Картоф
По хранителни качества и съдържание на витамини и минерално соли картофите се нараждат на едно от първите места сред културните растения и в частност сред зеленчуците. Богати са на белтъчини, въглехидрати, различни витамини и особено на витамин С и В-комплекс в лесно усвоима от човешкия организъм форма, а съдържащите се в тях минерални соли са с алкална реакция, което повишава тяхната биологична стойност. Проникнали трудно в Европа след откриването на тяхната родина Америка, днес картофите са разпространени масово по целия свят. Като градинска култура у нас интерес представлява предимно отглеждането на ранни картофи. Със своята свежест и забележителни вкусови качества младите клубени се ценят високо през пролетните месеци. Продукцията от тях не подлежи на дълготрайно съхранение. Отглеждането на късните картофи, които се съхраняват и през зимата, е предмет главно на широкомащабно производство при полски условия. Разбира се, в градината може да се отгледат и късни картофи.
Биологически особености
Картофът (Solanum tuberosum L.) е едногодишно растение от семейство Барабойни (Solanaceae).
Кореновата система на картофа е добре развита. Разполага се предимно в повърхностния почвен слой на дълбочина до 30-40 см, но отделни корени достигат и до 1,5-2 метра. По същинските корени израстват по-дебели и сочни подземни стъбла, известни като столони. По върховете им се образуват клубените.
Клубените са онези образувания, заради които картофът се отглежда. По същество представляват силно скъсени и надебелени подземни стъбла, по чиято повърхност са разположени растежни пъпки. Всяка пъпка е в състояние да даде началото на ново растение. Тази способност служи за размножаването на картофа. Клубените са вместилище на хранителни вещества, които растението използва в началото на развитието си. Те именно представляват и интерес за човека като храна.
Стъблото е сочно, триръбесто и не много високо. Отначало расте изправено, но впоследствие поляга. При благоприятни условия от всеки възел на стъблото може да се развият корени и столони. Това дава възможност за размножаване на картофа чрез стъблени резници, но в производствената практика този начин не се използва. Не е без значение като възможност за размножаване на нов сорт.
Цветовете са такива, каквито и на доматите, но се различават по баграта си (бяла със слаб зеленикав оттенък, розова, червена до тъмно виолетова).
Плодът е много дребен, по устройство подобен на домата, с малки семенца, които при нашите климатични условия нямат значение за размножаването.
Изисквания към климатичните и почвените условия
Картофът е растение на хладния климат. Оптималната температура за образуване на клубените е 16-18°С. Съхраняваните и използвани за засаждане клубени започват да покълват при температура 5-6°С. При понижения под нулата растенията измръзват. Клубените издържат и до минус 1,5°С. Това обяснява успешното презимуване на клубени на малка дълбочина в почвата по площите, на които са отглеждани картофи. Високите температури потискат развитието на растенията и образуването на клубените. Това пък обяснява успешното производство на късни картофи във високите полета на нашата страна. От изискванията на картофа към температурата може да се направи важният
извод за практиката:
Засаждането на ранните картофи, които всъщност представляват интерес като градинска култура, в равнината и в по-топлите райони на страната трябва да се извършва достатъчно рано, за да протече развитието им в условията на по-хладно време. Пониженията на температурата през втората половина на март не представляват особена опасност за заровените в почвата клубени.
Картофът е растения и на влажния климат. За нормалното си развитие се нуждае от висока почвена и въздушна влажност. По време на засаждането и през целия период на вегетация до пълното развитие на клубените почвата трябва да е влажна. Оттук следва и важният извод за практиката:
Ранните картофи като градинска култура трябва да се отглеждат при възможност за напояване, тъй като за нашата страна пролетните засушавания не са рядко изключение.
Към светлината картофът също е взискателен. Сянката на овощните дървета не е подходяща за него. Отглеждането на ранни картофи обаче в междуредията на млади овощни градини не води към отрицателни резултати, а ефектът за дръвчетата при всички случаи е положителен, защото почвата се обработва и почиства от плевели, картофите се поливат и подхранват, нещо от което и те се възползват.
