Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Може да избирате между многогодишни и едногодишни растения. Бордюрното многогодишно е туфесто растение, което прилича на гигантска незабравка - листата и стъблата са мъхести, а цветовете - сини. Едног...
Адениумът е мечтана придобивка за всеки любител на сукулентните растения. Представителите на този род произхождат от пустинните райони на Централна и Южна Африка. Това са дървовидни стъблени сукулент...
М. делисиоза е любимо растение от години. При правилни грижи младите растения (понякога погершно продвани като филодендрон пертузум) скоор развиват големи листа, които са перфорирани и дълбоко врязани...
Обикновеният симфорикарпус расте буйно и не е капризен - вирее на ярко слънце или в гъста сянка под дърветата. Покрива големи площи в по-некултивираните части на градината. Големите бели плодчета се п...