Този вечнозелен храст не е ефектен и при много студена зима ще загине. Ако сте запален аранжор, P. tenuifolium ще ви достави чудесен листен материал.
Сортове: Най-популярен е P. tenuifolium. Този бавнорастящ храст достига 3,6 м височина, черните му клонки са покрити с бледозелени листа с вълнисти краища. В книгите пише за червенокафяви цветове напролет, но те са малобройни. За цъфтящ питоспорум се спрете на P. tobira - кремави ароматни цветове през май и юни.
Място и почва: Топло място на завет - понася морски въздух. Почвата трябва да е с добри дренажни свойства. У нас през зимата растението се прибира на закрито.
Подкастряне: Не е задължително - напролет махнете нежеланите или счупените клонки.
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Барбадоската череша (Malpighia punicifolia, Malpighia glabra) е известна още и под името ацерола. Тя произхожда от Централна и Южна Америка. Представлява гъст вечнозелен храст или малко дърво с височи...
Махалебката (Cerasus mahaleb, Prunus machaleb) се използва в овощарството за подложка при присаждане на черешата и вишната. Притежава добра сухоустойчивост и студоустойчивост. Развива дълбоко прониква...
Не е трудно да се установи. Опитаме ли се да разгънем свития като пакет лист, ще видим причинителя - черна въшка. Така се и нарича - черна черешова листна въшка (Myzus cerasi). Има я навсякъде из стра...
Антиринумът иди известното у нас кученце (Antirhinum) е многогодишно растение, което се култивира и като едногодишно. Родината му е Северна Америка и Южна Европа. Височината на растението е от 15 до 1...
Айлантус