Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с ...
Алисумите формират две групи градински растения. Алисумите за лехи са издръжливи едногодишни, които от дълго време са любимите партньори на лобелиите по края на цветните лехи. Традиционната багра е бя...
Няма да намерите това лятноцъфтящо луковично растение в градинския център, въпреки че е познато от векове. Не е популярно, защото съцветията му от звездовидни цветове се появяват чак на втората година...
Видът на това дърво не подсказва, че е иглолистно. Няма иглички или тънки листенца -ветрилообразните листа са големи, бледозелени в началото и златистожълти, преди да опадат наесен. Няма шишарки, а ма...
Лавър (лаурус)