Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Бергенията е прекрасно почвопокривно растение за цветния или смесения бордюр. Вирее под дървета и храсти, бързо се разпростира, не позволява на плевелите да се разпространяват и осигурява цвят почти п...
Леко и ефирно цвете за задната част на бордюра. Стъблата са тънки, а цялото растение прилича на венериния косъм. Използва се при аранжиране на букети. Осигурете подпорки, а наесен отрежете стъблата. ...
Някои алпийски растения са твърде големи или твърде напористи за малкия алпинеум, но драбата се чувства прекрасно на малко място. В големия алпинеум може и да не обърнете внимание на листатите й туфи....
Толмиеята образува компактна, висока около 22 см туфа от мъхести яркозелени листа. Едно от най-издръжливите стайни растения – вирее чудесно на студено, добре проветрено място без слънчева светлина. Не...
Прунус