И двата вида цианари са многогодишни зеленчуци, отглеждани заради месестата основа на кошничката, която се яде. Въпреки това се срещат по-често в бордюра, отколкото в зеленчуковата градина. Като цъфтящи растения са много ефектни. Дълбоко нарязаните листа са високи до 90 см, а през лятото се появяват подобните на магарешки бодил съцветия, заобиколени от бодливи прицветници. Използвайте ги за изсушени букети или за ядене.
Сортове: Ц. кардункулус е най-подходящият за отглеждане вид - височина 1,8 м, цъфти с бели, сини или бледолилави съцветия от юли до септември. Бодливите листа отдолу са мъхести. Ц. сколимус е по-популярна като зеленчук, листата й не са толкова декоративни, а стъблата са по-ниски (1,5 м). През зимата покривайте кореновите шийки и на двата вида със слама или торф.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: Засейте семена през април при 10-12°С. Разсадете през май. Може да разделите туфите напролет.
Любителите на бегониите знаят, че те са стотици видове, различаващи се доста един от друг. Всеки от тях е с определени изисквания към условията на живот. При това те са едни от най-капризните стайни ц...
Цяло лято и чак до късна есен един или няколко от многобройните сортове сакъзчета украсяват терасите. Това непретенциозно цвете е добре познато, но определено не омръзва и не изглежда банално. Ако се...
Летният чесън се засажда още преди да е настъпила календарната пролет, през март, а даже и в края на февруари, стига времето да позволява. Почвата трябва да е обработена дълбоко през есента. Сега оста...
Зеленчуковият разсад изисква много плодородна почва и затова за отглеждането му се приготвят специални смески и субстрати. Най-популярната торово-почвена смес съдържа 3 части оборски тор и една част ч...
Кардамине (горва)