Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Това величествено растение се среща рядко за разлика от верониката, която може да откриете навсякъде. Чувства се добре в задната част на бордюра или във влажна почва близо до воден басейн. Студът и ся...
Клейерата заслужава да е по-популярна, защото се гледа лесно и не е чувствителна при промяна в условията – не й опадват листата (както на други пъстролистни храсти). Расте бавно и ако от време на врем...
Плодовете на кайсията и на продуктите от тяхната преработка се отличават с високи вкусови, диетични и лечебни свойства. В плодовото месо на кайсията, което е около 85% от целия плод, сухото вещество в...
Стефанотисът е красива лиана от тропически Мадагаскар. Името на гръцки означава венец. Листата са вечнозелени, кожести, тъмни и много плътни. Те са продълговато овални, разположени срещуположно, дълг...
Бяла ела (абиес)