Фъстъци. Отглеждане на фъстъци

Фъстъците са ценна култура, която се отглежда заради семената. Те са изключително калорична храна за човека. Съдържат едновременно мазнини (49-53%), белтъчини (18-28%) и въглехидрати (12-23%), което се среща рядко в семената на малък брой растения. Фъстъченото масло се използва широко. То превъзхожда слънчогледовото. В състава на белтъчините на фъстъците участват 17 аминокиселини. Ядките са отличен източник на някои витамини от групата В. В медицината поради високата калоричност и съдържание на витамин В1, се препоръчва консумиране на фъстъчени семена при лечението на болни от туберкулоза и засегнати от дълбока анемия. Те съдържат още значителни количества витамин Е.

Произход

Фъстъците произхождат от Южна Америка. Като тропическа култура са разпространени в страните с тропичен и субтропичен климат, където валежите за вегетационен период са 500 - 600 мм. Възможната граница до която те успешно могат да се отглеждат достига на север - 40-45° и на юг 30-35°. Границата на вертикалното им разпространение за ранозрелите сортове с къс период на вегетация достига до 900 м надморска височина в страните с топъл климат.

Устройство

Културният вид фъстъци Arachis Hypogaea е едногодишно тревисто растение и принадлежи към семейство Бобови (Fabaceae).
Главният корен на фъстъците е вретеновиден. При благоприятни условия на външната среда може да достигне до 1,5 м. Страничните разклонения излизат под прав ъгъл от централното стъбло и достигат 70 cм. Основната маса от кореновата система е разположена в страни до 30 cм и на дълбочина до 50 cм. Развитието на кореновата система в дълбочина зависи от орния слой и разположението на материнската скала. Съществено значение имат почвения тип, структурата и механичния състав, хранителният и водния режим на почвата.
По кореновата система на фъстъците израстват коренови грудки, които представляват образувания на азотосвъзващите бактерии от род Rhizobium. Те са строго специализирани по фъстъците и не се развиват по корените на другите бобови растения. Броят и обемът на грудките зависи от запасеността на почвата с азот, нормите на внесените азотни торове, метеорологичните условия - валежи и температура, заразеността на почвата с бактерии от този вид, таксономичната принадлежност на сорта и рН на почвата. Освен това трябва да се има предвид, че съществува и специфична симбиоза между сорта и расата грудкови бактерии. Има сортове по които не се образуват грудки от определена раса бактерии. В новите райони почвите, в които не са отглеждани фъстъци и не са третирани с щамове от грудковите бактерии, трябва да бъдат заразени изкуствено. За целта се внасят специално приготвените биологични препарати чрез воден разтвор или чрез третиране на семената. Не всякога върху почви, на които са отглеждани фъстъци и такива изкуствено заразени с бактерии, се развиват коренови грудки. Това явление се наблюдава обикновено върху почви, които са богато запасени с азот, а също на кисели бедни на калций почви.
Централното стъбло и страничните разклонения са с петоъгълно сечение, слабо или силно овласени в зависимост от таксономичната принадлежност и от генотипа. Основното оцветяване на стъблото е тревисто зелено и варира от по-светло до по-тъмно. При някои типове и сортове фъстъци в основата на стъблото и листните дръжки се наблюдава антоцианово оцветяване.
Височината на централното стъбло, ъгълът под който излизат страничните разклонения и дължината им определят типа на хабитуса - изправен, стелещ или междинен. Централното стъбло при фъстъците от тип Валенция (Valencia type) и Испански (Spanish type) е изправено и достига на височина от 30-80 cм, като страничните разклонения излизат под остър ъгъл. При някои сортове страничните разклонения достигат височината на централното стъбло, но са отворени, стоят по-ниско от него и обуславят изправения и леко разстлан хабитус. Индексът на изправеност на хабитуса (съотношението между ширината и височината на храста) при сортовете от тип Валенция и Испански е средно около 1,8. Към фъстъците с изправен хабитус принадлежи и типът Виргински кичести (Virginia Bunch), но при тях индексът на изправеност на хабитуса е 2,6, което показва, че ширината на храста е значително по-голяма от височината на централното стъбло. При типа Виргински стелещи (Virginia spreading type) централното стъбло е с височина средно около 16-17 cм. Страничните разклонения излизат почти под прав ъгъл спрямо централното стъбло и са дълги средно 72 cм и повече. Индексът на хабитуса при тях е около 5. Сортовете от тип Виргински стелещи образуват приземна розетка, размерите, на която се определат от дължината на страничните разклонения.
При сортовете с изправен и прибран хабитус от тип Валенция и Испански броят на страничните разклонения от І порядък е обикновено 4-5. По тях много рядко се образуват разклонения от ІІ порядък, чийто брой е не повече от 1-3. При сортовете от типа Виргински - кичести и стелещи, страничните разклонения от І порядък са винаги повече от 5 и по тях се образуват разклоненията от ІІ и ІІІ порядък, чийто брой достига до 18-20. Всички странични разклонения излизат от пазвите на листата и по тях се образуват съцветия и репродуктивните елементи – цветове, гинофори и плодове. Най-същественият отличителен признак, по който се различават сортовете от различните таксономични групи, е типът на залагане на съцветията и страничните разклонения. При сортовете от тип Валенция и Испански съцветията се образуват последователно по всички междувъзлия на централното стъбло и страничните разклонения. При тип Виргински - кичести и стелещи съцветията се образуват само по страничните разклонения. Те се разполагат алтернативно, т.е. по разклоненията от І порядък и се редуват две съцветия с две разклонения от ІІ порядък. Макар и рядко се срещат сортове със смесен тип на залагане, които представляват хибриди между типовете Виргински с Валенция или с Испански.
