Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Лоницерата се смята за катерливо растение. Цветовете й излъчват сладък аромат. Храстовите сортове най-често се използват за жив плет, но има и видове, които може да се садят като почвопокривни или ка...
Екзотично и немного известно дърво. Съцветията се появяват през май - два големи бели прицветника около дребните цветчета. Добър избор, ако разполагате с място и търпение - може да надвиши 15 м, а пър...
Любопитно цвете, типичен представител на семейство Агасеае - има тръбеста спата и спадикс, който прилича на молив. Цветовете се появяват над стреловидните листа между средата на април и средата на юни...
Единствената вербена, позната на повечето градинари, е популярното растение за лехи, което през лятото се отглежда в лехи и контейнери. По-малко познати са бордюрните многогодишни вербени. Повечето от...
Декаизнея (син фасул)