Многогодишното тревисто растение е с мощна коренова система и едри листа с дълги, месести дръжки. За храна се използват дръжките, които съдържат до 30 мг% витамин С, доста захари, ябълчена, оксалова и лимонена киселина, пектинови вещества. Употребяват се в свеж вид, консервирани или замразени. От тях се приготвят компоти, сладка, мармалади, напитки.
Растението издържа значителни ниски температури. Зимуването на открито не му вреди. Няма високи изисквания към светлината и затова може да се отглежда като
подкултура в овощната градина. При засушаване дръжките загрубяват, но повишената влажност е също неблагоприятна. Не е взискателен, макар че по-подходяща за него е дълбоката глинесто-песъчлива почва с отцедлив слой под нея. Нуждае се от органични и минерални торове.
Най-често ревенът се отглежда чрез засаждане на части от коренищата. Посадъчният материал се получава от четири-пет годишни растения. Отбират се онези, които стрелкуват по-малко. През есента или пролетта коренищата на извадените растения се нарязват на 6-8 части, като всяка трябва да има една-две пъпки.
Когато няма старо насаждение, ревенът се отглежда чрез разсад. Семената се засяват рано през пролетта на открита леха, на разстояние 25-30 см между редовете. След като поникнат, се прореждат на 10-15 см. През лятото разсадът се окопава, полива и плеви и се подхранва с минерални торове.
Ревенът се разсажда на постоянно място през есента или през пролетта. Частите от коренищата или разсадът се засаждат на редове, на разстояние 90-100 см между редовете и 80-90 см в тях. Когато се използва разсад, не се използват растения, които са образували цветоносни стъбла през първата година.
Площта с ревен периодично трябва да се окопава и да се плеви. Цветоносните стъбла се отстраняват. През една-две години в междуредията се внася угнил оборски тор.
Дръжките започват да се прибират през втората година след засаждането на три-четири пъти от април до юли. Трябва да са дълги около 30 см. Те се отчесват (не се режат), а листните петури се изрязват. След всяко прибиране почвата се разрохква и се подхранва с течен оборски тор. От 100 кв. м. се получават 250-300 кг дръжки, най-висок е добивът през петата-шестата година.
Различни, систематично близки видове гъби (Oidium, Erysiphe) причиняват брашнеста мана по някои цветя - хортензия, циклама, хризантема, примула, бегония, делфиниум и др. Кротонът също се напада от бра...
Дълго време орхидеите се считаха за растения, които трябва да се отглеждат само от опитни цветари и трябва да има за тях специални помещения. С времето обаче се оказа, че тези красиви цветя може да се...
Топлолюбивите хортензии, като едролистната, в относително топла и снежна зима, могат да зимуват под снега без укритие и след това да цъфнат. Тези растения зимуват добре и след това се обкичват с цвят,...
Най-важният и най-често практикуван начин за размножаване на сливовите сортове е присаждането. Чрез него се осъществява възпроизвеждане на качествата и признаците на сорта. Най-използваната подложка е...
Изсушете си зелен фасул за зимата