Зелчетата на брюкселското зеле се прибират от октомври, та чак до студовете. В южните райони на страната - и през зимата. В промръзналите зелчета се увеличава съдържанието на захари, подобрява се и вкусът им.
Прибират се, когато станат плътни и здраво обвити от покривните си листа. Тогава стъблото се отрязва в основата, листата му се отстраняват и зелчетата се оронват. Използват се веднага или се замразяват, поставени в полиетиленови пликчета. От тях може да се направи и туршия.
Има друг начин. Без да се оронват зелчетата, отрязаните стъбла се оставят на хладно място, където температурата се поддържа около 0°С. Така се запазват свежи два месеца.
Ако растенията не се отрежат, зелчетата се оронват последователно, от долу нагоре по стъблото според годността му. По-горните ще приберете по-късно.
Растения брюкселско зеле, чиито зелчета още не са готови, може да се извадят и да се засадят едно до друго в дълбок парник или в зимника. Зелчетата продължават да се уплътняват. Оронват се, когато е необходимо.
Лисичината (Corydalis), известна у нас като петльови гащи, е род, който наброява около 320 растения, разпространени в умерения пояс на северното полукълбо. Това са декоративни растения, които не се ну...
От това как се движат температурите през пролетта много зависи цъфтежът, опрашването и оплождането при овошките. У нас през зимата рядко хваща студ под критичните граници. През пролетта обаче често из...
С помощта на почвопокривни растения могат бързо да декорират нелицеприятни участъци от буци суха почва или обрастващи в плевели под дървета и между храсти. Непризнат лидер между тях е здравецът. Това ...
Алпийската ягода е получила широко разпространение сред любителите градинари. Тя плодоноси без прекъсване или на вълни от края на юни до първите студове. Ягодите макар и дребни, са много ароматни и сл...
Българската виагра