Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Къклицата не е популярно градинско цвете, но е отлично едногодишно растение за селската градина. Достига около 75 см височина, цъфти през юни - август с големи цветове на нежни стъбла, които издържат ...
Това късноцъфтящо бордюрно многогодишно цвете е близък роднина на рудбекията. И двете имат големи маргаритоподобни съцветия с ясно изразен конусовиден диск. Но езичестите цветчета на рудбекията са жъл...
През юни се появяват увиснали китки от ароматни бели цветове, но фалшивата акация се отглежда главно заради грациозната форма и ефектните листа. Расте почти навсякъде и от нея става чудесно единично д...
Както и повечето от събратята си от семейство Амарилисови, зефирантесът предизвиква вниманието и любовта на любителите предимно в периода на цъфтеж. Обикновено той преживява незабелязван някъде в ъгъл...
Партеноцисус (дива лоза)