Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Вечнозелени храсти, които достигат различни размери. Най-популярни са Н. Autumn Glory и Н. brachysiphon - компактни, с лъскави овални листа и класове от дребни сини или бели цветове. Издръжливи са, но...
Родът Калатея включва едни от най-красивите представители на семейтво Марантови (Marantaceae). Името идва от гръцката дума “calathos”, която означава кошница и е свързана с факта, че в родината си ра...
Любовта към стайните растения често започва с три или четири мънички саксии със сукуленти и един-два малки кактуса. Сукулентите наистина са добро начало, особено за деца, тъй като грижите за тях са ...
Асперулите не са популярни алпийски растения - нямат здравината на старите любимци, въпреки че описаните по-долу гладколистни видове се гледат лесно на открито. Видовете с влакнести листа (А. субероза...
Леспедеца (храстова детелина)