Познавате ли самодивската трева?

Самодивската трева е сред любимите подправки на западноевропейците. Тя идва от Азия и се разпространява из цяла Европа, Северна Америка и Мала Азия. Младата надземна част на растението се използва за подправянето на супи, ястия и месо, а семената ароматизират най-вече швейцарските сирена. Корените също могат да се използват за ароматизиране на блюда.
У нас самодивската трева не се среща в градините, но в природата може често да се намери. Добрите познавачи на растенията събират листата и ги използват като подправка на ястия както магданоза, а семената допълват състава на трапезната чубрица.
Самодивската трева (Peucedanum ostruthium) е многогодишно растение. Стъблото, разклонено в горната си част, достига до 80 см. Листата са едри, дву- или триделни, обратно яйцевидни. Цветовете са бели, събрани в едри сенници. Ако искате да имате тази подправка в градината си, изберете място, което няма да ви е необходимо през следващи години. Трябва да го обработите и наторите с органични и минерални торове и да поливате.
Самодивската трева се размножава чрез семена и вегетативно. Сеитбата се прави рано напролет, но е подходящо да се засее и предзимно. Тя е студоустойчиво растение. За 1 кв.м стигат 0,7-0,8 г семена. Сее се на редове 40-50 см между тях. Грижите за растенията се състоят в поддържане на посева чист от плевели и рохкава почва. За подправка листната маса се изрязва, когато растенията имат вече 5-6 листа. Навързват на връзки. През втората и следващите години самодивската трева цъфтят през юни, а семената се прибират през август. Коренищата се изваждат през есента, след като се приберат семената или рано напролет. Разделят се и частите от тях се засаждат в предварително набраздено място.