Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
В рода Сенецио влизат около 3000 вида растения. Между тях има тревисти едногодишни и многогодишни растения, храсти, както и листни и стъблени сукуленти. Разпространени са по цялата Земя. Най-разпростр...
Дребните цветове образуват ефирен облак над сивозелените листа. Гипсофилата е една от любимките на аранжорите на цветя, но е полезна и в градината, където малките цветчета приятно контрастират на голе...
Растението е добре познато като плевел, но култивираните му братовчеди не са толкова известни. В каталозите ще ги намерите трудно, най-вероятно ще откриете само S. subulata Aurea, но и тя е с ограниче...
Разпръснете семена върху незатревено място наесен или напролет и ще получите множество цветя с копринени венчелистчета, които ще цъфтят от юни до септември. Стъблата са разклонени, а дълбоко нарязанит...
Хидрангея