Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
В миналото това растение е било голяма рядкост, но сега може да го намерите във всички градински центрове. Причината за това е, че през 90-те години отглеждането на градински цветя в контейнер стана м...
У нас се отглежда рядко от любители заради дребните (2,5-5 см) зелчета, които се развиват в пазвите на листата, разположени спираловидно по сравнително невисокото (до 50 см) стъбло. Брюкселското зел...
Дафиновото дърво, наричано още лаврово, се отглежда предимно заради листата, които са незаменима ароматична подправка при зеленчукови супи, ястия, маринати, туршии. Няма кухня, в която да липсват даф...
К. мороуи вариегата е много жилаво растение. Листата му са по-тесни от тези на хлорофитума и се гледа лесно, но почти никъде не се продава. От голямото семейство на остриците само един или два вида ...
Семпервивум