Към почвата картофът също е взискателен. Той може да се отглежда на различни типове почви, но те трябва да са дълбоки, влагоемни, богати на хранителни вещества и с лек механичен състав (глинесто-песъчливи и песъчливо-глинести). На тежките и студени глинести почви не дава добър резултат. Още по-неподходящи са местата с високи подпочвени води. Ранни картофи успешно може да се отгледат и на песъчливи почви. На тях, и не само на тях, торенето с органични торове допринася съществено за получаването на по-добри резултати. Картофът не понася торенето с пресен оборски тор. Той може да бъде даден на понасящ го предшественик, а картофи на същото място да се отгледат най-рано след две години. Добре реагира и на минералното торене. С есенната обработка се внасят фосфорни и калиеви торове.Употребата на калиев тор не бива да се подценява. Картофът е калиеволюбиво растение, този елемент играе голяма роля за постигане на добро качество. Азотният тор, който се внася с пролетната обработка и служи за подхранване, без наличието на усвоим калий в почвата влошава качеството на клубените.
Добрите предшественици на картофа в градината са всички зеленчуци с изключение на доматите, патладжана и пипера. Те също не бива да се отглеждат след картофи, както и картофи след картофи не се садят.
Отглеждане на ранни картофи
Подходящите сортове за ранно производство на картофи са онези, които имат къс вегетационен период, т. е. от ранната и средно ранната група. В любителската практика могат да бъдат използвани и късни сортове, тъй като не се търси пазарен ефект и в повечето случаи се касае за оползотворяване на налични количества клубени. Напоследък на нашия пазар се предлагат много сортове от ранните групи като Агата, Артемис, Карлита, Нора, Марабел, Минерва, Ривиера и др., както и средно ранни, каквито са Виктория, Дейси, Матадор, Перун, Рамос, Циклон и др.
За посадъчен материал се използват предимно дребни клубени с тегло 60-80 г. Добивът е нисък, ако са по дребни от 50 г, а засаждането на едри картофи е икономически неоправдано. Най-добре е всяка година да се купува доброкачествен посадъчен материал, който се произвежда по специална технология. Най-висок е добивът именно от тези клубени, на следващата година спада с 15-20% и още повече на третата година. Нищо не пречи обаче, когато в домакинството остават неупотребени съхранявани през зимата картофи, да бъдат оползотворени чрез засаждане, вместо да се изхвърлят.
Рътенето на посадъчния материал е много ефективен градинарски начин за получаване на ранна продукция. Клубените може да бъдат засадени без каквато и да било предварителна подготовка, но те ще поникнат след 3-4 седмици, докато рътените – за 10-15 дни.
Рътенето представлява принудително развитие на кълнове по клубените за засаждане до определено състояние. На такова въздействие се подлагат клубените 45-55 дни преди засаждането в градината. За Южна България това е около 20 януари, някъде и по-рано, а на север от Балкана – краят на месеца и началото на февруари. Процесът протича в светло помещение, в което може да се поддържа температура около 12-15°С. Добре е помещението предварително да бъде обеззаразено. Най-малкото, което може да се направи, е да се напръскат стените, подът и таванът със 2-3% синкамъчен разтвор.
Клубените се сортират по големина и се нареждат в плитки щайги или други подходящи съдове. За да не бъде ограничен достъпът на светлина до тях, се нареждат в един, най-много два реда. Освен светло, помещението трябва да е и влажно. Високата въздушна влажност може да се постигне, като се поставят широки съдове с вода. Изпарявайки се, та ще поддържа висока въздушна влажност. Тъй като се използва и някакъв източник на топлина, тези съдове е добре да се настанят по-близо до него.
По време на рътенето клубените трябва да бъдат подлагани на еднакъв достъп на светлина. Затова, ако щайгите са повече, периодично трябва да се пренареждат, така че по-долните да отиват отгоре, задните да отиват отпред.
При правилно протичане на процеса се развиват къси кълнове със зелен или виолетово-зелен цвят. Може да има и зачатъци на листенца. В това състояние без да се прехвърлят в друг съд, за да не се оронят кълнове, се пренасят в градината за засаждане.
В подготовката на мястото от голямо значение е дълбоката обработка (25-30 см) през есента, което ще даде възможност за по-мощно развитие на кореновата система. Тогава се внасят органичните торове – 4-6 кг на квадратен метър напълно разложен и в никакъв случай пресен оборски тор или компост. Внасят се и 40-50 г суперфосфат и около 20 г калиев тор на квадратен метър. С пролетната обработка, дълбока до 12-15 см, се внася и азотният тор – 20-30 г на квадратен метър амониева селитра. С този тор не бива да се прекалява, защото качеството на клубените се влошава, особено при липса или незадоволително торене с калиев тор. Непосредствено преди засаждането се оформят и браздите. Те се ориентират така, че да имат северна и южна страна.
