Прунус
^Prunus

Използва се най-вече за жив плет - вечнозелените прунуси са най-популярни, но има и червенолистни широколистни сортове за висок или нисък жив плет. Не всички прунуси се отглеждат заради листата - има цъфтящи сливи, бадеми, праскови, череши и кайсии. Прунусите не изискват специални грижи:
Сортове: Вечнозеленият P. laurocerasus (черешов лавър) се среща навсякъде - големи, лъскави листа и малки бели цветове като свещици през април. Ако не го подкастряте, ще достигне 4,5 м височина. Джуджето P. laurocerasus Otto Luyken е почвопокривен храст. С по-дребни листа от черешовия лавър е P. lusitanica - португалският лавър, който вирее и във варовити почви. Ще го познаете по червените дръжки на листата. Има няколко прекрасни листопадни сорта за жив плет. За нисък плет вземете меднолистния P. cistena, за по-висок използвайте P. cerasifera Pissardii с червени листа, които с времето стават почти черни. Ако търсите не толкова цвят, колкото листа, спрете се на P. tenella Fire Hill (1,2 м, розовочервени цветове през април), P. triloba Multiplex (1,8 м, кичести розови цветове през май) и P. incisa (2,7 м, бели или розови цветове през март).
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства; на слънце (листопадни видове) или полусянка (вечнозелени).
Подкастряне: Вечнозелените видове трябва да се оформят в края на пролетта - отстранете мъртвите части.
Размножаване: Заложете резници на вечнозелени сортове в сандъче на открито през лятото. Листопадните видове обикновено се размножават чрез присадки.