Оцетът е един от хранителните продукти, използван от човека още през древността наравно с хляба, виното, пивото и млечните продукти. Названието му произхожда от фреските думи “вин” и “агрия”, което означава “вкиснато вино”.
За да получите ябълков оцет, първо трябва да си направите вино (сидър), което след това се подлага на оцетно-кисела ферментация. Използват се сочни, добре узрели ябълки, без семки, които се нарязват и смилат добре. Следва пресоване, за да се получи сок. Към него се прибавя около 80-100 г захар за всеки литър, разтворена предварително в затоплен сок. Това се прави с цел да се осигури поне 10 градуса алкохол на бъдещото вино. Алкохолната ферментация трябва да протича в стъклен съд при температура 15-20ºС. Ферментиращата течност се разбърква всеки ден, за да се осигури по-бързо врене. Приключи ли ферментацията, ябълковото вино се оставя в покой известно време, за да се позабистри, след което се преточва.
Вторият етап предвижда оцетно-кисела ферментация в ябълковото вино, при която алкохолът се превръща в оцетна киселина. Тя трябва да протича при температура около 25-30ºС. За целта ябълковото вино се затопля предварително. Още в самото начало към течността се прибавя хлебна мая, затоплена до същата температура в доза поне 10-15 г за литър бъдещ оцет. Съдът не трябва да е пълен до горе. Да се използват само стъклени или пластмасови съдове, но в никакъв случай дървени.
При спазване на горните условия, ябълковият оцет е готов за 8-10 дни. Желателно е да му се прибави по 1 грам 6-процентова серниста киселина за всеки литър.
По една или друга причина е възможно да не успеете да засадите веднага закупените дръвчета. Ако трябва да отложите работата за няколко дни, може да ги съхраните невредими в плитък ров, като покриете к...
Калцеоларията (Calceolaria), наричана пантофче, произхожда от Южна и Централна Америка. Родът й е голям – представен е от около 200 вида тревисти, полухрастовидни и храстовидни растения. Като саксийн...
Пълноценният цъфтеж и красотата на цветята зависят изключително от количеството хранителни вещества в почвата. Най-вече това важи за едногодишните цветя. При по-бедни почви цветята не могат да достиг...
Обикновено през втората половина на февруари – началото на март започва сеитбата на лук за арпаджик. Колкото по-късно през пролетта се направи това, толкова по-малки са добивите. Със затоплянето на в...