У нас шипката се среща навсякъде. Има я на морското равнище и високо в планината. Заради ценните си качества е култивирана още от дълбока древност. Практиците цветари са успели през годините да опитомят бодливата шипка и да й отнемат постепенно бодлите.
Средновисокият храст достига височина 2,5-3 м. Предпочита слънчевите места, а към почвите не е взискателен, сухо и студоустойчив е. Цъфти през май с бели или бледорозови цветове. Плодовете узряват през август и септември. Размножава се чрез семена.
Ако искате да имате в градината шипка без бодли, не чакайте плодовете, т.е. шипките да добият рубинен цвят през септември, обират се още в края на юли или началото на август, докато са във восъчна зрялост. Веднага се засяват в предварително подготвени лехи. Покриват се с пясък или лека рохкава почва. Ако разполагате с торф, не е грешка да го прибавите към сместа. Той поддържа и съхранява влагата. При много сухо лято е необходимо да се оросяват лехите от време на време.
Ако не разполагате с шипков храст без бодли, откъдето да наберете семена, може да потърсите в цветарските магазини. Сега в ранна пролет е подходящото време да си сложите шипков храст в градината. Дори само за разкош.
Шипките без бодли са удобни и за работа при облагородяване на розите на спяща пъпка през август. Присаждането се прави ниско в шийката на корена. Шипките без бодли са удобни за работа и не разкървавяват ръцете, докато с остро ножче се оформя Т-образният отвор, където се вкарва спящата пъпка от желания сорт благородни рози. Мястото се превързва с лико и до месец резултатите от облагородяването се виждат ясно. Ако листенцето на спящата пъпка е свежо и чак към края на месеца се отрони, значи облагородяването е успешно.
Разбира се, операцията се извършва не в семенилището, а на предварително определени места, където се пикират избраните разсади от шипка без бодли.
Няколко дни преди присаждането шипковите храсти, окопани добре, се поливат обилно, за да се засили сокодвижението и кората да се отделя лесно, докато се работи с ножчето.
Грижите продължават и след успешното облагородяване. Често от подложката избиват издънки, които, макар и да не бодат, са излишни и се изрязват, за да не отнемат силите на майката.
Краспедията (Craspedia) е сравнително ново за цветарите растение, което е внесено от Австралия още през 80-те години на ХХ век. В културното цветарство е известен само един вид – топчестата краспедия ...
Напоследък често се говори за почвената реакция и предпочитанията на различните растения към нея. Освен това обаче трябва да се знае и нещо много важно - плесенните гъби по-добре се развиват при рН 3 ...
Цветното зеле е много взискателно към мястото на което се отглежда. Подходящи са добре аерираните, дълбоки, влагоемни, глинесто-песъкливи почви с неутрална или близка до нея почвена реакция. Карфиол...
През юли плодовете на дръвчетата бързо наедряват и клоните, особено на късните ябълки и круши, започват да се свеждат под тежестта им. Практиката да се подпират, за да не се прекършат, е колкото стара...