Пеканът принадлежи към семейство Орехови. Известен е още като „цар на орехите” и „маслен орех”. Плодовете му са изключително вкусни, сладки и високо калорични. Те съдържат 71% мазнини, 15% въглехидрати, 10% протеини, минерални вещества и вода. Богати са на микроелементи калций, фосфор, манган, калий, цинк и на витамини А, В и Р.
Плодовете се консумират в прясно състояние или обработени и са ценна суровина за хранителната промишленост. Те се употребяват сушени и печени или смлени, с мед и сладки, сушени плодове и др. От тях се получава висококачествено масло, което има вкус подобен на маслината.
Дърветата пекан са листопадни, имат мощна коренова система, която прониква дълбоко в почвата и достигат до височина 60 м и около 35 м ширина на короната. Те са изключително родовити и дълголетни. Живеят повече от 500 години и плододават поне до 300 години.
Завръзът е многогнезден. Плодоноси през втората половина на октомври, а добре узрелите плодове окапват до края на декември. Узрелите орехи се почистват от зелената обвивка, но след узряване на ядката, и се съхраняват както тези на обикновеният орех – на сянка и прохладно.
В сравнение с плодовете на обикновения орех тези на пекана са по-продълговати с цилиндрична или яйцевидна форма, като върхът им е заострен. Черупката е гладка, със затворени шевове. Ядките са по-сладки от тези на обикновения орех. При подходящи условия могат да бъдат съхранявани до шест месеца.
Задължително условие за развитието и плододаването на този орехов вид е наличието на горещ влажен въздух през лятото. Пеканът понася кратковременни застудявания до минус 30°С. Поради късния си цъфтеж видът е защитен от измръзвания на плодните си органи от късните пролетни мразове. Взискателен е към влажността на почвата и не понася продължително почвено засушаване. Най-подходящи за отглеждането му са богатите на органични вещества добре овлажнени почви.
Размножава се както обикновения орех – чрез семена или присаждане на спяща или будна пъпка по метода „прозорче”. Растежът на дърветата е най-силен през първите 10-15 години. Най-благоприятният срок за засаждането е до трайното застудяване през есента – от началото до края на ноември. Топлите зимни дни също са благоприятни.
Многогодишното тревисто растение е с мощна коренова система и едри листа с дълги, месести дръжки. За храна се използват дръжките, които съдържат до 30 мг% витамин С, доста захари, ябълчена, оксалова и...
Това насекомо е стар познайник на градинарите. Впечатлява с големите си размери, но още повече с щетите, които нанася. Като многояден неприятел се храни с ларвите на някои почвени насекоми, но основна...
Действително понякога се наблюдава пожълтяване на листата на зимния чесън още рано напролет. Има няколко възможни причини за това. Може растенията да са измръзнали през зимата. Друга причина е киселат...
Някои видове къпини са по-чувствителни към студ от малините. Това важи предимно за сортовете със стелещи се издънки. Те понасят температури от минус 20 до минус 25°С, без да претърпят някакви особени ...