От значение за ранното производство на картофи е мястото да е защитено от студените пролетни ветрове. В този смисъл дворовете са подходящи, защото имат ветрозащитата на постройки и дървесна растителност.
Засаждането става възможно, когато почвата на дълбочина 10 см се е затоплила трайно до 7-8°С. Този момент в Южна България настъпва нормално през първата половина на март и 10-15 дни по-късно на север от Балкана. Клубените се засаждат на една трета от височината на браздата, от южната й страна. Разполагат се по един, ако са по-дребни от 40-50 г – по два, на разстояние 25-30 см един от друг. Внимава се кълновете да сочат нагоре. Много градинари пръсват прегорял оборски тор по браздите или в копките, в които засаждат клубените. Така те подобряват температурния, водния и хранителния режим.
Ранните картофи може да се засадят и на равна повърхност. За целта площта се маркира на предвидените междуредови разстояния, а клубените се засаждат в копки по реда, пак при посочените разстояния. Когато растенията поникнат и укрепнат, с окопаванията в междуредията се оформят и поливни бразди.
Дълбочината на засаждането е 8-10 сантиметра.
Грижите по време на вегетацията се състоят в окопаване и загърляне, поливане при необходимост и опазване от болести и неприятели. Първото окопаване се извърша щом пониците очертаят редовете. Около 15 дни по късно идва редът и на второто окопаване. Тогава растенията леко се загърлят. Третото е също след около 15 дни и също съпроводено от леко загърляне. Не бива да се прекалява със загърлянето, защото силно набраздената повърхност представлява по-голяма площ, която изпарява много и почвата бързо засъхва, а температурният режим се влошава. При недостатъчно валежи се полива. С първото и второто окопаване растенията може да бъдат подхранени с около 10-15 г на квадратен метър амониева селитра. Особено важно е да се следи за появата на болести и неприятели, каквито са твърде чести както при ранните, така и при късните картофи.
Прибирането на ранните картофи започва, когато клубените са достигнали тегло 20-25 грама. Според сорта, срока на засаждане и конкретните метеорологични условия това става възможно към края на май и през юни. При изваждането на клубените е необходима по-голяма съобразителност, за да се избегне повреждането им. Не бива да се излагат много на светлина, защото позеленяват.
Отглеждане на късни картофи
Това са т. нар. летни посадки. За целта е необходимо да се разполага със съхранен до момента на засаждането посадъчен материал. Той не се подлага на рътене.
Подходящият момент за засаждане е втората половина на юни. Късните картофи заемат освободеното място от салати, репички, градински грах и др., но не и на ранните картофи, които по това време освобождават площта. Почвата се обработва на дълбочина 20-22 см. В по-плитко обработена почва клубените се деформират и добивът е нисък. С тази обработка съобразно торенето на предшественика се внасят органичните и минералните торове – евентуално 10-20 кг напълно разложен оборски тор или компост, 20-30 г суперфосфат, 15-20 г калиев тор и 15-20 г амониева селитра на квадратен метър. Непосредствено преди засаждането мястото се набраздява. И в този случай е добре браздите да са ориентирани изток-запад, за да имат северна и южна страна. Късните сортове развиват по-мощни растения, затова се засаждат по- рядко – на 70 см между редовете и на 30 см в реда. По-доброто място сега е северният склон на браздата, където се задържа повече влага, по-малко се нагрява от слънцето. Дълбочината на засаждането според едрината на клубените е 8-10 см. И при късните картофи щом поникнат, се извършва първото окопаване. Тай като настъпват летните горещини, скоро след поникването е и първата поливка. Поливките се налагат през десетина дни, освен ако метеорологичните условия не наложат сгъстяване или разреждане. След всяка поливка се извършва окопаване, съпроводено от леко загърляне, докато растенията се развият напълно и покрият почвената повърхност. Останалите грижи са както и за ранните.
Късните картофи в зеленчуковата градина се прибират, когато надземната маса е загинала. Почистват се от полепнала пръст и в това състояние може да бъдат поставени за съхранение.
Автор: Тома Христов