоя лак – матов или гланцов.
На пика на модата сега са цветните фасади от МДФ със силен гланц, които имат почти огледален ефект. Най-често с него се украсяват забележителните комплекти от мебели в гостната или кухнята. Тяхната ефектна и стилна повърхност се получава по различни начини: нанасяне на няколко слоя високогланцов емайл, покриват се с акрилни фолиа или пък се нанася ПВЦ-фолио с висока степен на гланц. Всички тези фасади са най-скъпите, но не и най-практичните.
Към средната ценова категория се отнасят фасадите от ДСП и МДФ, които са облицовани с хартиено-слоесто фолио. В тях се съчетават важните потребителски качества: устойчивост на повишена влажност, механично въздействие и дори високи температури, а също така и огромно разнообразие от декори.
Интересно и привлекателно изглеждат фасадите в икономичната класа от МДФ, които са покрити с термопластични ПВЦ-фолиа (по-често на основата на полистирол и акрилни полимери). По физико-механичните си свойства и топлоустойчивост те отстъпват на фасадите, облицовани с многослойно хартиено фолио. Но богатата палитра от декори и възможността по лесен начин да предекорирате фасадата на мебелите си правят тази мебел много предпочитана в последно време.
На долното стъпало в йерархията се намират фасадите от ДСП и МДФ, които са покрити с хартиено-смолести фолиа по метода на каширането и ламинирането. Тези не много практични изделия се срещат само в категория на евтините мебели. Техният дял в общата маса на фасадите на другите разновидности постепенно се снижава и сега съставлява около 40 %.
Още един вид на декорация на мебелите е боядисването на фасадата. При това цената на боядисаната фасада зависи от стойността на лаковете и боите и може да се колебае в широки граници. Затова едни от тях се отнасят към високата класа, а други – към икономичната класа. Ще отбележим само още, че по правило, се боядисват плоскости от МДФ, които получават допълнителна шлифовка преди това. Сред скъпите екстри в този бранш са боядисаните и покрити с лак масивни мебели.

Зад завесата на терминологията

Думите “масив”, “ПВЦ-фолио”, “лаково покритие” предизвикват въпроси у повечето читатели. По-малко понятни са и “многослойно хартиено фолио”, “хартиено-смолесто фолио”, “каширане” и “ламиниране”, които се отнасят към корпусните мебели с основа от ДСП и МДФ. Ще се опитаме да ви помогнем.
Ще започнем с най-евтината облицовка – хартиено-смолестото фолио. Това е еднослойна декоративна хартия, рисунката на която най-често имитира текстурата на дърво. Самото му название говори и за начина на изготвянето му. Хартията се пропива с меламиноформалдехидна или карбамидоформалдехидна смола и се суши- в това време се получава и частична или пълна полимеризация. Полученият материал се именува също така и като синтетично фолио.
Има два начина, по които се облицова повърхност от ДСП със хартиено-смолесто фолио: ламиниране и каширане. ДСП се ламинира в плоски преси, като се използва фолио, с не напълно полимеризирана смола. Под действието на температурата (140-160 градуса) и налягане част от смолата излиза от хартията, съединява се здраво с плоскостта. Другата част излиза нагоре и става релефна под пресата. Времето да обработването на една плоскост е около 30 секунди. В резултат на този процес се получава материал с окончателно полимеризирана смола, който се нарича ламиниран ДСП или ЛДСП. Понякога за да се назове този материал се използва и понятието плоскост, облицована с меламиново фолио или покрита с меламин, което не е вярно, тъй като меламинови смоли не съществуват – има смоли, в чийто състав влиза меламинът.
Вторият метод на облицовка използва хартиено-смолесто фолио, което е с напълно втвърдена смола в него. Освен това към повърхността на фолиото предварително се нанася и лак. След тези процедури облицовъчният материал се именува “финиш-фолио”.
При каширането на ДСП предварително се нанася продукт за залепване – с негова помощ се залепва хартиено-смолестото фолио. Процеса на пресоване се случва при значително по-ниски, отколкото при ламинирането, температури (110-130 градуса) и доста по-ниско налягане. По метода на каширането се получава повърхност, чийто физико-механични свойства отстъпват по качества на ламинирания ДСП. А мебелите, направени от подобни материали, подхождат повече за спални, отколкото за кухни или коридори с по-сурови условия на експлоатация.