Листата са сложни, перести. Всеки лист е съставен от две двойни лисчета, еднакви по форма и големина, разположени срещуположно. Сложният лист е прикрепен към растението на дълга 4-7 cм дръжка, тя е овласена и вдлъбната от вътрешната страна като улей по цялата дължина. Двете двойни листчета са прикрепени срещуположно на листната дръжка на малки (2-3 мм) дръжчици, които са оцветени в кафяво и са силно овласени. Най-често срещаните форми са продълговато-елиптичната и крушовидната. Горната им страна е гладка, зелена, а долната по-бледа и покрита с малки власинки. Макар и по-рядко срещат се сортове със силно изразено овласяване на листата и стъблата. Обикновено те са по-устойчиви на неприятелите. Основното оцветяване на листата е тревисто зелено. Срещат се и по-светло и по-тъмнозелени, а така също и с жълтозелена багра. Разликата в оцветяването на листата се обуславя от таксономичната принадлежност и от сорта. Най-тъмни са листата на сортовете от тип Виргински, докато при типовете Валенция и Испански са светлозелени до жълтозелени. Освен това оцветяването на листата се изменя под влияние на факторите на околната среда - напояване, засушаване, азотно торене или недостиг на микроелементи.
На всеки възел по централното стъбло и страничните разклонения, където листната дръжка се прикрепва към стъблото, са разположени два копиевидни прилистника. В долната си част те са безцветни и обхващат стъблото, а в горната са зелени и свободни.
В основата на листата между прилистниците се формират съцветията. Те биват два вида - прости и сложни. При простите съцветия пъпките (бутоните) се образуват последователно на по-дълги разстояние от 1-2,5 cм и са открити извън прилистниците, разположени рехаво по остта на съцветието, което обикновено завършва с малки листенца. При сложното съцветие цветовете са разположени на късо разстояние и обикновено цветните им дръжки (видоизменена чашка) остават скрити в основата на прилистниците. Сортовете със сложно съцветие имат компактно разположени плодовете около корена на растението, докато при тези с просто съцветие плодовете са разположени рехаво по дължина на съцветието.
Бутоните (пъпките) са покрити с чашелистчетата. Те са разположени на по-къси дръжки. С растежа на бутоните се увеличава и дължината на дръжките им, които при различните сортове са различни.
Устройството на цвета на фъстъците е както при другите пеперудоцветни растения. Разположени са в съцветия в основата на прилистниците. Чашката е петлистна, сраснала в основата и изтеглена в по-голямата си част в тънка и дълга тръбичка, която погрешно се приема като дръжка на цвета. На горния край тръбичката се разделя на две части – горна по-къса, съставена от четири зелени дяла и долна - цяла. Венчето е петлистно, с жълто или оранжево оцветяване. Знаменцето е най-голямо, закръглено на свободния край. Двете крилца са разположени отвътре на знаменцето и обгръщат ладийката. Тя е извита като полумесец и обхваща тичинките и близалцето, които са скрити като в рог.
Тичинките са 10, две от които са недоразвити. Тичинковите дръжчици на нормално развитите осем тичинки са сраснали в тръбичка, от върха на която се показва близалцето. Прашниковите торбички са също осем, четири от които са продълговати. Те са наредени в кръг около близалцето на два етажа, облите са разположени по-ниско. Плодникът се състои от яйчник и близалце. Това устройство на цветовете осигурява при нормални условия самоопрашването им. Чуждо опрашване е възможно само с помощта на трипси.
Плодът на фъстъците е цилиндричен боб, с по-слабо или по-силно изразени прищипвания, без вътрешни прегради. На върха на плода според сорта се наблюдава слабо или силно развита „човка”. От външната страна на плода има ясно изразена мрежа от проводяща тъкан. При някои сортове тя е плитка и нежна, а при други - едра и груба с ръбове. Плодът е сламено жълт до тъмно жълт, понякога с кафяви петна. Оцветяването се влияе силно от сорта, степента на узряване на плодовете и почвения тип, върху които са отглеждани фъстъците. На леките и песъчливи почви е по-светло, а на тежките - по-тъмно. Плодовата обвивка е тънка или дебела в зависимост от сорта и таксономичната му принадлежност. При тип Валенция и Испански обвивката заема средно от 25 до 30%, а при сортовете от типа Виргински 30 -35% от масата на плода.
Плодовете съдържат от 1 до 5, рядко 6 семена. Според броя на семената плодовете се разделят на следните фракции - единици – с по едно семе, двойки - с по две семена, тройки - с по три семена и т.н. При различните сортове и типове фъстъци фракциите плодове с еднакъв брой семена се намират в определено съотношение и това е типичен морфологичен признак. За типовете Испански и Виргински - кичести и стелещи, преобладаващата фракция са двойките. Те заемат от 74 до 76%. Фракцията на единиците заема приблизително равен дял - от 21 до 23% и при трите типа. При тип Валенция двойките са средно 52%, тройките - 22% и четворките 4%. В рамките на всяка таксономична група различията между сортовете по процентното разпределение на фракциите плодове е различно.
Размерите на плодовете са различни при отделните фракции и зависят от броя на семената в тях. Дължината на единиците достига от 1,5 до 2 cм, а при четворките и петорките - 6,0 cм. Ширината и дебелината им са в границите на 1 до 2 cм. С най-едри плодове са сортовете от тип Виргински - кичести и стелещи, а с най-дребни, от тип Испански. През последните години в ИРГР Садово са създадени вече нови сортове и линии фъстъци които притежават много едри плодове и семена дори по-едри от тези на сортовете от тип Виргински.
Семената по форма са кръгли или овално-продълговати, без или със скосени краища от едната или от двете страни в допиращите се плоскости. Отвън семената са покрити с тънка обвивка (люспа), която при узряване се обагря различно. Според оцветяването на семенната обвивка сортовете се разделят на едноцветни и пъстри. Едноцветните са с бял, жълтеникав, бледорозов, червен, матово червен, бледокафяв, или виолетово и виолетово-черен цвят. Най-характерната багра за сортовете от тип Валенция е червената, но при хибридните сортове се срещат и такива със светло жълт до жълто-кафяв цвят (сорт Орфей). Това оцветяване е характерно за сортовете от тип Испански и Виргински.
Размерите на семената са различни и зависят от сорта и таксономичната му принадлежност. Семената от тип Валенция и Испански са дълги средно до 15 мм, широки са 8-10 мм и дебели 7-8 мм. Семената на новите хибридни линии фъстъци, създадени в ИРГР - Садово достигат до 19-20 мм дължина, ширина и дебелина до 15 мм. При сортовете от тип Виргински дължината на семената варира от 15-17 мм, а ширината и дебелината са както при типовете Валенция и Испански. С най-дребни семена са сортовете от тип Испански.

