Още не е късно за синята метличина

Повече от 500 вида метличина виреят в Европа, Азия, Северна Африка и Америка. Те са едногодишни, двугодишни или многогодишни растения. Въпреки че сме свикнали метличината да е синя, в природата и в културното цветарство се срещат бели, жълти, розови и лилави метличини.
Многогодишната метличина, която се отглежда у нас, е непретенциозна към почвата, предпочита слънчевите места, лесно се размножава и практически не боледува.
Метличините цъфтят от юни до август, но особено обилно през юли. Цъфтежът продължава доста дълго - 40 -45 дни.
Все още не е късно да засадите направо в градината семената на метличината. След като поникнат младите растения, може да се проредят, като се оставят по 40 - 50 см между тях, за да си развият добре храстчетата. През лятото почвата се окопава, за да се унищожат плевелите. През юни - юли метличината ще цъфне, но през първата година цъфтежът няма да бъде обилен. Полива се само в краен случай. През зимата метличината се зеленее под снега и разкрасява бялата градина. Отличава се с дълголетие. На това цвете ще се радвате 7-10 години, без да полагате особени грижи за него. Подходящо е за зацветяване на вилните дворове, където водата е кът. Понякога метличините страдат от фузарийно увяхване, тогава е нужно да видите дали няма излишна влага в почвата. През есента може да се изрежат листата на метличината, на пролет ще поникнат млади и яркозелени.