Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Изправените класове, гъсто покрити с дребни мъхести цветове в бяло, розово или бледопурпурно, се появяват в края на лятото и началото на есента. Цветовете се отварят от върха надолу. Преди засаждане д...
Копривката е едно от любимите растения, които се кипрят по первазите на българските домове. Обичана е както заради ярко обагрените й листа, така и за изключителната й непретенциозност. Ботаническото й...
Странно звучащото име на пахистахиса означава на гръцки “дебел клас” и насочва към основното качество на цветето – формата на съцветието. Всеки от едрите наситеножълти “класове”, покрит със снежнобел...
Стробилантесът е красив, докато е млад. Дългите заострени листа са тъмнозелени със сребристопурпурен блясък. За съжаление този ефектен вид се променя с годините – старите растения са раздърпани, цвето...
Партеноцисус (дива лоза)