Сортовете

Садово 2609 има изправен и прибран хабитус, стъблото е високо 45 cм, с 6-7 странични разклонения, които достигат върха на централното стъбло. Листата са с крушовидна форма, тъмнозелени, прикрепени на къси листни дръжки. Плодовете са цилиндрични, жълтеникави, дълги до 40 см, на къси дръжки, разположени компакно около корена. Семената са продълговато овални, с червена окраска с бели ивици до 25-30%. Дължината е до 15 мм и ширина – 10 мм. Преобладава фракцията на плодове с по 3 семена. Масата на 1000 семена е 550 - 600 г, а рандеманът - 72%. Сортът е ранозрял с вегетационен период 125-130 дни. Устойчив е на фузариоза, сиво гниене, кафяви листни петна, брашнеста мана, слабо чувствителен на алтернария и карбонатна хлороза. Подходящ е за механизирано отглеждане и прибиране за всички почви. Продуктивните му възможности са 400-450 кг от дка.
Калина притежава изправен и прибран хабитус, с височина на стъблото до 50 см, с 5-7 странични разклонения. Листата имат крушовидна форма, със заоблен връх, тъмнозелени на цвят, на къси листни дръжки. Плодовете са цилиндрични, с жълтеникава окраска, дълги са до 40-42 мм, прикрепени са на къси дръжки, разположени компакно около корена. Семената са продълговато овални, с червена окраска с бели ивици до 50%, с дължина 15-17 мм. Преобладава фракцията на плодове с по 3 семена. Масата на 1000 семена е 600 - 710 г, а рандеманът - 72%. Съдържат 50-52% мазнини и 30-33% протеин. Сортът е ранозрял с вегетационен период 125-130 дни. Устойчив е на фузариоза, сиво гниене, кафяви листни петна, брашнеста мана, слабо чувствителен на алтернария и чувствителен на карбонатна хлороза. Подходящ е за механизирано отглеждане и прибиране. Да се избягват карбонатните почви с рН над 7. Продуктивната възможност на сорта е 450-550 кг на дкa плодове. Превишава по добив на
плодове и ядки Садово 2609 с 10 -12%.
Орфей принадлежи към тип Валенция. Той е с изправен и леко разстлан хабитус, с височина на стъблото до 45 cм и има 6-7 странични разклонения. Листата са с разширена елепсовидна форма, с тъмнозелена окраска, прикрепени на среднодълги дръжки. Плодовете са цилиндрични, жълтеникави, дълги до 40 мм на среднодълги дръжки, разположени компакно около корена. Преобладава фракцията на плодове с по 2 семена, с пашкулообразна форма. Семената са продълговати, едри със светло бежова окраска с розов отенък. Масата на 1000 семена е 650 - 800 г, рандеманът - 70%. Съдържат 49% мазнини и 30 – 32% протеин. Сортът е ранозрял с вегетационен период 125-130 дни. Орфей е устойчив на фузариоза, сиво гниене, кафяви листни петна, брашнеста мана, слабо чувствителен на алтернария и устойчив на карбонатна хлороза. Може да се отглежда на всички почви даже и на карбонатните с рH – 7,2-7,5, както и механизирано. Продуктивната възможност е 450-600 кг от дкa плодове. На почви с рН 6.5- 7.0, превъзхожда Садово 2609 по добив на плодове и ядка с 17%, а на карбонатни почви с рН 7,2-7,5 го превишава по добив на плодове с 21% и на семена с 32%..
Росица принадлежи към тип Валенция. Притежава изправен и прибран хабитус, с по-дебело събло, което достига на височина до 55 cм, има 6-7 странични разклонения. Листата са по-едри с елепсовидна форма, тъмнозелени, прикрепени на среднодълги до дълги дръжки. Плодовете са цилиндрични, с жълтеникава окраска, прикрепени на сложно съцветие. Плодовете достигат до 50 мм, на средно дълги дръжки са и са разположени компакно около корена. Преобладава фракцията на плодове с по 3 семена. Те са продълговати и значително удължени, едри с червена окраска, почти без шарка от бели ивици. Масата на 1000 семена е 680 - 750 г, рандеманът - 70%. Съдържат 49% мазнини и протеин 30 – 32%. Сортът е ранозрял с вегетационен период 125-130 дни. Устойчив е на фузариоза, сиво гниене, кафяви листни петна, брашнеста мана, слабо чувствителен на алтернария и устойчив на карбонатна хлороза. Може да се отглежда и прибира механизирано на всички почви и особено на карбонатните с рН-7,2-7,5. Продуктивните му възможности са 450-550 кг от дкa плодове.
Кремена има изправен и прибран хабитус. Стъблото достига до 40 cм височина и е с 6-7 странични разклонения. Листата са с елепсовидна форма, тъмнозелени, прикрепени са на среднодълги дръжки. Плодовете са цилиндрични, жълтеникави, дълги до 50 мм, заложени на средно дълги дръжки, разположени компакно около корена. Преобладава фракцията на плодове с по 2 семена, с пашкулообразна форма. Масата на 1000 семена е 700- 800, рандеманът - 70%, съдържат 49% мазнини и протеин 30-32%. Сортът е ранозрял с вегетационен период 125-130 дни и е устойчив на фузариоза, сиво гниене, кафяви листни петна, брашнеста мана, слабо чувствителен е на алтернария и карбонатна хлороза. Подходящ е за механизирано отглеждане и прибиране за всички почви. Продуктивните възможности на сорта са 500-600 кг/дкa плодове.

