Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Величествено растение, подходящо за градината с диви цветя или за цветния бордюр. Роднина е на алиума. Листата имат ясно изразен ръб по дължината си. В края на пролетта се появяват високите и безлистн...
Малките цветове, които приличат на пухчета за пудра, са позната гледка в лехите. Има ги в различни багри, но най-харесвани са сините и бледоморавите. С времето белите сортове стават кафяви, а розовата...
Подправка, която е изключително много тачена от италианците и испанците, но у нас не толкова. В Средна Европа се употребява като подправка и зеленчук. Използват се младите листа, дръжките и клонките ...
Голяма група от полезни дървета с различни размери - от 25 см (рядко срещаната S. pygmaea) до 15 м (S. Mitchellii). Популярният градински сорбус е калината - грациозно и нежно дърво в различни багри п...
Пахиподиум