Декоративният порцелан

Разговаряме с художничката Росица Трендафилова

Росица Трендафилова е завършила НХА – София през 1978 г., специалност силикатни форми. Специализира в Париж. Има десетки участия в наши и предимно в международни изложби и пленери на керамиката: Испания, Франция, Германия, Италия, Унгария, Сърбия, Египет. Носител е на престижни международни и национални награди. Тя е единственият български автор, който използва порцелана за създаването на художествени произведения.

- Откъде тръгва любовта ви към порцелана?
Керамиката като цяло е с големи технологични възможности, а това в много голяма степен се отнася за порцелана. Познавам го като материал за работа още от студентските ми години. Дори работих за известно време в завод за подобни изделия. Така с годините започнах да усещам възможностите му за различни модификации и експерименти. След всеки нов опит разбирах колко фин и благороден е, а и с лекота се поддава на всякакви релефни изображения. За порцелана е характерно, че се пече при изключително висока температура, поради което възможностите за оцветяване са ограничени, тъй като боите не издържат в пещта.

- Кои са източниците ви на вдъхновение?
Всичко би могло да провокира въображението ми – от най-банални форми до съвършени творения на природата (дървета, скални образувания и т.н.). Една корозирала част от нещо би могла да подскаже структурата на нова неочаквана форма. Много от идеите си черпя от морето и камъните по брега. Веднаж едно малко образувание с фини пластове, издълбани може би от миди, ме вдъхнови за серията „Камъни“. Бях изумена как е възможно да бъде прорязан материалът така красиво. Започнах с по-малки, след това с по-големи, докато стигнах до най-обемните си експонати, които са многоцветни, тъй като върху тях опитвам с различни бои. В много случаи идеите ми са повлияни от събития и случки.

- В едно интервю по повод изложбата ви „Обекти“ казвате, че археологическото наследство на маите, както и египетските пирамиди провокират творческото ви въображение? Защо точно те?
Прекланям се пред старата наша и световна предметна култура. Обичам древните находки, носещи послания от миналото - наследството на маите, египетските пирамиди... Архаичните форми са интересен обект за различни интерпретации, но експонатите ми не копират видяното, а са творческа алюзия за него. Бусинската керамика например ми въздейства определено емоционално. Истина е, че старите майстори са градили форми за бита, но те носят много повече от функционалност. Изчистени откъм детайли, тези предмети стоят в пространството като изящни скулптури.

- Трудна ли е за работата с бялата керамика?
И трудна, и лесна. Трудна, защото е многокомпонентна, капризна и силно пластична. Трябва да познаваш много добре материала и да се съобразяваш с него. Лесна е, защото това е най-чистата маса, поддаваща се на всякакви пластични решения. С нея може да се постигне както най-малката изящна форма, така и голяма монументална творба. Преди години на представителна японска изложба попаднах на изключителен експонат – книга с фини листи от порцелан, на които дори личеше текстът. Това е то съвършенството... Но да се върнем към процеса на работа.
Първо е идеята. Тя може да е спонтанна, а може и да се търси и доразвива, минавайки през редица експерименти, докато добие форма, цвят, съдържание и т. н. Този процес е най-интересният. Следват проби на изпичане, на проверка на съотношението на материалите един към друг. Понякога материалът сам ти подсказва грешката или пък идеята за дообогатяване .

- До кое най-интересно „откритие“ сте стигнали при изследване възможностите на този материал? А в какви необичайни съчетания го включвате?
Работя тънки пластове, дантела, модулни изображения и др., но не бих казала, че това са мои открития. Просто ги интерпретирам по свой начин. Колкото до материалите, използвам и червена, и бяла глина, шамотна маса, понякога експериментирам с дървени стърготини, както и с нестандартни материали като дунапрен, стиропор, и т. н. При по-свободните композиции тип „инсталации“ включвам хартия, плат, метал, дърво, смоли и др. Тук всичко е подчинено на идеята. Горда съм, че в последните години имам лични пробиви и постижения – такива са например, фините малки частици, които са надробени пластове порцелан.

- Как виждате ситуирането на порцелана в съвременния интериор в ролята на декорация? За кои стилове подредба е най-подходящ?
Порцеланът има, тъй да се каже, универсално присъствие в дома. Това е един топъл материал, който освен функционалност носи и голяма естетическа наслада, създава настроение и уют. Именно затова се вписва във всеки стил и във всяко пространство. И все пак – водещи са емоционалната нагласа и изискванията на стопанина на дома.

- Вие работите стенни пана – разкажете по-подробно за тях, защото те са оригинален акцент в интериора.
Това е едно от последните ми усилия. При изработката им съчетавам порцелана с различни плоскости като огледало и метал. Търся игра на пространство и на цветове, за да постигна по-модерна естетика. Декоративните стенни пана задължително са „подчинени“ на интериора, за да звучат максимално точно.

- За какви купувачи са предназначени вашите пластики?
Принципно работите ми се харесват и купуват от хора, близки до моето светоусещане. Една немалка част от нещата, които правя обаче, са в голям формат и съответно изискват подходящото за целта пространство. Към тях се обръщат тези, които имат голям дом и са ценители на изчистения интериор.