Изисквания

Понеже са култура на тропичното земеделие и изискванията им към топлина са големи. За условията на екватора и тропиците вегетацията им протича нормално от 4 до 6 месеца при оптимална температура 22-25°С. При условията на България най-подходящ период през годината за тяхното отглеждане е май-октомври, когато са най-високи дневните температури. През отделните фази на развитие изискванията на фъстъците към температурата са различни. За покълването на семената и поникването, растенията се нуждаят от 15°С в почвата на дълбочина 10 cм. У нас тези условия настъпват обикновено в края на април - началото на май. С повишаване на температурата над 18-20°С растежът на вегетативната маса се ускорява и фъстъците навлизат във фаза на масов цъфтеж. Обикновено това става, когато средните дневни температури достигнат над 20°С. С затопляне на времето и повишаване на средните дневни температури до 22-25°С растежът и развитието на фъстъците се ускорява. Тези температури настъпват у нас през юли и август. Тогава вегетативната маса се увеличава с ускорени темпове, цъфтежът продължава интензивно и фъстъците навлизат във фаза плодообразуване.
През юли и август се образуват плодовете и семената, а в края на август ранозрелите сортове встъпват във фаза начало на узряване. През този период растенията са най-чувствителни към резките промени на температурите. Ниските температури преустановяват цъфтежа и плодообразуването, а високите - пречат на нормалното опрашване и оплождане на цветовете. С понижаването на температурата през септември цъфтежът и плодообразуването спира, а през втората половина на октомври вегетацията се прекратява напълно с първите есенни слани. За условията на Централна и Южна България фазите за развитие при ранозрелите сортове от тип Валенция и Испански са по-кратки, вегетацията завършва за по-малко време - 135 дни. Като минимална граница на общата температура трябва да се приеме 2800 - 3000 градуса .
Фъстъците се нуждаят от пряка слънчева светлина през цялата вегетация и са особено чувствителни на засенчването след поникването им през фазите масов цъфтеж и плодообразуване. Частичното или пълното засенчване на растенията намаляват вегетативната маса, цветовете, плодовете, а в крайна сметка добивите и качеството на семената. По тази причини облачното време с чести валежи в началото на вегетацията задържа растежа и развитието на фъстъците. Когато са лишени от пряка светлина за по-дълъг период от време, растенията натрупват по-малко биомаса в сравнение с отглежданите при нормално осветление. Такива растения се наблюдават най-често около сенките на големите дървета или в посевите покрай пътищата с високи тополи. По тези причини фъстъците не трябва да се отглеждат като подкултура в плододаващите овощни градини и лозя За по-доброто уплътняване на земята по изключение те могат да се сеят само в младите овощни насаждения, в широкоредовите лозя и новозасадените с тополи места покрай реките през първата и най-много през втората година.
Фъстъците са светлолюбива култура и са растения на късия ден. При условията на пряка слънчева светлина и продължителност на деня 12 часа те се развиват добре и приключват вегетацията си най-бързо. При условията на 15-часовия ден развитието им се забавя. При силно заплевеляване в стремежа си за по-добро осветление те се етиолират, израстват на височина като удължават междувъзлията си, листата им пожълтяват и образуват малък брой разклонения, цветове и плодове, с дребни и недоразвити семена. При отстраняване на плевелите и засенчването растенията възстановяват нормалното си развитие, но добивът винаги е по-нисък и не се компенсира напълно. За да се развиват нормално фъстъците не бива да се допуска заплевеляване на посевите, и то в началните фази от тяхното развитие.
Фъстъците се развиват най-добре, когато редовете са по посока север-юг. При тази ориентация и при подходящо междуредово разстояние в зависимост от сорта се получава с около 12 % по-висок добив в сравнение с разположените редовете от изток на запад. За да се отговори на високите изисквания на фъстъците към светлина не бива сеитбата да е прекалено гъста, особено на по-хладни и богато запасени с азот почви ( с 3 до 5 кг семена на декар над нормата). Трябва де се има предвид, че и при много гъстата сеитба растенията етиолират, израстват на височина и образуват по-малко цветове и плодове. Освен това се създават и благоприятни условия за развитие на болести, затруднява се окопаването и загърлянето. Добивите са винаги по-ниски. Някои производители в желанието си да получат максимално високи добиви изразходват повече и скъпи семена.
В различните фази от развитието си фъстъците се нуждаят от различно количество вода. За да покълнат, семената трябва да поемат над 70-80 % вода от собствената им маса. При недостатъчно влага в почвата покълването се забавя, а при засушаване напълно прекратява. От покълването на семената докато поникнат растенията почвата трябва да бъде много добре запасена с влага. През периода на сеитбата обикновено влагата в почвата е достатъчна и фъстъците поникват редовно. При пролетното засушаване обаче влагата не е достатъчна. Това налага да се напоява преди и след сеитбата. Излишната влага е също вредна, тя задържа растежа на кълновете и създава условия за развитието на болести, които унищожават семената. Пораженията са особено големи, когато се използват семена с намалена жизненост и по-слаба кълняемост. Това явление се наблюдава най-често, когато стопаните използват за семена собствената си продукция без да са проверили посевните качества.
След поникването растенията също имат нужда от вода, но техните изисквания са по-малки. Често падналите валежи са достатъчни. Във фаза масов цъфтеж темповете на нарастване на вегетативната маса и образуването на репродуктивните органи-гинофори и плодове са ускорени. Тогава растенията имат най-големи изисквания към влагата в почвата и относителната влажност на въздуха в приземния слой. При наличието на тези два фактора цъфтежът, оплождането и плододаването е по-добро.
През фаза узряване на семената изискванията на фъстъците към влагата в почвата са умерени. Прекалената влага през тази фаза увеличава допълнително вегетативната маса, удължава вегетацията и създава условия за развитието на болести. Освен това част от узрелите семена покълнват в плодовете и качеството на продукцията се влошава. Това е характерно за ранозрелите сортове от тип Валенция и Испански, които имат къс покой на семената.
Изискванията на фъстъците към влагата в почвата се задоволяват при годишна сума на валежите от 1050 до 1350 мм, а за вегетацията - от 500-600 мм, която е характерна за тропиците. При условията на България сумата на падналите валежи през вегетацията на фъстъците е около 250 мм, като варира от 150 до 400 мм през отделните години. Затова фъстъците трябва да се отглеждат задължително при поливни условия и със сигурни водоизточници и канална мрежа.
Почвата е хранителната среда, в която растенията разполагат кореновата система и извличат от нея необходимите им хранителни вещества. За фъстъците тя е още и среда, в която формират плодовете и узряват семената. Следователно от правилният избор на почвен тип в голяма степен зависят добивите. Най-подходящи са богато запасени с хранителни вещества почви, с лек механичен състав и добра водо- и въздухопроницаемост За да се развият грудковите бактерии, които свързват азота от въздуха, почвата трябва да бъде с неутрална до слабо алкална реакция с (рН около 7). На места с повишено съдържание на свободни карбонати и плитко разположена материнска скала, фъстъците страдат от хлороза.
Най-подходящи са алувиално-ливадните и ливадно-канелените почви. Те са разположени по долините на големите реки и техните притоци – Марица, Тунджа, Струма, Места. Тези почви са с лек механичен състав, обработват се лесно и са запасени добре с хранителни вещества. Подходящи са още канелените горски и излужените канелени горски почви. Те трябва да имат добра структура и да са осигурени с вода. На тях фъстъците развиват по-буйна вегетативна маса за сметка на плододаването. Всички подходящи почви задължително трябва да бъдат пригодени за напояване.
За фъстъците не са подходящи почвите с тежък механичен състав, тъй като се обработват трудно, склонни са към уплътняване, а при засушаване лесно се напукват. Обработките и особено загърлянето на растенията при тях се иправи на по-малка дълбочина и не винаги качествено. Гинофорите (шиповете) проникват трудно в почвата, а плодовете се деформират и са здраво слепени с почвените частици. При напояване водата се задържа по-продължително и посевите пожълтяват. Щом се засуши почвата се напуква на едри късове. Изваждането на фъстъците е трудно и е придружено с много големи загуби. При обилен валеж вегетацията се удължава и подходящият момент за изваждането закъснява. Освен това се създават условия за покълнване на семената в плодовете и развитието на гъбни болести. И в двата случая производството е по-ниско и е свързано с известни рискове.
Независимо от почвения тип, не са подходящи за фъстъците киселите, заблатените, засолените и студените почви с висока подпочвена вода. Не се препоръчват също изоставени и силно заплевелени почви. При тях честите обработки и разходите за хербициди оскъпяват продукцията.
Хранителните вещества за растенията са разтворените в почвата съединения на азота, фосфора, калия, калция, сярата, желязото и други химични елементи. В най-големи количества растенията се нуждая от първите три елемента. Всички хранителни вещества в почвата трябва да бъдат в лесно достъпна за усвояване от растенията форма.
Фъстъците се нуждаят от хранителни вещества през цялата вегетация. Постъпването и натрупването им в растенията по фази на развитие е различно и се влияе от запасеността на почвата и от нормите на торене с минерални торове През периода на поникването до масовия цъфтеж растенията се развиват бавно В зависимост от фона на торене през този период те натрупват от 24 до 32% азот N; 22-29% фосфор-Р2О5 и 15-31% калии- К2 О от количеството, натрупано за цялата вегетация. През периода на интензивен цъфтеж и плодообразуване темпът на натрупване е най-висок. Натрупаният азот във вегетативната маса на растенията съставлява от 72 до 94%, фосфорът - от 60 до 96% и калият от 59 до 79%. В плодовете тези елементи се натрупват най-интензивно от началото на плодообразуване до узряването. Азотът в плодовете достига от 86 до 100%, фосфорът от 85 до 100% и калият - 100%. С настъпване на последната фаза узряване на семената, растенията са почти завършили растежа и развитието си и натрупаните хранителни вещества (азот, фосфор и калий) в растението достигат 100%. Най-висока е концентрацията на азота, фосфора и калия във вегетативната маса във фазата начало на масов цъфтеж, след което намалява.Съдържанието на тези елементи в плодовете не се променя от началото до пълното узряване на семената. Азотното торене увеличава съдържанието на азот и калий във вегетативната маса и плодовете, фосфорът само през периода масов цъфтеж-плодообразуване, което показва, че той е особено необходим за образуването на повече цветове и плодове. Освен това фосфорът съдейства и за интензивното натрупване на азота в растенията.

