Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Японският клен е бавнорастящ и ефектен храст, за който може да се намери място във всяка градина. Отглежда се заради баграта и формата на листата. Не обича утринното слънце и студените ветрове. Сорт...
Наскоро популярността на филодендроните се възвърна. Изискванията им към условията са тези, които са имали в древния си дом в американските тропични гори – без пряка слънчева светлина и влажна среда, ...
Вечнозелен и нискорастящ храст, който заслужава вниманието ви, ако търсите нещо по-необичайно. Най-лесно ще намерите сорта A. unedo c провис-нали цветове и яркооранжеви плодчета, които приличат на яго...
Ядките на бадема са много богати на сухо вещество, в което най-голям дял заемат мазнините, белтъчините и въглехидратите. В тях се съдържат и много други ценни за човешкия организъм вещества. Освен за ...