Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Аукубата е вечнозелен японски храст, който при стайни условия достига до 1,5 метра височина. Има изправени, силно разклонени зелени стъбла и големи кожести листа с дължина до 20 см и ширина до 6 см. Т...
Това е един от най-желаните летни плодове преди всичко поради чудесните му вкусови, а също и хранителни качества, както и заради лечебното му въздействие. Узрелите дини съдържат 5-10% въглехидрати, съ...
Ятрофата от семейство Млечки (Euphorbiaceae) идва от горите на Централна Америка. Необикновеният й облик веднага привлича вниманието – силно издуто в основата стъбло, едри яркозелени листа и оранжеви ...
Трудно се намират цветя, които да се чувстват добре под дървета или в тежката сянка на големи храсти, но полигонатумът е точно такъв. Листата му обгръщат дъговидно извитите стъбла. Растението е ефектн...
Цитизус (зановец)