Този вечнозелен храст не е ефектен и при много студена зима ще загине. Ако сте запален аранжор, P. tenuifolium ще ви достави чудесен листен материал.
Сортове: Най-популярен е P. tenuifolium. Този бавнорастящ храст достига 3,6 м височина, черните му клонки са покрити с бледозелени листа с вълнисти краища. В книгите пише за червенокафяви цветове напролет, но те са малобройни. За цъфтящ питоспорум се спрете на P. tobira - кремави ароматни цветове през май и юни.
Място и почва: Топло място на завет - понася морски въздух. Почвата трябва да е с добри дренажни свойства. У нас през зимата растението се прибира на закрито.
Подкастряне: Не е задължително - напролет махнете нежеланите или счупените клонки.
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Макар да я наричат зелева, тя напада не само зелето, но и всички други растения от неговото семейство – кръстоцветните. Ще видите пораженията от нея по репички,у репи, синап. Храни се също и с листата...
Атрагената (Atragene) е от семейство Лютикови. Представлява храстовидна лиана с дървенисти стебла, която се хваща за опората си с помощта на завиващите се дръжки на листата. Цветовете са единични, скр...
Алоказията (Alocasia) е един от ефектните представители на семейство Ароидни. Името им е дадено във връзка с наименованието на близкия род Колоказия, с който имат голяма прилика. Родът включва около 7...
За да може цъфтежът им да е обилен и непрекъснат в продължение на няколко месеца, не забравяйте навреме да отделяте увехналите цветове. Тогава растението няма да изразходва напразно сили за образуване...
Смърч (пицея)