Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Рядко срещано многогодишно растение - ще трябва да потърсите специализиран снабдител или да засеете семена. Цъфтящите класове над ментоподобните листа имат спираловидно разположени качулати цветове. П...
Групата на примулите съдържа някои от най-добрите стайни растения, които цъфтят през цялата зима и през пролетта. Многобройните цветове са събрани в центъра на листната розетка (безстъблени сортове) и...
Южна Африка е дарила на цветарите безброй прекрасни любимци. Много от тях се отнасят към сукулентите – растения, натрупващи в органите си вода, която изразходват извънредно икономично, за да оцелеят в...
Родът на бегонията е голям и сложен, но градинските бегонии се делят на две основни групи - бегонии с нишковидни корени и грудкови бегонии. Всички бегонии имат общи черти - листата са месести или коже...
Фотергила