Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Цветовете са полускрити сред изящните листа. Освен класическото синьо има и многобройни комбинации. Нигелата не е капризна, но цъфти кратко. Преди засяване добавете компост и отстранявайте мъртвите цв...
Храстовидните стъбла и сивозелените листа на лавандулата служат за нисък жив плет или за „поръбване" на пътеки и бордюри, а ароматните цветове и листа се използват за сухи букети. Цветовете, коит...
Плодовете на актинидията са сочни, съдържат около 80% вода, захари, киселини, протеини, голямо количество витамин С, а също и витамините В1 и А и ензима актинидин, който спомага за храносмилането на ...
На пръв поглед необикновеното стайно дърво прилича на фикус – лъскави елипсовидни кожести листа, изправени стъбла. Но по форма това растение е доста различно. Стъблата се разклоняват лесно, а листата ...
Дафне