Пролет иде - засаждайте вече лозите

Още при първа възможност. Стига температурата да се задържа над нулата и почвата да не е много влажна. Не че отложите ли за в по-късна пролет, например през април, ще претърпите пълен неуспех. И тогава лозичките развиват корени и зелени филизи, но вероятността някои от тях да не сторят това е по-голяма. Ако сте пропуснали есенното засаждане, сега колкото по-рано, толкова по-добре. Защо ли? Ами защото съхраняваните през зимата млади лозички от състояние на пълен покой се събуждат за живот на определеното им постоянно място постепенно с постепенното затопляне на времето без да изпадат в стрес.
Разбира се, един от първите въпроси, на които ще търсите отговор преди засаждането, е кой сорт да изберете. Отговорът не е чак толкова труден. Който произвежда грозде за пазара, спира се на един или два, за да оформя по големи партиди. Той се съобразява с това, което се харесва от купувачите, преценява дали гроздето е издръжливо на транспорт, на временно съхранение и на още други все такива, свързани с желания пазарен успех. За лябителя, който има предвид нуждите на семейството, най добре е да се спре на повече различни сортове, зреещи в различно време откъм края на лятото, та до късна есен.
Дворно отглежданите лози най-често се формират асмовидно. Асмите покриват алеи и площадки и се вграждат като естетичен елемент от цялостната подредба на двора. В такъв случай те се разполагат от двете страни на алеята или площадката. От гледище на бъдещото развитие на лозите по-добре е вместо за всяка от тях да се изкопава отделна дупка, да се прокопае траншея от единия до другия край. Траншеята трябва да е широка не по-малко от 40 см и дълбока поне с 10 см повече отколкото е дължината на лозичката от корените до мястото, на което е присаден културният сорт. Горният почвен пласт се отхвърля отделно от долния. На всяко място, на което ще се посди лозичка, по дъното на траншеята се оформят конусчета от рохка пръст, размесена с прегорял оборско тор или компост. Преди засаждането лозичките се преглеждат и ако има развили се корени по средата на пръчката или от присаденото калемче, се премахват напълно. Запазват се само най-ниско разположените (стъпалните, основните), но краищата на по-дебелите от тях се изрязват до здрава тъкан. Ако от калемчето са израснали повече от един летораст, запазва се най-добре развитият, а другите се премахват напълно. Запазеният се съкращава на две видими очи (пъпки). Лозичките се засаждат, като корените им се разполагат свободно върху оформените от торопочеваната смес конусчета. Правият ред се постига с помощта на конец, а самото засаждане се извършва от двама човека – единят държи изправена лозичката, а другият засипва траншеята с почва. Най-напред се насипва горният пласт, който е по-богат, а върху него долният, т. е. разменят местата си. Когато траншеята се изпълни до половината, полейте лозичките с цел да се постигнете плътен контакт на корените с почвените частици. След това допълвате траншеята с пръст. Засаждането трябва да бъде извършено така, че мястото на спойката да е на равнището на почвената повърхност. Чепчето покривате с рохка пръст така, че да се образува купчинка върху него с дебелина 4-5 см.
Лозичките, които ще се формират като асми, се засаждат на разстояние според условията и възможностите, но най-често на 1,5 м една от друга. Щом асмите ще покриват алея или площадка, те се засаждат от двете дълги страни на избраното разстояние, като се разполагат така, че от единия ред да са по средата на разстоянието на другия ред (фиг. 1). Изгражда се и носещата конструкция, наричана често скеле. Няма стандарт за скелето, но при изграждането му някои принципи трябва да се спазват. Горната му част, по която се разполагат плодните звена на лозата, най-често е хоризонтална, но може да бъде и оформена тунелообразно, ако целта е по-специален ефект. Височината му обикновено е 2,20-2,50 м. Носещите стълбове се изправят по реда на лозите от двете страни на алеята на разстояние 2-4 м според якостта им. В горния край по дължината и напречно се свързват с винкелово желязо, или тръби с по-малък диаметър. Може да е и дърво, но достатъчно здраво и дълготрайно и съответно обработено. Така се постигат правоъгълни форми. Върху така създадената конструкция се изпъва поцинкован тел. Той ще послужи за привързване на плодните кордони.

