И двата вида цианари са многогодишни зеленчуци, отглеждани заради месестата основа на кошничката, която се яде. Въпреки това се срещат по-често в бордюра, отколкото в зеленчуковата градина. Като цъфтящи растения са много ефектни. Дълбоко нарязаните листа са високи до 90 см, а през лятото се появяват подобните на магарешки бодил съцветия, заобиколени от бодливи прицветници. Използвайте ги за изсушени букети или за ядене.
Сортове: Ц. кардункулус е най-подходящият за отглеждане вид - височина 1,8 м, цъфти с бели, сини или бледолилави съцветия от юли до септември. Бодливите листа отдолу са мъхести. Ц. сколимус е по-популярна като зеленчук, листата й не са толкова декоративни, а стъблата са по-ниски (1,5 м). През зимата покривайте кореновите шийки и на двата вида със слама или торф.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: Засейте семена през април при 10-12°С. Разсадете през май. Може да разделите туфите напролет.
Това причудливо растение внася много закачливост и настроение в интериора. От родната му Южна Африка е пренесено по целия свят, като някои народи го наричат оранжев дракон, а други, между които и наши...
Морското зеле (Crambe maritima) се отглежда за получаването на млади избелени (етиолирани) листа и филизи. В градинарството то е разпространено в Западна Европа, особено в Англия. Като крайморско раст...
Каменоломката (Saxifraga stolonifera) от семейство Каменоломки (Saxifra-gaceae) е обичано стайно растение, въпреки че не грабва погледа веднага. Българското й име е буквален превод на ботаническото - ...
Може да не забележите веднага, че купата с камъчета до прозореца на съседката ви всъщност е странно растение. Неговата прилика с речните камъни му е донесла и популярното название "живи камъни". Литоп...
Фритилария (ведрица)