Пластмаси има всякакви

Терминът пластмаса да неспециалистите се явява синоним на еднородна структура с прахообразен пълнител. Но за хората, които правят мебели, с пластмасата се определя фолио, което съдържа и няколко слоя хартия (най-горният от които е декоративен), съединени помежду си с различни полимерни състави или смоли. Дебелината на многослойното хартиено фолио 0.15 – 2 мм. Това е здрав материал, който е устойчив на повишаването на влажността, има висока топлоустойчивост (до 140 градуса) и издържа кратковременно загряване до 250 градуса. не случайно с подобен материал с дебелина 0.4-0.9 мм се облицова ДСП за кухненски плотове.
Плоскостите от МДФ се покриват с многослойно хартиено фолио рядко: това довежда до поскъпване на продукцията, но не и към подобряване на свойствата на мебелите. За декорацията на МДФ със многослойно хартиено фолио се използва специално водоустойчиво лепило. То се слепва с основата под действието на температура и налягане.
Говорейки за мебелните фасади с многослойно хартиено фолио често се употребява и още един термин – “постформинг”. Това е процес, при който се облицоват закръглени детайли от ДСП. Краищата на елементите се фрезоват, като им се придава плавно закръглен профил. Фолиото се залепва на повърхността, като се оставят “пропуски”, след това на специална машина фолиото се затопля и се огъва. Тоест думата “постформинг” означава, след облепването на повърхността на мебелите, се формира крайният външен вид. За постформинг се приема и последващото оформяне на краищата на вече облицованите мебели.

Ламинатът – всичко това е наше

Още една загадка е свързана с употребата на думата “ламинат”. Освен популярното подово покритие у нас така се наричат и ламинираните ДСП, и ДСП, облицовани с многослойно хартиено фолио. Нееднозначността на това понятие се обяснява с разликата в превода на немските термини. Съществува два вида облицовъчно фолио: HPL и CPL.
Първият, HPL (High Pressure Laminate) представлява многослойно хартиено фолио за високо налягане ( с дебелина 0.3 – 2 мм, а понякога и повече), се получава на плоски преси. То се използва за производство на елементи, които са предназначени за помещения с високо натоварване, за мебели с всякакво предназначение, както и за изготвянето на врати.
Вторият вид, CPL (Continuous Pressure Laminate) е многослойно хартиено фолио, което се произвежда на конвейри без прекъсване на ленти при по-малко налягане. То има друг диапазон на дебелина (0.15 – 1.2 мм), отколкото HPL и няколко други свойства. Продавачите често именуват този материал за ламинат. Ако внимателно погледнете как се разшифроват абревиатурите HPL и CPL, можете да видите познатата ви дума “ламинат”.
Да се борите с неточностите в терминологията, която използват мебелните дизайнери, производители и продавачи, е трудно. Главното е, когато използвате тези термини, да имате предвид какво точно искате. А клиентите сами ще разберат дали това им подхожда или не.

Мнението на специалиста

Грешките при мебелите в повечето случаи са продиктувани от нас самите при обяснението ни през мебелните производители какво искаме, както и при експлоатацията им. Например, при силно заливане със вода, особено гореща, страда всяко изделие: и много качественото и това от икономичната класа. Колкото и добре да са направени вратичките, водата непременно ще проникне в плоскостта, и плотовете ще се надуят. Разбира се, това е екстремна ситуация, и мебелите ни не са предназначени за употреба в такива условия. И всички ДСП ще поемат водата, дори и най-качествените.
Ето още една позната ситуация: електрически чайник, който стои на плота под окачения шкаф, редовно изпуска парата си върху повърхността му. Но фасадата, която е облицована с ПВЦ-фолио, издържа температура до 70 градуса, а температурата на парата достига до 90 градуса и фолиото може по някое време да се отлепи. Затова носът на чайника трябва да се насочи или към абсорбатора, или навън към вътрешността на кухнята, за да не пострада фасадата и корпусът на мебелите.
С една дума, пренебрегването на простите правила за експлоатация и грижа към мебелите задължително ще доведе до тяхното преждевременно износване.

Важните дреболии

Ръбовете на лицевите части на мебелите от ДСП или МДФ осигуряват защитата на плоскостите от проникване на влага, замърсяване, както и от изпаряване на свързващите материала вещества. Типът и външният вид на кантовете е един от признаците, по които се определя качеството на мебелите.
В корпусните мебели от икономичната класа се използват кантове на основата на хартия, пропита с полимерни свързващи вещества. Те се отличават с богата цветова палитра, идеаелно съвпадат с декора на основното покритие, но ниските им физико-механични показатели са основна пречка през ефективността им и те лесно се повреждат. По-здрави и скъпи са кантовете на основата на пластмасата: ПВЦ кантове от поливинилхлорид, АБС акрилбутадиенстирол и ПП кантове от полипропилен. Тяхната дебелина е от 0.4 до 1.2 мм, а понякога и повече. Декорът им може да имитира дърво, метал, камък. Най-интересни са цветните кантове с обемен ефект. А АБС кантовете са и екологично чисти и най-устойчиви на механични въздействия.
В колекциите на скъпите мебели се използват кантове предимно от естествени материали.