През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
За това растение се споменава дори в Библията. Плиний отбелязал с възторг, че в градините на Рим е израснала черница. Древните гърци я считали за най-разумното дърво, защото тя се разлиства по-късно о...
Торенето подпомага пролетното развитие на дърветата. Първите фази от пролетното развитие – цъфтежът и началото на растежа, протичат преди да се облистят растенията. Това означава че няма фотосинтеза и...
Беритбата в точния момент стимулира растежа, образуват се повече нови завръзи. Ако се забавите хранителните вещества ще отидат към семената. За да се определи правилно времето на прибиране трябва да с...
Дюлите са вече готови за бране, ще дочакат зимата в хранилището. Но за да се запазят по-дълго е важно да бъдат откъснети в точния момент. На пръв поглед – лесна работа. Но не е съвсем така. В послед...
Питоспорум