Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Заради ефектната форма на цвета и дългия период на цъфтеж родохипоксисът е подходящ за саксия или алпинеум. За съжаление това южноафриканско растение не е издръжливо като растенията от европейските Ал...
Съществува голямо разнообразие от храстовидни и пълзящи пилеи и всички те се отглеждат доста лесно, дори и от начинаещи. Най-лесна за отглеждане е популярната П. кадиери с бели петна по листата. Прави...
Съставените от дребни цветчета плоски съцветия се срещат често в цветните бордюри и в алпинеумите. Подходящи са за букети и могат да се изсушат за зимна украса. Освен жълти съцветия има бели, кремави,...
Към края на лятото хелениумът обагря в червено и жълто цветния бордюр. Всяко голямо, маргаритопо-добно съцветие е с ясно изразен централен диск. Стъблото е изправено, дълго около 60 см-1,5 м. На откри...