Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Има няколко интересни храстовидни върби - нискорастящи сортове за алпинеума, както и видове с ефектна кора за по-голяма градина. Сортове: С пъстри стъбла са S. alba Chermesina (яркоалени) или Vite...
Както и повечето от събратята си от семейство Амарилисови, зефирантесът предизвиква вниманието и любовта на любителите предимно в периода на цъфтеж. Обикновено той преживява незабелязван някъде в ъгъл...
А. каудатус се среща най-често. Разновидността атропурпуреус има тъмночервени цветове, а виридис – бледозелени. А. триколор се отглежда заради пъстрите листа – цветовете са незначителни. А. каудатус...
Ефектно растение, което трудно се намира. Листата са разположени в стегнати туфи, от които излизат пълзящите стъбла. Цветовете са отворени камбанки в синьо, бяло и понякога пурпурно, появяват се в сре...
Хемиграфис