Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
В областите с умерен климат и до стена с южно изложение или в по-топлите части на страната това растение може да се отглежда като вечнозелен цъфтящ храст, но най-често се третира като многогодишно и п...
От разстояние този храст прилича на огромна лавандула. Сините цветове са разположени в дълги класове, които се издигат над твърдите изправени стъбла и сиви листа. При по-внимателно разглеждане ще забе...
Както и повечето от събратята си от семейство Амарилисови, зефирантесът предизвиква вниманието и любовта на любителите предимно в периода на цъфтеж. Обикновено той преживява незабелязван някъде в ъгъл...
Люлякът е често срещан в храстовия бордюр. Видовете, които цъфтят през май и началото на юни, са почти винаги сортове на S. vulgaris, обикновения люляк. Цъфтежът е кратък, около три седмици, ароматът ...
Блатен кипарис (таксодиум)