Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Давалията е папрат, която се отглежда заради плътните коренища, които прорастват над ръба на саксията. Отгледайте си Д. канариензис (листата приличат на тези на моркова) или по-голямата, но по-крехка ...
Растение за по-големи градини, тъй като достига над 4 м височина. Не се среща често, но предлага разнообразие от багри - млади медночервени листа, бели цветове, червени плодчета, които почерняват, и з...
Най-популярните цъфтящи дървета са прунусът и малусът. Те освежават градините ни през април и май с бели и розови цветове. Сортовете на прунуса се срещат най-често, но малусът има предимства. Видовете...
Семпервивумът е стар любимец за отглеждане на открито и закрито. Много е издръжлив – липсата на грижи не му пречи, не трябва само да се преполива, да не се подхранва често и да не се пресажда, ако то...
Венерина папрат