Растеж и развитие

През своето развитие фъстъците преминават през следните фази на развитие - покълване, поникване, стъблообразуване, цъфтеж, плодообразуване и узряване. Доброто познаване на тези фази и изискванията на растенията води до правилното и ефективно прилагане на грижите за културата.
Фазата покълване започва с набъбването на семената и показване на първичното коренче. За целта е необходимо семената да поемат поне 35% вода от собственото им тегло, а температурата да е най – малко 12° С. С увеличаване на температурата до 25°С и при погълната вода до 80% от теглото им, този процес се ускорява и семената от ранозрелите сортове от тип Валенция покълват за 72 часа. Ето защо е необходимо почвата да бъде затоплена до 15°С и добре влагозапасена. При недостатъчна влага семената покълват и в последствие изсъхват, което се случва често при плитка сеитба. Освен вода и температура е необходимо в почвата да има и въздух. При леките песъчливи почви семената обикновено покълват нормално, но при обилни валежи те загиват поради липса на въздух вследствие на уплътняването им от дъждовете.
След появата на кълновете започва усилено нарастване на хипокутила. Това е бялата част над коренчето, който се удължава силно и изкарва котиледоните на повърхността, с което фъстъците навлизат в следващата фаза.
Фазата поникване обикновено настъпва средно за около 15 дни при температура 15°С в почвата. При по-ниски температури на въздуха в почвата и обилни валежи след сеитбата, поникването на растенията се удължават до 25-40 дни до набирането на необходимата температурна сума от 280-320° С. Това явление се наблюдава и при недостатъчна влага в почвата (около 65% от ППВ), при слаба кълняема енергия и кълняемост на семената и при дълбока сеитба над 8 мм. В такива случай се формират не добре гарнирани посеви или на етажи. В първия висок етаж са растенията, поникнали най-рано. Те се развиват по-бързо и при тях следващите фази на развитие настъпват по-рано. Във втория по-нисък етаж са растенията, поникнали по-късно, обикновено след дъжд или допълнително напояване. Те се развиват при по-неблагоприятни условия на светлина в сравнения с първите и винаги изостават в растежа и развитието си. По този начин нередовното и не едновременно поникване се отразява отрицателно върху формирането на добива и върху качеството на продукцията. Ето защо е необходимо сеитбата да се извършва при оптимални условия на влага и температура и с висококачествени семена,за да се получи дружно и едновременно поникване на фъстъците, което е гаранция за формирането на посев с необходимия брой растения в декар и получаването на висок добив.
Следващата фаза – стъблообразуване настъпва няколко дни след като поникнат растенията. Характеризира се с появата на централното стъбло между листните дръжки и първите две странични разклонения в основата на котиледоните. По-късно в основата на втория чифт листа се формират вторите две разклонения, разположени по-горе и напречно на първите две разклонения на централното стъбло. През вегетацията на фъстъците в основата и встрани на първите две разклонения се появяват още по две и общият им брой става шест. Тези разклонения са от І порядък. По тях в зависимост от сорта могат да се появят и други странични разклонения, които са вече от ІІ порядък. В основата на централното стъбло и страничните разклонения и листните дръжки при някои сортове се появяват антоцианово оцветяване. На всеки възел по централното стъбло и страничните разклонения се формират прилистници и листата. Стъблообразуването продължава през цялата вегетация, до края на септември, образуват се нови стъбла и листа. В началото на тази фаза растенията растат бавно,за сметка на нарастването на кореновата система, която прониква дълбоко в почвата.Темповете на растеж и увеличаване на вегетативната маса на фъстъците е в зависимост от условията на околната среда.
При добро съчетание на факторите температура и светлина, влага и хранителни вещества и добра аерация на почвата, вегетативната маса се натрупва в периода между началото на цъфтеж и плодообразуване. Върху темпа на нарастване на вегетативната маса се отразява силно отрицателно засушаването и понижаването на температурите.
Фазата бутонизация настъпва, когато в първите най-ниско разположени съцветия по централното стъбло и страничните разклонения се формират пъпките (бутоните). Те се намират в пазвата на листата,скрити между прилистниците и трудно се забелязват. Видимо тази фаза настъпва, след като първите бутони се покажат извън прилистниците, непосредствено преди цъфтежа.
През юни започва цъфтежът. Характеризира се с появата на първите цветове по растенията. Те са събрани в съцветия, разположени в пазвата на листата между прилистниците. За условията на Южна България цъфтежът започва обикновено около 25-30 дни след поникването. Началото на цъфтежа е обикновено през юни и при благоприятни условия продължава до края на септември. Общата продължителност на тази фаза при ранозрелите сортове е от 51 до 76 дни. През тази фаза фъстъците са особено чувствителни към температурата, светлината, влагата и хранителните вещества в почвата. Понижаването на температурата до 18°С на въздуха, засенчването на растенията от плевели и особено засушаването силно намаляват цъфтежа, а в някои случай го преустановяват напълно. Спирането на цъфтежа се наблюдава и след падането на градушки поради силното понижаване на температурата. След възстановяване на условията той отново се възобновява. Усилен цъфтеж на фъстъците се наблюдава след напояване на растенията или след падането на валежи. При нормални условия през време на вегетацията броят на цветовете на едно растение е от 250 до 600, в зависимост от сорта и условията на отглеждане. Не от всички цветове обаче се образуват плодове. Причините за това са няколко и се отнасят до биологията на културата и до условията на околната среда.
Фъстъците са самоопрашващо се растение. Прашецът се изсипва преди отварянето на венечните листа. Опрашване и оплождане може да стане и в почвата без отваряне на венечните листа. Като тропическо растение за опрашването и оплождането фъстъците изискват температура 24-28°С и относителна влажност на въздуха над 70%. При температура по-висока от 33°С и по-ниска относителна влажност на въздуха оплождането се нарушава. Особено неблагоприятно се отразяват върху цъфтежа високите температури (39-42) през юли и август, които са често явление през последните години. Отрицателното въздействие на този “топлинен удар” върху опрашването и оплождането може да се смекчи чрез напояването, при което относителната влажност на въздуха се увеличава и температурата на въздуха в приземния слой на почвата се понижава със 7-8°С. По тези причини фъстъците се разполагат върху почви покрай реките и водоемите, където сутрин пада роса и влажни мъгли, което спомага растенията да имат по-обилен цъфтеж и да формират по-голям брой гинофори.
Всеки цвят на растението престоява около 24 часа и след опрашването изсъхва. След оплождането на 8 до 10 ден на мястото на изсъхналия цвят се появява гинофорът (плодната дръжка). На върха си той носи завърза със семепъпките. Неговата задача е да пренесе бъдещият плод в почвата. След третият ден от оплождането на цветовете усиленото нарастване на гинофора продължава до проникването му в почвата от 2 до 10 cм. Оплодената яйцеклетка, която е била в покой, сега започва да се развива и формира същинския плод.За нормалното развитие на оплодената яйцеклетка е необходима влага и добра аерация на почвата. Ако гинофорите с оплодените яйцеклетки не достигнат и не проникнат в почвата, плодове не се образуват.
Обикновено високо разположените гинофори въпреки усиления растеж не достигат до повърхността на почвата и част от тях изсъхват. Тази е причината да се образуват малък брой плодове при голям брой цветове в растението. По същата причина растенията се загърлят, за да се намали разстоянието между почвата и гинофорите, с цел те по-рано да проникват в нея и да формират плодове. Гинофорите могат и да не проникнат в почвата ако тя е сбита или срещнат препятствия от малки камъчета, сухи дървени отпадъци, клечки и др. По-малките препятствия преодоляват, като извършват хоризонтални и спираловидни движения. Тези гинофори са изкривени за разлика от нормалните прави, свободно проникнали в почвата.Такива гинофори се наблюдават при изваждането на фъстъците отглеждани върху чакълести почви. Гинофорите могат и да загинат в почвата при преовлажняването й, след напояване, обилни валежи на денивелирани терени или от болести и неприятели. Отличното познаване на особеностите и изискванията на фъстъците през тази фаза е свързано и с правилното и навременно провеждане на всички агротехнически практики, от които зависят добивите и качеството на продукцията - окопаване, загърляне и напояване.
Плодообразуването е следващата фаза. Тя настъпва с проникването на гинофорите в почвата и нарастването на яйцеклетките и формирането на плодовете. При сортовете от тип Валенция и Испански тази фаза настъпва около 23-25 дни след масовия цъфтеж. И продължава около 43-45 дни. Нормалната средна денонощна температура за плодообразуването е около 24-28°С, при която се формират най-доброкачествените плодове. При по-високи температури плодообразуването се забавя, а растежът на вегетативната маса се ускорява и съотношението добив - плодове - добив - вегетативна маса се нарушава.Същото явление се наблюдава и при температура под 22°С на почвата на дълбочина 10 cм, при която плодовете не се развиват и не растат.Следователно оптималната температура за плодообразуването е около 25°С без колебания през деня и нощта. Такива условия се установяват у нас през юли и август.
За нормалното плодообразуване на фъстъците е необходима и почвена влага.Най-благоприятната влажност на почвата за тази фаза и 75-80% от ППВ. Освен това те се нуждаят от почва с добра аерация на повърхностния слой и добра запасеност с хранителни вещества. По тези причини комбинираното торене с азотни и фосфорни торове в съчетание с напояването засилва плодообразуването и увеличава процента на узрелите плодове и семена.
Узряването е последната фаза.Тя започва след около 45 дни от формирането на първите плодове и продължава до изваждането им в края на септември. Характеризира се с определени морфологични изменения на вегетативната маса, плодове и семената. Растежът на вегетативната маса и цъфтежът се преустановяват. Обикновено листната маса постепенно започва да завяхва в след обедните часове и променя окраската си от зелена към жълтозелена. Плодовете престават да нарастват и добиват характерните за сорта форма, големина и оцветяване. Влагата на плодовете намалява до 50%, оцветяването от млечнобяло става светложълто. При стискане на плодовете с ръка по надлъжната ос плодовата обвивка се отваря на две половинки, без да се мачкат плодове. Семената са напълно развити и са достигнали типичните за сорта форма и големина. Семенната обвивка добива розово-червено, кафяво или виолетово-черно, по-светло или по-тъмно оцветяване в зависимост от сорта. За сортовете от тип Валенция най-характерното е червеното оцветяване, но има и такива с жълто-кафяво, каквото е при сорта Орфей, типично за сортовете от тип Испански и Виргински. При някои сортове на фона на еднообразната червена окраска се наблюдава и тъмно виолетово обагряне на семената. Най-сигурен признак за настъпването на биологичната зрялост на семената е появата на черните петна от вътрешната страна на плодовата обвивка и лесното откъсване на плодовете.
През фазата на узряване фъстъците са също взискателни към светлината и температурата. Оптималната температура за узряването на плодовете е около 20-25°С на почвата в зоната на плодообразуването. В тази фаза, от температурата и влагата в почвата, в най-голяма степен зависи натрупването на мазнините и белтъчините в семената Понижаването й забавя узряването на семената. Това е характерно за последните дни на септември и началото на октомври. По тези причини около 10-30% от плодовете, образувани най-късно остават с недоузрели семена. Те се отличават с по-голямата си влага и при сушене се спарушват. Ако не бъдат отстранени след сушенето при сортирането на плодовете, може да се запарят, да понижат кълняемостта на семената и да влошат вкусовите им качества или да бъдат нападнати нападнат от гъбни болести и да развалят цялата продукция.
Процентът на недозрелите плодове зависи от сорта. Ранозрелите сортове от тип Валенция и Испански имат около 25-30% неузрели плодове в зависимост от климатичните условия през годината и грижите за културата. При късни поливки или обилни валежи преди изваждането на фъстъците, вегетацията се удължава, узряването на плодовете и семената се забавя. При обилна влага съчетана с по-висока температура в почвата, семената могат да покълнат в плодовете. По този начин добивът се намалява и качеството на продукцията се влошава.

