СИЛНО ОТРОВНА ГЪБА. Общо е становището на всички специалисти, че това е най-отровната гъба в природата. По данни от световната литература над 90 % от отравянията се дължат на зелената мухоморка. Тя съдържа много от отровите циклопептиди фалоин, фалоидин и аманитохемолизин и др., които се разтварят лесно във водата. Характерното при отравянията с нея е сравнително дългият период на проява на признаците - след 12 - 24 часа, което пречи на лекаря да окаже помощ навреме.
Расте в иглолистните и широколистните (но и в смесените) гори. Появява се в края на пролетта, през лятото и в средата на есента.
ОПИСАНИЕ:
Шапката на младата гъба е яйцевидна, обвита в бяла ципа, а при развитите екземпляри е разтворена, дори леко вдлъбната. Диаметърът на шапката е от 6 до 12 см (не рядко и до 15 см). Кожицата е със зелено-жълт цвят, с гладка повърхност. Ръбът на младата гъба е подвит и сраснал с ципа за пънчето. При развитата гъба е изправен с леки разкъсвания в краищата.
Плодовото месо е бяло до жълтеникавобяло, с приятен вкус, доста плътно. Кожицата лесно се отделя и под нея плодовото месо е зеленикавожълто.
Ламелите са бели (но понякога и белезникави), нееднакво дълги, доста широки и много тънки. Стоят разделени от пънчето, но са разположени близо едни до други.
Спорите и споровият прашец са бели.
Пънчето е доста тънко -1 -1,2 см, но и високо - над 10 - 12 см. Отначало е плътно, а по-късно кухо, с бял или белезникавозелен цвят при застарелите екземпляри. Носи бяло пръстенче, което виси свободно под шапката, но се отделя трудно. (Пръстенчето е остатък от бялата ципа, която е покривала гъбата в най-ранната фаза на развитие.) Характерно за пънчето е, че в долния си край има кръгла, доста дебела, с бял цвят волва.
Мухоморка бяла