Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Това храстовидно многогодишно е с вдървеняло стъбло. Преди години се е отглеждало много заради лечебните си свойства (регулира кръвното налягане), но сега се разполага главно в бордюра или като нисък ...
Градинският сминдух, наричан още гръцки чимен, е познат още на старите гърци и египтяни като лекарствено и хранително растение. В Египет то е служело за култови цели при балсамиране на мъртвите. В Д...
Преди години петуниите бяха раздърпани растения със скучни розови цветове. Сега разнообразието от багри и размери е голямо, а самите растения са изправени, стелещи се или пълзящи. Петуниите се превърн...
Има многогодишни и едногодишни видове - подходящи за лехи и бордюри в края на лятото и през есента. Багрите са само жълта, оранжева и махагоново-червена, но съцветията са големи и много на брой. Най-х...
Бук