Резене

Подправка, която е изключително много тачена от италианците и испанците, но у нас не толкова. В Средна Европа се употребява като подправка и зеленчук. Използват се младите листа, дръжките и клонките за подправка на супи и ястия от зеленчуци и месо. Листата, стъблата и семената са подправка на консерви и туршии от краставици, зеле, домати и др. зеленчуци, но е чудесна подправка и на риба. Тя има приятен аромат подобно на анасоновия и сладникав вкус, който напомня на копъра. Често пъти домакините купуват от пазара резене вместо копър, защото приликата е голяма.
Резенето расте на много места у нас, но сравнително малко се отглежда като култура – в Старозагорско, Хасковско, Свиленградско и другаде. Но в Европа се култивира в много страни, както и в Азия и Америка. Резенето е било познато още в древния Рим. В Европа е разпространено от Италия, където се ползва за приготвяне на много ястия или в суров вид като подправка. В растението се съдържат етерично масло (основна съставка анетол) , захари, нишесте, белтъчни вещества, витамин С – до 100 мг%, каротин, витамин Р и минерални соли на калия, фосфора, желязото и магнезия.

Устройство

Резенето (Foeniculum vulgare) е многогодишно растение, но понякога се отглежда като двугодишно или едногодишно. По външен вид прилича много на копъра, но се различава от него по силната и специфична миризма на листата, стъблата и особено на семената. Стъблото е високо до 2 м, изправено, кухо, със силен восъчен налеп. Листата са сиво-зелени, последователно наредени по стъблото, неовласени, силно насечени на дълги линейни дялове. Цветовете са дребни, жълти, събрани в съцветие. Семената запазват кълняемостта си само 1-2 години.

Изисквания

Резенето е силно чувствително към топлината, светлината и влагата, но много важно е хранителните вещества да са в достатъчна и достъпна форма. Без обилно слънце и редовно поливане растението трудно вирее. Подходящи за отглеждането му са песъчливо-глинестите почви. Бедните и сухи почви не са подходящи. Пресният оборски тор удължава вегетацията, но много добре понася прегорелия оборски тор с минерални торове.

Размножаване

Размножава се чрез семена. За доброто развитие на растенията е необходимо да се обработи и натори добре почвата преди сеитбата. Основната обработка трябва да се направи дълбоко, предварително да се внесе около 300 кг оборски тор, 5-6 кг суперфосфат и около 3 кг калиев сулфат на 100 кв.м.
Сее се през юли-август, редово на 60-70 см между редовете и не по-дълбоко от 3 см. До идването на зимата растенията успяват да се вкоренят добре и напролет започват бързо да нарастват. Растението понася и предзимно засяване. Тогава семената поникват рано напролет. За да поникнат семената, им са необходими 16-23 дни след сеитбата.

Грижите

Важна грижа при отглеждането на резенето е редовното унищожаване на плевелите, които могат да заглушат посева. Правят се 3-4 окопавания и се подхранва с амониева селитра. Когато резенето се отглежда за листната маса, се прибира първата година, когато листната петура достигне големината на готовите за прибиране листа на копъра. Набраната надземна маса се завързва на връзки както копъра. Добивът не се различава от този на копъра.
Когато резенето се отглежда за семена или за корените, те се получават през втората година. Корените, извадени през есента или през вегетацията, се измиват и се продават също на връзки с малка розетка, а извадените през зимата - без листа. Резенето цъфти в края на юни и началото на юли. Семената му зреят през август, но не едновременно. Затова може да се прибират целите растения, когато 2/3 от семенниците са с кафяви семена. Не трябва да се чака да узреят всички заедно, защото първите узрели семена ще се изронят. Препоръчва се прибирането да става сутрин рано или вечер късно.