Още рецепти » Какво представлява венецианската мазилка?

 Какво представлява венецианската мазилка?

Историята разкрива, че корените на венецианската мазилка съвсем не са във Венеция, както би следвало от нейното наименование. Нейният състав и техника идват от древния Рим, където мраморът е бил един от най-достъпните строителни материали. Него са го изпилявали, дялали, полирали. Разбира се, оставали са много отпадъци под формата на мраморен прах. Дошло време някой да измисли (кой е той хрониките мълчат) как да го пусне в действие. В резултат се появил безшевен тънкослоен мрамор с немалко предимства пред природния. Новият материал привлича не само с богатите възможности за довършителни работи, но и с технологичност. Да се нанесе не е проста работа, но все пак е по-леко от налагането и полирането на скалните късове. Освен това върху някои повърхности не може да се постави мрамор, тънкослойната мазилка обаче е възможна. Материалът е и изключително устойчив на въздействието на температура и влага. Вероятно това свойство е изиграло немаловажна роля след няколко хиляди години, по време на Възраждането, този материал да получи специално признание във Венеция.

Непроменена технология

Интересното е, че точната технология на венецианските мазилки е дошла до наши дни в непроменен вид. Пропорциите са различни, но основните компоненти остават непроменени. Това е,

на първо място прахта

– от мрамор, гранит, кварц, вар, малахит, оникс и други ценни каменни видове. Много важна е степента на смилане - колкото е по-голяма, толкова е по-близо да фактурата на сортове от камък.

Вторият компонент - свързващото вещество

в традиционния "Venetian" е гасената вар. Когато се смесят един с друг, се получава гъста смес крем, което всъщност е мазилката.

На трето място са пигментите.

Исторически се използвали само растителни багрила, сега се използват органични и неорганични. По принцип продукти, които имат в състава си чисто минерални компоненти, почти няма - всички те са с един или друг процент свързващ акрил.

Да се различат мазилките от гледна точка на свързващото вещество е почти невъзможно.

Смята се дори, че синтетичните са по-технологични, а след нанасянето им образуват по-еластично и устойчиво на пукнатини покритие. Според експерти обаче, само истинската венецианска мазилка може да предаде оптичните свойства на мрамора - уникален блясък, дълбоко осветяване, игра на светлината и сянката, на чийто фон изпъква причудливата връзка на жилките.

Традиционната венецианска мазилка не е само добре определена структура, но и сложна техника на нанасяне.

За да се предотвратят пукнатините, мазилката се прилага само върху внимателно подготвена основа. Отначало повърхността са армира за дълготрайност с по-едра или по-дребна мрежа, след това се обработва с еластична шпатула. След това (в повечето случаи) повърхността дълбоко се грундира, което осигурява доброто сцепление на мазилката и гарантира тя да не падне. В резултат обработената повърхност трябва да е максимално гладка, еднотонна и неабсорбираща. При недостатъчно качествена подготовка на повърхността може да се появят пукнатини, които не могат да бъдат поправени, а по принцип възстановяването е сложен и труден процес. След подготовката започва най-важното нещо.


Същността на технологията

е в нанасянето на няколко тънки слоя покритие. Броят им варира от 2 до 10 – колкото повече са те толкова по-забележима е светлината на мазилката. Това сияние, наречено още "феномена на светлинната дълбочина", е заради многото прозрачни слоеве – колкото са повече, толкова по-изразителен е резултатът. Оптичният ефект е създаден благодарение на светлинните лъчи, отразени в зависимост от ъгъла на падане в различните дълбочини на покритието. Именно дълбочината на сиянието създава впечатление за полиран мрамор. Техниката на нанасяне задължително изисква заглаждане на всеки слой ръчно с мистрия до получаването на напълно равна, гладка и лъскава повърхност. Освен това, многопластовият "сандвич" от мрамор на прах, свързващо вещество и оцветители трябва да се пресова до дебелина около 1 мм. За тази цел майсторът губи от 1 до 8 часа, за да направи само един слой върху 1 квадратен метър. Под влияние на топлината, генерирана от триенето на инструмента върху стената, се извършва полимеризация - на повърхността се образува твърда коричка, блестяща или матова, в зависимост от състава на покритието. Традиционното покритие се прави в един цвят, въпреки че е възможно и създаването на многоцветни покрития - контрастиращи цветове, петна, геометрични фигури, летящи пеперуди, летяща патина, златен блясък и много повече.

Някои техники може да се извършват само от професионални художници

например, класическата фреска. Венецианската мазилка позволява на съвременните художници и дизайнери да работят в техниката на фреската и да създават декоративни пана – истински произведения на изкуството. Рисуването става върху последния мокър слой със специални пигменти, който прониква във всички по-рано нанесени слоеве, така че никога да не се изтрие, да не изгори и да получи всички свойства на покритието. Такава рисунка не губи цветовете си с векове.

След изсушаване стената се покрива с естествен восък

Той укрепва блясъкът на покритието и дава чувство за оптическа илюзия. Тънкият прозрачен филм променя ъгъла на пречупване на светлинния лъч, и изглежда, че стената не е плоска, а отива в дълбочина.. Освен това тази „кола маска” дава на покритието допълнителна устойчивост на влага. Известно е поставянето на венецианска мозайка в бани и басейни, Има, разбира се, и венецианска мазилка, за която не е нужно да се поставя восък, тъй като тя съдържа всички необходими компоненти, които вече се съдържа мазилка.

Автор: Атанас Желязов

Представяме Ви:

Лечебен масаж на стъпалата

Според йогите, краката са разпределително табло. Може да се „включите” във всяка една част на тялото, ако знаете какъв участък от стъпалото трябва да масажирате. В краката има 72 000 нервни окончания....

Време е да приберем саксиите

Не е възможно да се каже точна дата, на която трябва саксийните растения да се преместят в помещенията: по отношение на времето годините не са съвсем еднакви, а и климатичните особености на различните...

РАЗРЕШЕНИ ФУНГИЦИДИ - 2017 г., I част.

АВИАТОР ЕКСПРО 225 ЕК - ПШЕНИЦА, ТРИТИКАЛЕ: Ран листен пригор (Septoria tritici), Брашнеста мана (Erysiphe graminis), Кафява (листна) ръжда (Puccinia recondita), Жълта ръжда (Puccinia striiformis), Л...

От какво зависи изборът на овошки

Повечето овощни видове се отглеждат на едно място в продължение на десетки години, а орехът и кестенът - 200 - 300 години. За да се развиват добре, да бъдат по-дълголетни и да дават достатъчно и качес...

Начало