Асмовидната формировка лесно се постига. Ето как се постъпва:
Започва се с формирането на стъблото. От двете пъпки на чепчето израстват два летораста.Тях привързваме към опорен кол (фиг 2). При добри грижи (поливане, подхранване, редовно премахване на колтуците и филизите) до есента те достигат дължина 2-3 м, т. е. надхвърлят височината на носещата конструкция. През пролетта по-силния ще запазим, а другия ще премахнем. Когато тези леторасти не се развият силно и не достигат височината на скелята, резитбата е пак на чеп с две очи. Целта е да се получи силен летораст, достигащ необходимата височина. Може и избраната пръчка да се пререже до нормално развитата и узряла част, за да се постигне постепенно удължаване на стъблото, но в такъв случай се получават надебелявания и изкривяване на проводящите съдове, което затруднява сокодвижението.
Избраната пръчка с необходимата ни дължина полагаме по хоризонталната част на носещата конструкция и режем най-много до 5-7 очи, броени от мястото на прегъването. Така поставяме началото на бъдещия кордон (фиг. 3). През лятото премахваме всички леторасти, развиващи се по стъблото до височината на скелята. Филизите по хоризонталната част, кордона, се прореждат през един. Крайният запазваме за негов продължител. На следващата пролет пръчките по кордона режем на чепове с две очи, а продължителят – най-много на 5-7 (фиг. 4). Леторастите по него също се прореждат още в млада възраст и последният се оставя за продължител. Така постъпваме дотогава, докато не оформим кордон с желаната дължина. Когато лозите са засадени на подходящи разстояния една от друга, между кордоните се оформя пространство, което се попълва от кордоните на срещуположно засадените лози. Така те проникват взаимно в плоскостта, определена от хоризонтално разположените телове (фиг. 5). Ако лозите са засадени на по-големи разстояния, на всяка от тях може да се формират два или повече кордона. Във всички случаи това трябва да става постепенно, като пръчките се режат на не повече от 5-7 очи.
Ежегодната резитба се състои в съкращаване на леторастите до чепчета на две очи и на плодни пръчки с 3-4 (стрелка) до 10-12 очи. В първия случай се реже през средата на стария чеп, при което горната пръчка отпада, а долната се съкращава на чеп с две очи. Във вториия горнаият летораст се съкращава на желания брой очи и се прегъва по тела, а долният се съкращава на чеп с две очи. След като дългите пплодни пръчки дадат плод, ги премахваме до основата, а нова пръчка и чепче с две очи оставяме на друго рамо.
Подходяща за дворните условия е формировката пергола. Тя напомня асмовидната, но носещата конструкция се изгражда така, че плододаващите леторасти се разполагат подобно на козирка (фиг. 6). Вертикалните колове може да бъдат с височина 1,30-1,40 до 1,80-2,00 метра. Чрез странично разположените носещи елементи се оформя козирката, която сключва ъгъл с вертикалните стълбове 130 градуса. По нея се опъват теловете, към които ще се прикрепват леторастите, а кордоните се формират по дължината на реда.
За дворните уславия заслужават внимание еттажно разположните хоризонтални кордони. Те се оформят най-често край стени и зидани огради. И в случая се изгражда носеща конструкция. Състои се от няколко хоризонтални реда тел. Първият се опъва на нисочина 50-60 см. По тях се оформят кордоните, както и при асамата, а ежегодната резитба се състои в съкращаване на плодните пръчки до чепчета с две очи. И в случая се прерязва старият чеп през средата, като така горната пръчка се премахва напълно, а долната се съкращава на чеп. Разбира се, ако долната е слаба, недоразвита, чепът се оформя от горната.
Чрез тази формировка, освен че се постига вертикално озеленяване на двора, се осигурява и натрупването на повече захари в гроздето, защото стената излъчва топлина, натрупана при слънчевото греене. Това е и една възможност да се отгледат лози в малко по-високи райони, където гроздето по-трудно узрява.

ЛОЗОВ РАЗСАД