Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Обикновеният риган (О. вулгаре) се използва за подправка, а не за украса, въпреки че един пъстър вид се отглежда заради листата. Други видове се разполагат в алпинеума заради цветовете - дребни, розов...
Хавортията е един от най-разпространените и лесни за отглеждане сукуленти. В родината си, Южна Африка, расте на песъчливите и каменисти склонове под слабото прикритие на по-едрите растения от палещите...
Годжи бери, познато у нас и като мерджан, идва от Тибет, Монголия и Непал. Въпреки че в районите на естественото им разпространение тези растения са познати и използвани още от древността, то в начало...
Рядко се среща, но ако имате терариум или зимна градина, си заслужава да я потърсите. Не е подходяща за дневната, защото има нужда от висока влажност на въздуха. Цъфти с малки пурпурни цветове, но те ...
Елеагнус