ЯДЛИВА ГЪБА, вкусна, с вкус на орехи, но бързо червясва. Тя е една от най-разпространените гъби от род Гълъбки у нас.
Расте предимно в широколистните, но, макар и рядко, и в иглолистните гори. Появява се в края на пролетта, расте през лятото и есента.
ОПИСАНИЕ:
Шапката е почти равна или с леко наведена към почвата периферия. Точно в средата има вдлъбнатина, добре изразена в развитите екземпляри. Широчината й в диаметър е от 5 до 10 см. Ръбът често е напукан и набразден. Кожицата е червена, с оттенъци в кафяво-червено, в жълто, а най-често във виолетово-кафяво, но често смесени.
Плодовото месо е бяло, дебело (понякога над 5 см дебелина), здраво. Непосредствено под кожицата на шапката е леко червеникаво.
Ламелите са тънки, нееднакво дълги, доста широки, бели. Гледана гъбата отгоре, над самия ръб на шапката се виждат краищата на ламелите, обърнати нагоре.
Спорите и споровият прашец са безцветни.
Пънчето не е много високо (до 6 см), широко е до 2 см, бяло, твърдо и плътно. Леко е изтънено в долната си част до почвата, с надлъжни браздички.
Лесно се разпознава от бясната гъба: има приятен орехов вкус, докато бясната гъба е със силно лютив неприятен вкус; цветът на кожицата е червен, но с оттенъци на кафяво-червено до жълто и виолетово-кафяво, докато на бясната гъба е ярко червен (до тъмночервен при застарелите екземпляри). Въпреки тези различия, необходимо е внимание.
Бясна гъба