Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Чойзията е един от кандидатите за титлата „идеален градински храст" - спретнат и овален, добре покрит с лъскави вечнозелени листа. Белите звездовидни цветове се появяват главно през май, а след т...
Едва ли ще откриете караганата в местния градински център, но ще я намерите в каталозите на разсадниците, специализирани за дървета. Едно от най-издръжливите растения (родината й е Сибир) - расте в бе...
Пълзящо растение, подходящо за висящи кошници. Листата му са – сребристи на сянка, а металнопурпурни след няколко часа на слънце. Не се гледа лесно, но не и чак толкова трудно, колкото предупрежда...
Повечето видове от тази група са деликатни за отглеждане на открито, но A. macrophylla е доста издръжлива. Цветовете й са с любопитна, характерна за аристолохиите форма, но не са красиви. Този катерли...
Лигуструм