Наричат го още спанаково цвекло, защото листата му се използват като спанака. Те са богати на витамини и минерални соли, както и на белтъчни вещева.
Манголдът (Beta vulgaris sulsp. cicls Garke) е двегодишно растение от семейство Лободови (Chenfpfdiaceae). През първата година образува листна розетка, която представлява кулинарен интерес, а през втората развива цветоносно стъбло, цъфти и плодоноси.
По изискванията си към климатичните и почвените условия манголдът прилича на салатното цвекло, отглежда се не много по-различно от него. Може да се отгледа чрез предварително произведен разсад, но най-често семената се засяват направо на постоянно място при междуредово разстояние 20-25 см. Прорежда се на два пъти – първия път на разстояние 8-10 см, а втория – на 20-30 см. При второто прореждане има листа, които може да се използват.
Прибирането започва, когато листата са достигнали пълното си развитие, освен ако за приготвянето на някои ястия не е за предпочитане да бъдат по-млади. Препоръчва се да се отстраняват не повече от една пета до една четвърт от листата, за да не се изтощават растенията. Те продължават развитието си. Преди настъпването на студовете се изваждат, изрязват се външните листа и се засаждат плътно в пясък или върху почва в изба при достъп на светлина. При такива условия през зимата растенията продължават да растат. При оскъдната светлина листата стават по-нежни и по-вкусни, а домакинството разполага през цялото време с прясна храна. Вместо в избата, някои засаждат манголда в полиетиленова оранжерия, където успешно го отглеждат през зимата.
Освен приятен аромат в манджата, подправките се оказват и добри пазачи в градината. Така намалява необходимостта да се използват химически препарати за растителна защита. Достатъчно е да се засаждат с...
Сусамът е една от най-древните подправки и едно от първите отглеждани за семена растения. Той е бил използван още преди хилядолетия, като и досега остава една от главните високо маслени култури. Су...
Къпиновите видове и сортове се делят на две основни групи - изправено растящи и стелещи. Съществува и междинна група - полуизправени, които по отношение на биологичните си особености и изисквания са п...
По природа розмаринът е слабо зимоустойчив. Най-ниската температура, на която устоява без повреди, е минус 5°С. Все пак има данни, че закалени растения могат да понесат и до -20°С. Желателно е обаче п...