Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Растение за заблатена градина или влажен бордюр, където декоративните листа и съцветията от дребни цветове се превръщат във фокусна точка. Пръстоподобните листенца са разположени радиално по дългите с...
В парковете и големите градини има величествени екземпляри на това дърво, има живи плетове от бук, както и пъстри сортове за засаждане в морави и на големи пространства. Почти всички сортове имат нужд...
Може да избирате между многогодишни и едногодишни растения. Бордюрното многогодишно е туфесто растение, което прилича на гигантска незабравка - листата и стъблата са мъхести, а цветовете - сини. Едног...
Някои бромелиеви се отглеждат заради листата, а други – заради цветовете. Има и видове, като известните ехмея фасциата и вризея спленденс, които принадлежат и към двете групи. Бромелиевите се култивир...
Вибурнум