Сем. Розоцветни – Rosaceae
Описание:
Многогодишно храстовидно растение със зелено-кафеникави пълзящи стъбла, снабдени с твърди бодли и дълбок корен, с дебелина до 2 см. Листата са яицевидни, заострени, назъбени, от 3 до 5 на дръжка, отгоре са зелени, а отдолу по главния нерв на листната дръжка са покрити с бял мъх и дребни бодли. Цветовете са бели, събрани в съцветие грозд, с петделна чашка, петлистно венче и многобройни тичинки. Плодът е сборен - отначало зелен, после червен, накрая синьо черен, месест, лесно отделящ се от плодното ложе, с многобройни семена. Цъфти м. май - септември.
Разпространение:
Из храсталаците, горите, покрай оградите и по по-високите места до 2000 м н.в. из цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се събират листата и корените на растението.
Бране и сушене:
Листата се берат от май до септември, когато са свежи и зелени. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушените листа са със зелен цвят, отдолу белезникави, без мирис и с тръпчив вкус. Корените се вадят м. октомври - ноември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 60°С. Изсушените корени са белезникави, без мирис и със слабо горчив вкус.
Действие и употреба:
Билката има запичащо и противовъзпалително действие, регулира обмяната на веществата и намалява захарта в организма. В народната ни медицина листата се употребяват при диария, кожни обриви, захарна болест, разширени вени, а корените - при воднянка, дизентерия, за бани при разширени вени, за жабурене при болки в гърлото и венците.
Рецепта 1
2 суп. лъжици от листата се киснат 1 час в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Рецепта 2
1 суп. лъжица ситно нарязани корени се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Акация бяла