През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Имате ли го веднъж в двора си, келдаръмчето (Portulaca grandiflora) само ще си се засява. Семената му се оронват, презимуват плитко в почвата и напролет покълват. Разбира се, вие можете да си отглед...
Малината обикновено не се включва в сеитбооборотните планове, но тя може да се засади на същото място най-рано след 4-5 години. През това време почвата се използва от култури, които ще възстановят стр...
Всеки който се захваща да отгледа патладжан, трябва да има предвид, че растението е светлолюбиво, обича топлината и влагата. Кореновата му система е относително добре развита, но усвояващата й способн...
Арониите също имат нужда от торене. Растенията поглъщат хранителни вещества през целият вегетационен период, но потребността им през отделните фази от развитието са много различни. По-големи са изискв...
Ромнея