Алоказията (Alocasia) е един от ефектните представители на семейство Ароидни. Името им е дадено във връзка с наименованието на близкия род Колоказия, с който имат голяма прилика. Родът включва около 70 вида, разпространени в тропичните райони на Югоизточна Азия. Това са вечнозелени тревисти растения с мощни коренища и много големи сърцевидни или стреловидни листа на дълги сочни дръжки. Обикновено броят на листата не е повече от 6-7. При някои видове те са зелени, но особено красиви са алоказиите, чиито листа са изпъстрени с ярки шарки. Те са и по-дребни, така че не заемат много място и могат да се гледат в стаите. Алоказиите цъфтят с големи съцветия, скрити в прицветници (спати), подобно на калата и антуриума, но основно се ценят за красивите листа. При това мирисът на цветовете не е приятен.
По отношение на отглеждането това са общо взето непретенциозни растения. Ако им осигурим достатъчно топлина и влага (почвена и въздушна), те ще растат добре както на светло, но не припечно място, така и на полусянка. Ако светлината е твърде оскъдна, багрите на листата помръкват, а ако въздухът е сух, развитието на растението се затруднява, то става податливо на болести и вредители.
През топлите месеци оптималната температура за алоказиите е 22-28 градуса. Тогава им е нужно обилно поливане и всекидневно пулверизиране. Не бива обаче да се полива, преди почвата в саксията да е попросъхнала, защото все пак това не са блатни растения. Много добре ще се чувстват през този период на подходящо място в градината или на балкона. Само трябва да се внимава да не се образуват въздушни течения, към които алоказиите са извънредно чувствителни.
С настъпването на студовете поливането става по-оскъдно и алоказиите се поставят в помещения с температура около 18-20 градуса, за да прекарат нужният им зимен период на покой. Пулверизирането също се разрежда, но не се преустановява.
Рано през пролетта растенията се прехвърлят в по-големи съдове с нова почва или, ако е нужно, се пресаждат. Почвата трябва да е лека и пропусклива, да не задържа влага, защото дебелите корени лесно загниват. Най-добра е тази, съставена от 2 части листовка, 2 части угнил оборски тор, 1 част чимова пръст и 1 част пясък. През пролетта и лятото е полезно да се подхранват 1-2 пъти месечно със силно разредени торове за зелени растения.
Размножаването на алоказиите става с разделяне на коренището или с отделяне на кореновите издънки, които обикновено се образуват около майчиното растение. Най-добре е това да става през пролетта, по време на пресаждането. Младите растения се вкореняват бързо както във влажен торф, така и в смес от влажен пясък и торфена пръст. Също така за размножаване се използват и пъпките (вегетационни върхове), които се образуват в пазвата на всеки лист. Те се изрязват заедно с част от стъблото, посипват се с прах от счукани дървени въглища и се вкореняват при висока температура – 25-30 градуса.
При работа с алоказиите трябва да се помни, че сокът, който отделят, е отровен. Затова е най-добре да се работи с ръкавици и ръцете да се измиват много добре. Не бива също деца и домашни любимци да си играят с тези растения.
В някои страни наричат алоказията домашен барометър, тъй като при влажно и облачно време листата отделят от специални жлези капки вода. Също така по родните й места освен за украса я отглеждат и като зеленчук, тъй като някои видове образуват клубени, богати на нишесте. А в китайската медицина това е ценно лечебно растение, с чиято помощ церят тежки болести.
След като приберете ранните картофи, краставици, тиквички, на освободените до края на юли площи, може да си засеете спанак за есента. Почистете мястото от растителните остатъци, прекопайте с права лоп...
Пролетното облагородяване се извършва обикновено през март. Калемите за присаждане се събират като правило през януари. Те трябва да бъдат автентични, нормално развити, запасени с резервни вещества, с...
Много често сляпото куче унищожава луковиците на засадените лалета. За да ги защитите, направете плътен пръстен от нарциси – тях вредителят не ги закача. Изкопава се ямка с плоско дъно с дълбочина не ...
В компактните орехови насаждения трябва да се засаждат по няколко сорта, а при единичните поне два сорта, при които цъфтежът на мъжките и женските цветове протича едновременно. Това е необходимо, за д...