Забранени ли са билките при епилепсия?
Имам син епилептик, който се повлиява сравнвително добре от терапията, предписана му от специалист. Категорично ли е мнението, че в лечението на болестта природолечението няма да помогне?
Дим. В. от Г.
Епилепсията е тежко и коварно заболяване, при което самолечението е недопустимо. Но под наблюдение на опитен фитотерапевт могат да се използват някои билки и техните смеси, които от древността се прилагат от народната медицина.
Няколко рецепти:
• Смесват се 3 части стръкове от див розмарин (Ledum), 1 част корен от валериана, 10 части стръкове от риган, 3 части стръкове от копитник, 2 части цвят от липа, по 2 части стръкове от бял имел, цвят от вратига, стръкове от трицветна теменуга и стръкове от змийско мляко.
• Приготвя се смес от 3 части плодове от глог, 2 части корен от бял , 10 части стръкове от риган, 3 части стръкове от жълт кантарион, по 2 части цвят от лопени хмелови шишарки, по 1 част стръкове от широколист живовляк и стръкове от пелин.
• Смесват се 3 части стръкове от жълта комунига, 11 части стръкове от риган, по 2 части кора от калина, стръкове от мента, по 1 част стръкове от адонис и семе от копър, по 3 части цвят от лайка и стръкове от мащерка, 4 части, стръкове от леонорум и сладък корен. Лечението с изброените билкови смеси е продължително, поне 3 години. Смесите се редуват на всеки 3-4 месеца. Понякога се налага да се прекъсва за 1,5-2 месеца.
Внимание! При лечение на деца настойките и отварите се приготвят в специални дози суха лекарствена смес. До 1 година – 1/2 до 1 ч. л., за деца до 3 години – 1 ч. л., от 3 до 6 години – 1 десертна лъжичка, от 6 до 10 години – 1 с. л., над 10 години и при възрастни – 2 с. л.
Как се приготвят целебните лекове?
2 с. л. от добре смесените билки, смлени в кафемелачка или в машина за месо, се заливат с 1 л кипяща вода, изчаква се да заври и се оставя на слаб огън 10 мин в захлупен съд. Излива се заедно с дрогата в термос и кисне 1 нощ. Изпива се за деня по 100 – 150 мл 30 мин преди хранене. Може да се добавя мед, захар, подсладител.
Автор: д-р Севдалина Цанева