Този вечнозелен храст не е ефектен и при много студена зима ще загине. Ако сте запален аранжор, P. tenuifolium ще ви достави чудесен листен материал.
Сортове: Най-популярен е P. tenuifolium. Този бавнорастящ храст достига 3,6 м височина, черните му клонки са покрити с бледозелени листа с вълнисти краища. В книгите пише за червенокафяви цветове напролет, но те са малобройни. За цъфтящ питоспорум се спрете на P. tobira - кремави ароматни цветове през май и юни.
Място и почва: Топло място на завет - понася морски въздух. Почвата трябва да е с добри дренажни свойства. У нас през зимата растението се прибира на закрито.
Подкастряне: Не е задължително - напролет махнете нежеланите или счупените клонки.
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Размножаването на азалията става чрез резници. Най-подходяща почва е хвойновата, която се използва без специално приготовление. Такава почва се проветрява добре и не задържа излишна влага. Азалията им...
Родина на кливията (Clivia miniata) гористи местности на Южна Африка и това определя нейното поведение у нас и грижите, от които се нуждае. Това растение развива малко на брой корени, но дълги и ме...
Това е една от най-честите болести по сливата. Причинява се от гъбичка (Polystigma rubrum), която се развива в тъканите на листата. Тя причинява появата на петна, дали името на болестта. От начало те ...
Зокумът, наричан още олеандър (Nerium oleander) залага цветните пъпки в края на лятото и през есента, при това по върховете на едногодишните клончета (леторасти). Затова след прецъфтяването на всеки ц...
Берберис