ЯДЛИВА ГЪБА. Изключително вкусна и ароматна. Подходяща е за всякаква обработка, като смесена с други гъби, а като натюр мирисът и ароматът й преобладава над останалите гъби в опаковките.
Расте в края на пролетта, през лятото и есента в просветлените дъбови, букови, но и в борови гори, предпочита слънчевите места, предимно поединично, но и в малки находища.
ОПИСАНИЕ:
Шапката в най-ранната фаза на развитие на гъбата е яйцевидна, обвита в бяло було. Младата гъба отначало е полукълбовидна, след което се разширява и има диаметър от 8 до 15, понякога и до 20 см. Ръбът е подвит навътре и е свързан с пънчето с ципа, която най-често е разпокъсана. Цветът на кожицата е червен и варира от блестящо червен до кървавочервен или оранжево-червен. Най-често обаче е златисточервен, с блясък.
Плодовото месо е здраво, но не така твърдо. Когато се нареже на резанки, в него се виждат по-тъмни и по-светложълти зони. При изваряването водата става жълта, с приятен аромат, което е важен белег.
Пластинките са наредени нагъсто, правилно, една до друга, притиснати, доста широки, различно дълги. В края са фино назъбени. Не достигат пънчето. На цвят са жълтобелезникави, като при застаряващите гъби стават златистожълти.
Спорите са безцветни, а прашецът е бял.
Пънчето е високо 8-16 см и дебело 1,5-2,5 см. Първоначално е плътно, слабо издуто, понякога с кухини. В основата си е удебелено и обхванато от бяла, дебелостенна волва, а в горния си край носи жълто пръстенче. На цвят е лимоненожълто до жълтеникавобяло. Плодовото му месо е белезникаво, а в основата - бяло.
Отровната червена мухоморка се отличава от гъбата булка по следното: плодовото месо, ламелите и пънчето на червената мухоморка са бели, а на булката - жълти. По шапката на червената мухоморка има гъсто разположени многобройни остатъци от булото, а на булката има единични бели налепи. Цветът на червената мухоморка е червен, а на булката - блестящо златисто до оранжево-червен.
Сурогризка