Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Брезата с право е едно от любимите дървета. Грациозният й растеж се подчертава от ефектната кора, която обикновено (но невинаги) е бяла. Жълтеникавите мъжки и зеленикавите женски реси се появяват напр...
Стенотафрумът се използва като ливадна трева в тропичните райони, а пъстролистният сорт в по-умерените области – за да придаде разнообразие на групата стайни растения. Плоските стъбла на това стелещо ...
Храстовидно деликатно многогодишно растение, което се отглежда като полуиздръжливо едногодишно. Броят на сортовете е силно ограничен. Отделните цветове са дребни, но образуваните от тях съцветия - гол...
Растението е необичайно и екзотично - изправени класове от бледоморави цветове над гигантски листа. Цъфти през май. Съществува риск - новозасадената паулов-ния няма да цъфне в продължение на много год...
Бругмансия