Отглеждане

Успехът при отглеждането на фъстъците зависи от правилния избор на подходящ терен, почвен тип и предшественик. След аграрната реформа и приватизацията на земята у нас, средния размер на площите на едно стопанство е силно намален. При концентрацията на културата основно в Пловдивския район, фъстъците са в остра конкуренция с останалите култури. Затова намирането на подходящи предшественици за фъстъците и отглеждането им в сеитбообръщение е от особена важност. В личните стопанства поради ограничения размер на обработваемата земя, недостатъчния опит и знания, фермерите допускат груби грешки при настаняването на фъстъците. Най-често те следват след зеленчуковите култури, царевица за зърно или силаж, бостани, мента и други култури. Трябва да се има предвид, че фъстъците и някои от зеленчуковите култури се нападат от едни и същи гъбни болести и неприятели. Хербицидите, които са използвани за някои от предшествениците имат отрицателно последействие върху фъстъците. Това може да компрометира реколтата от фъстъци. Освен това след прибирането на някои предшественици като царевица и слънчоглед, растителните им остатъци не се разлагат до сеитбата на фъстъците. Те пречат на нормалното изсяване на семената и осигуряване на необходимия им брой в декар, пречат и на вегетационните обработки на фъстъците. Обикновено царевицата като поливна култура се съпътства с коренищни плевели-троскот, балур, паламида и други, които заплевеляват фъстъците през цялата вегетация. В резултат на това добивите им намаляват с 22-25%. Когато фъстъците се отглеждат като монокултура добивите също намаляват – около 32%, поради силното развитие на болести и неприятели. Неподходящи предшественици са още цвеклото, от зеленчуковите-домати, пипер, и различните видове зеле в коренищата, на които зимуват част от вредителите по фъстъците.
Най-подходящи предшественици за фъстъците са есенно - зимните култури със слята повърхност - пшеница и ечемик. Подходящи са ранните бобови култури - фасул, леща, нахут, грах, в памуковите и тютюневи райони –памука, тютюна, сусама, както и етерично маслодайните култури - кимион, анасон, едногодишно резене.
Ако са включени в сеитбообръщения фъстъците могат да следват след ранните бобови, житни или смесени фуражни смески, но трябва да се знае,че добивите от фъстъците са винаги по-ниски в сравнение с отглеждането им като основна първа култура. За по-доброто уплътняване на земята фъстъците могат да се отглеждат и в младите овощни градини и широко редови лозя като подкултура през първата и втората година.

