Лешникът е сравнително слабо отглеждан в частните дворове, въпреки че има подходящи условия почти в цялата страна. Доказателство за това са широко разпространените диворастящи лешници в горските масиви. Компактни насаждения от този вид у нас почти не съществуват, но като любителска култура е добре да го срещаме във всяка градина.
Растението не е много взискателно
Може да се отглежда и върху сравнително по-бедни почви. Повечето сортове имат добра студоустойчивост и през зимата издържат до минус 25-30°С. По-големи са изискванията му към атмосферната и почвената влажност и поради това без поливки може да се отглежда успешно само в планинските и полупланински места, където има повече валежи. Не понася добре горещините и летните засу-шавания, особено през юли-август, тогава задължително трябва да се направят няколко поливки.
Размножението - от издънки или с отводи
Лешникът най-често се размножава чрез вкоре-няване на вертикални и хоризонтални отводи и коренови издънки. За любителски цели това може да стане, като се загърля основата на храста. Но е възможно и да се положат едногодишни леторасти като хоризонтални отводи в началото на пролетта. Посадъчен материал се получава и при разделяне на храстите. В този случай за засаждане се използват не само едногодишните, но и 2-3-годишни вкоренени части.
Засажда се по-дълбоко
Малко по-дълбоко трябва да е засаждането, за да се получи допълнително вкореняване. В предварително изкопани по-широки и дълбоки ямки се поставя почва, смесена с оборски, фосфорни и калиеви торове. После фиданката се съкращава на около 10 см. По-нататък всяка година се прави резитба за просвет-ляване на храста. Премахват се част от едногодишните издънки, ако има по-голям брой, режат се най-слабите и израсналите в средата на храста и силно застарелите стъбла.
Понася затревяване, но като мулч
Лешникът може да плододава редовно в продължение на 10-15 и повече години. Той понася и затревяване, но при условие, че тревата редовно се коси и се разхвърля върху почвата като мулч.
Това растение най-силно страда от брашнестата мана и лешниковия хоботник. Против маната трябва да се пръска през 7-8 дни, започва се преди да разпукнат пъпките. Пръсканията продължават, докато приключи буйният растеж. Използват се препаратите каратан -0,2 %, тиозол 80 ВП - 0,8 %, рубиган 12ЕК - 0,03 % . Редовното изрязване и изгаряне на заразените клонки също ограничава развитието на заразата. Срещу лешниковия хоботник се пръска в началото на юни с агрия 1050 -0,15 % или децис 2,5ЕК - 0,03 %.
Сортовете
У нас са известни най-вече сортовете Ран трапезундски, Бадемовиден, Тонда джентиле, Тракийски, Римски, Нег-рета, Анна. Повечето от тях са самостерилни. Затова в градината трябва да се засаждат поне два сорта, които взаимно ще се опрашват.
Лечебно
Плодьт съдържа много ценни за човешкия организъм вещества - растително масло, въглехидрати, белтъчини, минерални соли на много елементи, витамини. Освен като деликатесна храна ядките действат благоприятно при камъни и пясък в бъбреците, тении и глисти в червата. Добра профилактична храна са срещу склероза. А отварата от листата и младите клонки се препоръчва за лечение на простатата жлеза.
Необходими са около килограм и двеста грама семена за сто квадрата. Ако площта е малка, засаждането в гнезда е по-подходящо. Набраздете мястото на 50-60 см за ниските сортове и на 80-100 см за високит...
Зрялата дървесина на касиса се реже от края на листопада, т.е. от ноември, до средата на март. Целта през първите години след засаждането е да се оформят храсти, които да започнат по-рано да плододава...
Правилното отглеждане на къпините е важно за тяхното добро развитие и плододаване. През май трябва да се поддържата почвената повърхност в рохкаво състояние и задължително чиста от плевели. Това създа...
Искате ли да си произведете лимон, който да гледате на открито, то тогава най-подходящата за тази цел подложка е от единственият листопаден и студоустойчив вид трилистния понцирус (Ponicirus trifolata...