Атрагената (Atragene) е от семейство Лютикови. Представлява храстовидна лиана с дървенисти стебла, която се хваща за опората си с помощта на завиващите се дръжки на листата. Цветовете са единични, скрити в пазвите на листата, до 10 см в диаметър, големи.
И атрагената, и клематисите се отнасят към едно семесйтво. Те толкова си приличат, че много ботаници ги причисляват към един род – Клематис. Разликата се състои в това, че цветовете на атрагената имат дребни, практически незабележими листенца, които са обрамчени отдолу с ярки венчелистчета. При клематиса такива листенца липсват, а има чашка от 4-8 листа, която ние приемаме за цвят.
Атрагената е още по-изящна от клематиса, дори дребноцветните й сортове. Има сортове с цветове в нежно лилава краска, нежно розова, пурпурно-виолетова, бяла и др.
Атрагената е светлолюбива, но на ярко слънце цветовете и листата й стават дребни. Затова при избор на участък за отглеждане на растението, трябва да скриете слънцето по време на горещините. Ако това е склон, то трябва да бъде източен или юго-източен, южен или юго-западен и неговият наклон да не превишава 50 градуса. Насажденията трябва да бъдат защитени от ветровете, както стеблата, така и едрите цветове са много нежни и могат да бъдат повредени. Атрагената е зимоустойчива.
Почвата за растението не е от значение, важното е да не е преовлажнена и заблатена, но е желателно тя да е лека, рохкава, водопроницаема, с добър дренаж.
Атрагената се сади през пролетта. Трябва да започнете с подготовка на посадъчните ямки. Размерът им трябва да е 60х60х60 см. Преди засаждането в ямката се внасят 5-8 кг компост, 50 г гранулиран суперфосфат, 2-3 чаши дървесна пепел. Ако почвата е кисела, трябва да се добавят 50-100 г гасена вар. На дъното на ямката се слагат дребни камъчета за дренаж на слой 10-15 см. Разстоянието между растенията трябва да е 150 см. Най-добре е да засаждате двугодишни добре вкоренени екземпляри.
Възрастните растения се поливат през 7-10 дни. 2-3 дни след поливането почвата се разрохква, за да се съхрани влагата. При силни жеги трябва да поливате по-често.
Много важно е да прикрепите засадените растения към опора, за да има къде да се катерят и в същото време да се предпазват от счупване.
Родът на левизията (Lewisia) се отнася към семейство Тученицеви и включва 20 вида тревисти многогодишни растения са с удължено копиевидни, неопадащи през зимата листа. От голямата листна розетка излиз...
До към средата на юли е желателно да окосите плододавалите ягоди. Не е добре много да се бавите. Листата се премахват на височина 3-4 см над почвената повърхност. Трябва да се работи внимателно, иначе...
Ако искате да имате на трапезата си малини, произведени с по-малко химия, ще трябва да се откажете от едрите и привлекателни плодове. Ще се преориентирате към средните и дребноплодни видове и сортове....
По природа розмаринът е слабо зимоустойчив. Най-ниската температура, на която устоява без повреди, е минус 5°С. Все пак има данни, че закалени растения могат да понесат и до -20°С. Желателно е обаче п...
Запознайте се със златната момина сълза