Пеканът принадлежи към семейство Орехови. Известен е още като „цар на орехите” и „маслен орех”. Плодовете му са изключително вкусни, сладки и високо калорични. Те съдържат 71% мазнини, 15% въглехидрати, 10% протеини, минерални вещества и вода. Богати са на микроелементи калций, фосфор, манган, калий, цинк и на витамини А, В и Р.
Плодовете се консумират в прясно състояние или обработени и са ценна суровина за хранителната промишленост. Те се употребяват сушени и печени или смлени, с мед и сладки, сушени плодове и др. От тях се получава висококачествено масло, което има вкус подобен на маслината.
Дърветата пекан са листопадни, имат мощна коренова система, която прониква дълбоко в почвата и достигат до височина 60 м и около 35 м ширина на короната. Те са изключително родовити и дълголетни. Живеят повече от 500 години и плододават поне до 300 години.
Завръзът е многогнезден. Плодоноси през втората половина на октомври, а добре узрелите плодове окапват до края на декември. Узрелите орехи се почистват от зелената обвивка, но след узряване на ядката, и се съхраняват както тези на обикновеният орех – на сянка и прохладно.
В сравнение с плодовете на обикновения орех тези на пекана са по-продълговати с цилиндрична или яйцевидна форма, като върхът им е заострен. Черупката е гладка, със затворени шевове. Ядките са по-сладки от тези на обикновения орех. При подходящи условия могат да бъдат съхранявани до шест месеца.
Задължително условие за развитието и плододаването на този орехов вид е наличието на горещ влажен въздух през лятото. Пеканът понася кратковременни застудявания до минус 30°С. Поради късния си цъфтеж видът е защитен от измръзвания на плодните си органи от късните пролетни мразове. Взискателен е към влажността на почвата и не понася продължително почвено засушаване. Най-подходящи за отглеждането му са богатите на органични вещества добре овлажнени почви.
Размножава се както обикновения орех – чрез семена или присаждане на спяща или будна пъпка по метода „прозорче”. Растежът на дърветата е най-силен през първите 10-15 години. Най-благоприятният срок за засаждането е до трайното застудяване през есента – от началото до края на ноември. Топлите зимни дни също са благоприятни.
Ако все още не сте засадили декоративното зеле, можете да го направите до средата на октомври, стига да имате разсад. Декоративното зеле представлява двугодишно тревисто, най-често високо до 60 см рас...
Родът на ипомеите, които нашия народ галено нарича грамофончета надчислява 500 вида. Те произхождат от тропическите и умерено топлите части на земното кълбо. Това са многогодишни и едногодишни виещ...
Динката (Sanguisorba) е растение, което се използва не само за украса, но и на места, където почвата задържа влага. От рода са познати само няколко вида, но са разпилени по целия свят. Видът S. can...
Сушата и горещините се отразяват неблагоприятно върху зелевите култури – главесто, цветно, къдраво, брюкселско, китайското зеле, алабаш и др. Те се отнасят към студоустойчивите и влаголюбивите зеленч...