Родината на форзициите е Източна Азия и Югоизточна Европа. Името им произлиза от името на шотланския ботаник Уйлям Форсайт. Известни са около 11 вида. Те представляват листопадни храсти със срещуположни, прости или частично трилистни листа. По края тези са назъбени или целокрайни. Цветовете са с чашки и жълто четириделно венче. Те се появяват рано на пролет преди разлистването по 1-6 в пазвени групи. Клонките са с груба, сивокафява кора.
Форзициите са много популярни в началото на пролетта. Те цъфтят първи сред почти зимния ландшафт. Форзициите са като кокичетата - едни от първите предвестници на пролетта. Те са много обичани и ценени . Зелените площи оживяват всеки март и април от многобройните бледожълти, или златножълти цветчета по клонките на форзициите.
Често форзициите се използват за покриване на стени, гола земя, за живи плетове и за единични храсти. Те растат на всякаква почва. Изискват места огрени от слънцето, но виреят също и на полусянка. За градинарите е необходимо да знаят, че форзициите не понасят силното подкастряне. Веднага след прецъфтяване да се премахват клонките, по които има повехнали цветове. Това трябва да става много внимателно с ножици – секатори.
Размножаване
Форзиция можем много лесно сами да си произведем от зрели резници, които се подготвят през февруари. Сега тя най-лесно се разпознава по кафявите ръбести клони и набъбналите пъпки. Нарязаните резници не бива да са по-дълги от 18-20 см. винаги горният отрез, който е 1-2 см над пъпката, трябва да се реже косо. Това се прави, за да не загниват резниците при дъждовно време, а водата да се оттича в почвата. Долният отрез, който е 1-2 см под пъпката и влиза в почвата, се отрязва хоризонтално. Внимава се при работа да не се оронват пъпките. Така подготвените резници се навързват в снопчета и заравят в пясък, където престояват до април – времето за засаждане.
В зависимост от времето идва моментът за набучкване на резниците. Местата са подготвени още през есента, но и сега трябва да се разбият буците, ако има такива с мотика и гребло. Правата лопата е изиграла своята роля през есента, но ако се наложи, може и тя да вземе участие в операцията. В зависимост от местата на вкореняване и дали форзицията е за единични или групови участия, резниците се поставят в рохкавата почва, но не докрай, а връхчетата да стърчат над земята.
РАЗСАД ЗА ФОРЗИЦИЯ
Въпросите около кафето и сърцето са често коментирани - от консуматори до учени. Не е чудно, че дори научните данни са противоречиви! Но за едно има единомислие - то е, че кафето не фигурира в списъка...
Трудно е да си представим градина без катерливи растения. Те нямат равни, когато трябва да се придаде на пространството особена екзотика и романтика, да се направят уютни зелени ниши или да се разнооб...
Невенът е едногодишно светлозелено тревисто растение с ярък оранжев цвят. Стъблото е 30-50 см високо, изправено. Някои цветове са по-слабо оранжеви и по-рехави, други – със силен и богат цвят. Листата...
С какво ни привлича мозайката? Със своята дълговечност или с безкрайните възможности при избора на цветове и материали? Възможно е със създаването на мозаечно пано да чувстваме връзката с миналото или...
Кухненски отпадъци хранят растенията