Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
На някои изолирани места по Земята, благодарение на откъснатостта от останалия свят и на специфичните местни условия, са се развили особени форми на растителния и животинския свят, които не се срещат ...
Доста специфичен род - видовете се различават много един от друг и на един вид може да се дадат три различни родови имена. Звездовидните или тръбести цветове са разположени на върха на нежните цветоно...
Вечнозелените многогодишни растения, чиито листа през зимата се обагрят в бронзово или червено, осигуряват багри в цветния бордюр, когато всичко наоколо е повехнало. Тиарелата изпълнява точно такава р...
Почвопокривно многогодишно, което запълва разстояния между плочи, между растения или образува „одеяло" над луковични. Нискорастящо (2,5-7,5 см), но се разпрострира бързо и може да „погълне" ...
Вибурнум