И двата вида цианари са многогодишни зеленчуци, отглеждани заради месестата основа на кошничката, която се яде. Въпреки това се срещат по-често в бордюра, отколкото в зеленчуковата градина. Като цъфтящи растения са много ефектни. Дълбоко нарязаните листа са високи до 90 см, а през лятото се появяват подобните на магарешки бодил съцветия, заобиколени от бодливи прицветници. Използвайте ги за изсушени букети или за ядене.
Сортове: Ц. кардункулус е най-подходящият за отглеждане вид - височина 1,8 м, цъфти с бели, сини или бледолилави съцветия от юли до септември. Бодливите листа отдолу са мъхести. Ц. сколимус е по-популярна като зеленчук, листата й не са толкова декоративни, а стъблата са по-ниски (1,5 м). През зимата покривайте кореновите шийки и на двата вида със слама или торф.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: Засейте семена през април при 10-12°С. Разсадете през май. Може да разделите туфите напролет.
Засаждането на ранното главесто зеле става възможно към края на март-началото на април. Най-често се отглежда по бразди при разстояние 60-70 см между браздите и 40 см между растенията в реда. Растения...
Брашнестата мана е много разпространена по цветните култури и в този смисъл не отминава и герберът. Причинява се от гъби. По повърхността на заразените листа, стъбла и цветове се появява бял брашнест ...
Наименованието на растението произхожда от гръцката дума Kanna – тръстика, камъш. Към този род принадлежат ефектни листно-цъфтящи растения. В почвата те развиват дебели пълзящи коренища, които при няк...
В сравнение с останалите овошки крушите се преоблагородяват най-лесно. Когато човек не е доволен от плодовете, които ражда неговото дърво, много лесно може да смени сорта с друг. Операцията ще е усп...
Сенполия (стайни теменужки)