Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Не се отличават с особен хранителни качества, но съдържащите се в тях вещества улесняват храносмилането. Богати са на витамин С, предпочитани са през пролетта, когато другите източници са оскъдни. ...
Ще трябва да отгледате това едногодишно растение от семена, защото няма да го намерите в градинския център напролет. Тимофилата е с насечени листа и многобройни златисти маргаритоподобни съцветия. Изп...
Наричат това цвете ананасова лилия заради сферичните съцветия и коронката от листа върху тях. Не се опитвайте да го отглеждате на открито, освен ако не живеете в област с умерен климат и не разполагат...
Изящното растение със сложното име дизиготека веднага привлича погледите. Тъмнозелените, почти черни, назъбени листа създават пищна дантелена корона. Храстът обикновено слабо се разклонява и достига в...
Целаструс