Обработка на почвата

С обработката на почвата се цели да се създаде добра структура, да се заровят торовете, да се унищожат плевелите и да се съхрани влагата от падналите валежи. Което значи да се създаде благоприятен въздушен, топлинен, воден и хранителен режим в почвата за фъстъците. При култури – предшественици със слята повърхност дълбока оран се извършва на 28-30 см непосредствено след прибиране на предшественика, докато почвата има още подходяща влага. Ако тя е недостатъчно и почвата се кърти на големи буци е за предпочитане дълбоката оран да се прави по-късно след паднали валежи. Ако през този период площите са силно заплевени се дискова плитко за нарязване на плевелите на по-малки части за да бъдат заорани с последващата дълбока оран.
При късните култури, тя се извършва на същата дълбочина през есента, но задължително след отстраняване на растителните остатъци и внасяне на фосфорните и калиевите торове. След дълбоката оран до пролетта не се правят други обработки и площта се оставя на бразди. Развитите през есента плевели измръзват през зимата с изключение на пшеницата и ечемика.
Култивира се заедно с брануване 2-3 пъти. Извършва се през пролетта. Първата е на дълбочина 15-18 см, когато влагата в почвата позволява да се прави качествено култивирането с брануването. Целта е да се унищожат всички плевели оцелели през зимата и поникналите рано през пролетта. Второто и третото култивиране с брануване се извършва на 10-12 см. Второто култивиране може да се пропусне, ако почвата е чиста от плевели. Последната предпосевна обработка е непосредствена преди сеитбата след като са внесени азотните торове и хербицидите. Много важно е предсеитбените обработки на почвата да са навреме и при високо качество, което означава повърхността на почвата да е заравнена и с добра структура и запазена влага. Не трябва да се удължава срока на сеитбата след последната обработка, тъй като влагата в почвата намалява и създава риск за нередовно поникване и гарниране на посевите.
При предшественик със слята повърхност за фураж /различни смески/, се жъне ниско и по възможност цялата биомаса трябва да се прибере от полето. При добра влага в почвата се прави плитка оран на 12-15 см с обръщане на пласта. За да се наситни повърхността на почвата може да се дискова с тежки брани-еднократно или двукратно. Преди тази обработка се внасят фосфорните, калиевите, азотните торове и почвените хербициди.
След ранни картофи или някои зеленчукови култури срещу фъстъците се извършва еднократно или двукратно култивиране с брануване на дълбочина 10-12 см. При недостатъчно влага в почвата фъстъците се сеят на сухо, след което площта се дъждува. Трябва да се знае, че при отглеждане на фъстъците в уплътнено сеитбообръщение от тях се получават по-ниски добиви, които икономически могат да бъдат компенсирани от реколтата на предшественика.
Фъстъците се нуждаят от хранителни вещества през цялата вегетация и особено в периода масов цъфтеж - плодообразуване. Те реагират положително при торене с органични торове. Оборският тор трябва да бъде от преживни животни и добре угнил. Обикновено се внася по 1,5 дo 2 т/дка. Директното внасяне на оборския тор от непреживни животни срещу фъстъците, трябва да се избягва. С него се внасят плевелни семена и причинителите на много гъбни болести и неприятели. В такива случаи е за препоръчване оборският тор да се внася срещу предшественика. Заораването на биомасата на някои фуражни култури - грах за зелена маса, смески –житно с бобово, представлява също органично торене. Обикновено се прилага на бедни песъчливи почви.
Необходимите количества от азотните, фосфорни и калиеви торове се определят въз основа на запасеноста на почвата с тези елементи, получените добиви от предшественика и планувания добив от фъстъците. Това се установява с вземане на средни проби и изследването им за запасеност с хранителните елемени и определяне рН на почвата, за наличието на карбонати. Фосфорните и калиевите торове по принцип се внасят преди дълбоката оран през есента, а азотните на пролет. Цялата норма от азотните торове се внеся еднократно преди последната обработка, при което се получава най-добър биологичен и икономически ефект. При слабо запасени с фосфор и азот почви се внасят съответно в активно вещество по 12кг/дка, фосфорни и 15 кг/дка азотни торове . На средно запасените почви със същите елементи - съответно 8-10 кг/дка фосфор и 10-12 кг/дка азот.На добре запасените с фосфор и азот се внасят по 5-6 кг/дка фосфор и 6-8 кг/дка азот. Ефектът от фосфора е слаб с увеличение на добива около 10-12 %, а от азота от 20 до 52 % в зависимост от нормите на торене и запасеността на почвата. Комбинацията азот и фосфор увеличава добива до 70%. Калиевото торене се прилага по изключение само на по-леките песъчливи почви. Фосфорните торове, които се използват при фъстъците са под формата на двоен или троен гранулиран суперфосфат, азотните торове като амониева селитра или карбамид, или комбинирани в съотношение азот / фосфор-1:1,25 до 1:1,5. Калиевите торове са под формата на калиев хлорид при норма около 6 кг/дка.
За сеитба трябва да се използват само семена, които произхождат от семепроизводни посеви и отговарят на изискванията на БДС. За І класа се допускат само семена със сортова чистота 99%, кълняемост 95% и влага до 12%. За ІІ и ІІІ класа тези показатели са съответно - сортова чистота - 98% и 96% , кълняемост - 90% и 85% . Влагата за двете класи също да е до 12%. За да се произведат такива семена се правят повече разходи и цената им е по-висока в сравнение с тази на фъстъците за консумация. Направената инвестиция от стопаните за закупуване на сортови семена е гаранция за получаване на редовни посеви с необходимия брой растения в декар. При такъв посев си заслужават допълнителните разходи по отглеждането на фъстъците за осигуряването на висок добив. Много често поради по-високата цена на сортовите семена, фермерите предпочетат да използват част от собствената си продукция, без предварителна подготовка на семенния материал и без да проверят посевните им качества. В такива случай се получават редки посеви и никакви допълнителни разходи не могат да гарантират високия добив. Има случай когато непроверените за кълняемост семена водят и до пълен провал на бъдещата реколта. Затова след машинното отделяне и почистване на ядката при заготовката на семена от собствената продукция, стопаните трябва да отстраняват начупените, травмираните, недозрелите и болни семена. Преди сеитбата подготвените семена, задължително трябва да бъдат проверени за кълняемост и ако тя отговаря на стандартните изисквания, тогава могат да се използват.
Към сеитба се пристъпва когато температурата на почвата достигне трайно 15 градуса на дълбочина 10 см, която обикновено съвпада през периода 1-10 май. За по големи площи се извършва с тракторни пневматични сеялки-6 или 8 редови, при 50-70 см междуредие, на дълбочина 5-6 см при добра влага. За по-малки площи до 10 дка е много подходяща сеялката УС-1-производсво на ВРЗ - Костенец, с механично изсяване на семената, която се монтира към мотокултиватор или 3-4 секции към малките трактори. Същата сеялка е универсална и с нея могат да се сеят всички полски култури в т.ч. и зеленчуковите семена. Ако искате да си отгледате фъстъци в градината, сеитбата се прави ръчно. Сеитбената норма на фъстъците зависи от едрината на семената и при 16 хил.семена за декар със стандартна кълняемост / 11-13 броя в линеен метър/ при различните сортове тя се колебае между 11-12 кг/дка. Преди сеитбата задължително се проверяват посевните качества на семената, които са приготвени още през есента, тъй като при съхраняването на ядката, те бързо губят кълняемостта си. Срещу гъбните болести преди сеитбата семената се третират на сухо с препарата Витавакс 200 ВП –180-200 г за 100 кг. След сеитбата , ако влагата в почвата е несигурна, посевът се валира с по-леки или тежки валяци в зависимост от почвения тип, напречно на сеитбата. Не се прилага при по-тежките глинести почви при по-голяма влага.

Грижите през вегетацията

Първото окопаване се извършва с машина или ръчно на дълбочина 8-10 см за унищожаване на плевелите, аериране и затопляне на почвата. При машинното окопаване се следи да не се заравят растенията, които през тази фаза са още малки. След 15 дни се извършва второто окопаване на дълбочина 15-18 см, за осигуряване на повече рохкава почва, която е необходима за загърляне на фъстъците. Ако не са внесени азотните торове преди сеитбата, цялата норма се внася като подхранване преди първото или между първото и второто окопаване, но преди началото на цъфтеж. Трябва да се има предвид, че внасянето на азотните торове след началото на цъфтежа води до увеличаване на вегетативната маса, късно се образуват плодовете, удължава се вегетацията и процентът на плодовете с неузрели семена, променя се съотношението между добива на плодове към добива на биомаса, която се увеличава.

Загърлянето помага навреме да се формират плодовете. Целта е да се изнесе почвата на по-голяма височина, да се намали разстоянието за проникване на гинофорите в нея, с което се печели време за формиране и узряване на плодовете и семената. Фазата в която се предприема първото загърляне на фъстъците е когато първите гинофори са образували 2-3 завръзи с големина от 0,5 до 1 cм. Част от стопаните не познават добре биологичните особености на фъстъците и не знаят, че цветовете им се образуват и цъфтят над почвата, но плодовете се формират в нея. Те допускат груба грешка и пристъпват към първото загърляне много късно, като изчакват по-голямата част от цветовете да приключат цъфтежа си и да образуват гинофорите. Други извършват загърлянето, но не зариват цветовете от страх да не ги повредят. Има и нови производители на фъстъци без опит и знания, които въобще не правят загърляне на фъстъците, очаквайки да видят плодовете по стъблото, както това е при всички други бобови растения.
Първото загърляне се прилага след дъжд преди напояването на фъстъците или след първата поливка, с тракторни култиватори снабдени с органи за загърляне или на ръка. Второто се извършва след втората поливка на посева. Третото загърляне е по-малко ефективно за добива, но продълбочава редовете, с което се намаляват загубите при изваждането и прибирането на фъстъците.

Напояване

При честите и продължителни засушавания през последните 10-15 години с валежи от 150 до 200 мм на кв. м отглеждането на фъстъците е възможно само при поливни условия. Разликата от 250 - 350 л.на кв.м, които са необходими за вегетацията на културата могат да се осигурят само при 2-3 поливки. Напояването на фъстъците се извършва чрез дъждуване, когато са осигурени необходимите дъждовални инсталации или гравитачно по бразди. Дължината на браздите зависи от наклона на терена, но те не бива да са по-дълги от 80-100 м. При по-големи блокове, се прокарват вътрешни канали, като напояването се извършва на сектори, така че да се осигурят условия да се загърля след 4-5 дни. Поливната норма се колебае между 40 куб.м на дкa при леките песъчливи почви до 70 куб.м на декар за по-тежките. Междуполивният период е около 12-15 дни или може да бъде удължен с 5-6 дни след дъжд, но никога не бива да се отменя поливка, ако валежите са по-малко от 35-40 л/кв.м. Последната поливка се прави около средата на август. При продължително засушаване последната поливка може да е и в края на август при условия, че прогнозата за септември е сухо време.

