Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Леята не се среща в много справочници, но ще я откриете в големите магазини. Тя е храстовидно растение с големи сложни листа, всеки съставен от многобройни остри листчета. Младите листа са бронзовочер...
Вечнозелени храсти, които достигат различни размери. Най-популярни са Н. Autumn Glory и Н. brachysiphon - компактни, с лъскави овални листа и класове от дребни сини или бели цветове. Издръжливи са, но...
Един от най-красивите храсти със сини цветове. Има много сортове, но нито един от тях не би издържал сурова зима. Цеанотусите от вечнозелената група са с малки листа и подобни на напръстник гроздове о...
Има котонеастри с всякакви форми и размери - от разпростиращи се почвопокривни до 6-метрови дървета. Листата, които може да бъдат малки като нокът или да достигнат няколко сантиметра дължина, или опад...
Каталпа