Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Най-популярните цъфтящи дървета са прунусът и малусът. Те освежават градините ни през април и май с бели и розови цветове. Сортовете на прунуса се срещат най-често, но малусът има предимства. Видовете...
Прилича на малка ружа, но за разлика от по-високата си роднина живее дълго. От приосновната туфа листа се появяват здравите стъбла с цветоносни класове. Дисковидните цветове са широки 3,5-5 см, а венч...
К. артикулата се отглежда заради 60-сантиметровите, покрити с цветове стъбла – цветовете са бледожълти и се появяват през лятото. Още по-интересна е К. томентоза – стъблото и цилиндричните листа са по...
Необикновено растение за бордюра или за градината с диви цветя. Стъблата са тънки, а цветовете са в съцветия, подобни на четки за чистене на бутилки. Листата са насечени. Растението е издръжливо, жизн...