Котиледоните са типични сукуленти, които носят старо латинско име. Произхождат от пустините на Южна Африка и Етиопия, както и от п-в Арабия. Родът Котиледон от семейство Дебелецови съдържа около 30 вида многогодишни тревисти растения, храсти и полухрасти. Листата им са събрани по върховете на разклоненията в розетки. Те са месести, обикновено срещуположно или последователно подредени, приседнали или с дръжки. Цветовете са събрани в редки метлици, с червена или жълта багра.
В домашното цветарство са популярни два вида: закръгленият котиледон (cotyledon orbiculata) и вълнистият котиледон (cotyledon undulate). И двата вида растат като невисоки храсти. Листата им са покрити с бял налеп, който в родината им ги предпазва от слънчевия пек. Трябва да се пипат внимателно, защото изтриването на налепа води до намаление на тяхната декоративност.
За да се развиват добре, котиледоните изискват светло, добре огрявано от слънцето място. Поливат се по-скоро оскъдно, защото излишната влага лесно предизвиква загниване на корените и листата. Добре е да се изчака повърхността на почвата да изсъхне добре, преди да полеем.Температурата в помещението не бива да пада под 12 градуса С.Сухият въздух в стаите не им пречи, напротив, така те са защитени от загниване. През лятото котиледоните може да бъдат изнесени в градината на защитено от течения място.
Пресаждането н тези растения става през пролетта. Тогава е възможно да се раздели храстчето в зависимост от големината му и всяка част да се засади като отделно растение. По същото време се извършва и размножаването. То става обикновено със стъблени или листни резници. Може и чрез семена, но доставянето им е сериозен проблем.
И двата представени вида цъфтят през лятото, но понякога могат да изненадат стопаните си и със зимен цъфтеж. Цветовете са много декоративни и издържат дълго. Понякога зиме листата им опадат.Това не бива да ни притеснява, само трябва да спрем незабавно поливането и да изчакаме да премине естествената почивка. След нея растенията напълно се въстановяват.
Тайните на успеха
Светлина: Обичат силното слънце през всички сезони.
Вода: По-добре е да засъхнат, отколкото да ги преполеем.
Влажност на въздуха: Предпочитат по-сухия въздух.
Подхранване: Не е нужно.
Често съветваме винарите да използват серниста киселина и вероятно поради това са доста въпросите дали това химично съединение не е вредно за човешкия организъм. Сернистата киселина е една от форми...
Домати на открито се отглеждат с предварително произведен непикиран разсад или чрез директна сеитба на семената (безразсадно) на много добре подготвени за целта площи. Разсадът се произвежда в неото...
Краставиците в стоманено-стъклени оранжерии основно се отглеждат върху бали от слама. Най-подходящ субстрат, който осигурява добро развитие на кореновата система, е балираната пшеничена слама. Използв...
Предварителна подготовка на почвата за отглеждане на главестото зеле се извършва главно през есента. Ако тогава не сте изорали дълбоко, може да го направите и сега. Средно ранното зеле се сее в края н...
Крепис (дрипавка)