ЯДЛИВА ГЪБА, но само след изваряване. Преди консумация кожицата задължително се обелва. Вкусът е типичен, сладък, с гъбен мирис и подчертан привкус с аромат на гъба.
Расте в широколистните, смесените и иглолистните гори, като се появява през пролетта, в началото на лятото и през есента почти винаги поединично, но понякога и в малки групички.
ОПИСАНИЕ:
Шапката при младата гъба е кълбовидна, обвита в бяло було, а при развитата гъба е сводеста, широка 6 - 10 см в диаметър, розова до червеникавокафява, с различни оттенъци на червения цвят. При застаряване става кафеникавовиолетова. Кожицата е лепкава, с неравномерно разпръснати по цялата й повърхност остатъци от булото. Ръбът на младата гъба винаги е сраснал с пънчето, леко завит навътре, но при развитата гъба става равен.
Плодовото месо е доста плътно, но нежно, с бял цвят. Характерни белези са, че под кожицата в средата на шапката е червеникаво, а при разчупване почервенява, както и при по-дълго престояване на открито.
Ламелите отначало са бели, по-късно - червеникавия ви или бледорозови, неравномерно дълги, широки. Наредени са радиално спрямо пънчето. При натиск с пръсти веднага стават бледорозови.
Спорите са безцветни, прашецът е сив до сиво-бял.
Пънчето е тънко, високо 11-15 см, широко 0,6 - 2 см, бяло, а в долния си край бледорозово. В млада възраст е плътно, а после кухо. Носи пръстенче с бял или жълтеникав цвят непосредствено под периферията на шапката. В основата си е удебелено, леко червеникаво и завършва с грудка (която е всъщност остатък от булото във вид на неравномерно подредени брадавички в кръгове).
Различава се от отровната пантерка по следните белези: пънчето е бяло, но бледорозово в долния си край, докато на пантеркатa то е винаги само бяло. Ламелите са бели, по-късно стават бледорозови и червеникави, а при пантерката са само бели. Бисерката при натискане или разрязване винаги променя цвета си, докато пантерката никога.
Печурка ливадна