Прибиране

Към изваждането на фъстъците се пристъпва когато семената в растението узреят около 75-80 %, което при сортовете Калина, Садово 2609, Росица и Кремена се установява по червената окраска на семената. Този период обикновено настъпва около 20-25 септември. При сорта Орфей узряването не може да се установи по окраската на семената, която е светла. Най-сигурният начин, че семената вече са зрели е, когато с джобно ножче се изстържи кожичката на плода. При узрелите плодове и семена след премахването и се показва тъмнокафява до напълно черна окраска на склеренхимния пласт, която при ранните сортове прониква и във вътрешната част на черупката под формата на черни точки или петна. Други признаци, по които може да се установи дали семената са узрели е лесното откъсване на плодовете от дръжките и повяхване и пожълтяване на листната маса.
Фъстъците се изваждат с трактор с П-образна нож-скоба по два реда едновремено или с плуг без отметална дъска.
Подрязаните растения се изваждат от почвата, изтърсват се от пръста и се събират в редове с изправени нагоре плодове, за да се изсушат на полето. Трябва да се има предвид, че от качеството на подреждането на растенията в редовете зависи в много голяма степен добивът и качеството на продукцията. При плътното подреждане на растенията в редовете, когато те не са изправени добре и плодовете им лежат върху почвената повърхност, няма достатъчно добра вентилация. Сушенето се удължава и изсъхват само огрените от слънцето и духани от вятъра плодове. Във вътрешната част на редицата растенията и плодовете остават влажни, и най-често мухлясват. Когато вършитбата ще се извърши с комбайн, високата влага във растенията и плодовете е причина, овършаването да става трудно с много загуби и начупена ядка. За да се подсушат отново растенията и плодовете преди вършитбата се налага редиците да се обръщат повторно, при което узрелите и сухите плодове падат на земята. Това изисква допълнителни разходи по обръщането на редовете и ръчното събиране на плодовете от земята с което се оскъпява продукцията.
Вършитбата на плодовете става също на полето с фъстъков комбайн. За да се избегнат загубите от начупване на плодовете и семената, вършитбата може да се извърши при влага в семената 22-28%, с допълнително сушене на плодовете в сушилни при температура не по-висока от 30-35°С и сила на вятъра около 1,5 м в секунда. При по-високи температури и при по-силна струя на вятъра, влагата от плодовете се отделя много бързо, семената губят характерния за фъстъците гладък червен цвят с блясък и типичен за тях аромат и вкус и придобиват виолетова окраска без аромат и лош вкус на сухо дърво. Сушенето може да се извърши във оранжерии и под навеси или на открито, върху асфалтови или циментови площадки до влагата 12%. в семената Обикновено се изчаква на полето влагата в семената на фъстъците да спадне до 12-14% и тогава се пристъпва към вършитба. Ако семената са пресушени, вършитбата с комбайн начупва плодовете и семената в доста голям процент. Овършаната бункерна маса в която има примеси до 25% в зависимост от регулировката на вършачният апарат, задължително се почиства на сортировъчни машини или веялки за отстраняване на примесите от стъбла, клечки, бучки пръст и люспи.
Когато са на малки площи, фъстъците се обират ръчно на полето или се извозят на площадка или под навес. След обирането на плодовете е задължително да се пресеят за отделяне на пръста и другите примеси, преди разстилането им на тънък пласт на площадката за сушене. На полето или на площадките, при слънчево и топло време, доизсушаването на плодовете продължава обикновено около 7-10 дни. Изсушените плодове се събират в чували или в насипано състояние на пласт не по-висок от 50-60 см и се съхраняват в проветриви помещение, защитени от влага и вредители.

Борбата с вредителите

Плевелите

Борбата се води чрез агротехнически и химични средства. От агротехническите, това са различните почвени обработки, а от химичните - ползването на хербициди. От тях срешу житните едногодишни плевели се използват следните ласо 48 ЕК или ласагрин 48 ЕК в доза 350-400 млдка, преди и след сеитбата, трефлан 24 ЕК или агрифлан 24 ЕК (Флорин Е) в доза 250-300 млдка, балагpин – 600-650 млдкa, с задължителна инкорпорация с последната обработка, стомп 330 ЕК 400 млдкa, ацетагард 880 ЕК 140 млдкa. Срещу широколистните плевели при фъстъците се използуват тобакрон в доза 450-500 млдка или пивот 100 СЛ в доза 120 млдкa, след сеитбата, но не по-късно от 72 часа. За едновременна борба с житните и широколистните плевели могат да се прилагат същите хербициди посочени по-горе в комбинация, като се спазват точно начините им за внасяне.
За борба с житните плевели във фаза 3-4 лист през вегетацията може да се използува хербицида кусагард /75 %/ по 150 г на дка, а срещу широколистните базагран 600 СЛ в доза 400 мл/дка.Трябва да се знае,че употребата на вегетационните хербициди е крайна мярка за спасяване на силно заплевелени посеви и техния ефект зависи от фазата на развитие на плевелите в която се прилагат.Могат да се използуват и други хербициди за борба срещу плевелите при фъстъците, които са посочени от търговските фирми при условия, за тях има указания за дозите и начините им на прилагане.

Болестите

Най разпространените болести по фъстъците са фузарийното увяхване, причинявано от 9 вида патогени от род Fusarium, като най-често срещаните са Fusarium oxysporum, Fusarium oxysporum var. Ortocereas и Fusarium solani; кафявите листни петна (Phyllosticta arachidis), сиво гниене (Sclerotinia arachidis), брашнестата мана (Oidium arachidis), алтернария (Alternaria Alternata), листни петна (Cercosporella arachidicola) и карбонатната хлороза на карбонатните почви. Стопански най-важна болест е фузарийното увяхване. Тя се явява като подсичане на растенията след поникването им и по-късно под двете форми - сухо фузарийно увяхване, което причинява запушване на проводящата система и спиране на нормалния воден поток в растенията и некроза и като сухото базично гниене. И двете форми водят до загиване на растенията. Поради добрата устойчивост на сортовете към гъбните болести разпространени у нас на този етап химическа борба с болестите по фъстъците не се провежда, а се третират само семената с витавакс. Процентът на нападение от фузарийното увяхване и степента на пораженията зависят от това дали се спазват изискванията за подходящ предшественик на фъстъците.
Борбата с хлорозата се води като се засяват устойчивите на болестта сортове Росица и Орфей и Кремена.

Неприятелите

По-важни вредители по фъстъците са листните въшки, акарите и телените червеи. Срещу листните въшки борбата се води с 0,1 % кронетон 50 ЕК и ланат 20 ЕК50-100 г/дка, пиримор 50 ВГ, както и комбинациите между тях с намалени дози. Срещу червения и атлантическия акар по фъстъците борбата се води с препаратите нусорон-50 гр/100 л, аполо 50 СК - 100-120 г/100 л,плектран - 80-100г/100 л вода или други налични акарициди в селскостопанските аптеки. Борбата срещу телените червеи се води като се разхвърлят върху почвата препаратите каунтер 5 Г-3 кг/дкa, мокап-10 Г- 4 кг/дкa, скипер- 4Г- 1,5 кг/дка
От гризачите на полето най - опасни са сляпото куче и полската мишка, които нанасят големи поражения при узряване на фъстъците, а в складовите помещения – плъховете. Борбата с гризачите на полето се води като се разхвърлят примамки по посева, а в складовите помещения по дупките на пода.