Целина

Наричат я още керeвиз. У нас се използва като подправка в различни ястия и особено през есента при приготвянето на различни туршии. В кухните на народите от Западна Европа намира още по-широко приложение. Отличава се с богато съдържание на хранителни вещества. В древността е била използвана широко като медицинско растение. И сега намира приложение в билколечението. Препоръчва се при затлъстяване, изтощение, камъни в бъбреците и пясък в жлъчката, ниско кръвно налягане, хронични артрити, артрози, неактивен ревматизъм, полова слабост.

Биологически особености

Целината (Apium graveolens L.) е двегодишно растение от семейство Сенникоцветни (Umbeliferae). През първата година образува листна розетка и развива корени, а цъфти и дава плодове (семена) през втората година.
Устройството на кореновата система е основание да бъдат различавани кореновидна целина и листна целина. Кореновидната образува кореноплод, в основата на който се намират множество корени, наподобяващи брада. Листната целина не формира кореноплод, а развива много дълги и тънки корени. Кореновидната целина се засява в ранна пролет и се прибира в късна есен (дълъг вгетационен период). През това време листата й може да се използват за подправка.
Листата са едри, перести, гладки. Някои особености дават основание да се различават две форми - листна целина, която се отглежда заради листата, и дръжкова целина, която се отглежда заради дръжките. Те се използват в кулинарията подобно на аспержата.
Семената приличат на семената на морковите и на магданоза, но са по-дребни. Запазват кълняемостта си 2-3 години.

Изисквания към климатичните и почвените условия.

Към топлината изискванията на целината са твърде скромни. Тя издържа на понижения на температурата до минус 5-6°С. Макар и да е студоустойчива, за нормалното си развитие предпочита умерените температури. В летните горещини не се чувства добре.
Много е взискателна към влагата в почвата и въздуха, поради което се отглежда само при поливни условия. Напояването и помага да понесе летните горещини. При недостиг на влага в почвата се получават силно разклонени кореноплоди, груби и с понижени вкусови качества. Не понася и високите подпочвени води.
Към почвата изискванията на целината са твърде високи. Най-добре се развива на песъчливо-глинести и наносни, богати на хумус и органични вещества почви. Отзивчива е на торенето с органични торове (оборски тор и компост), особено на бедните почви. Понася торенето с пресен оборски тор, внесен с есенната дълбока обработка, но по-добре е да не се прибягва до неговата употреба, особено при кореновидната целина, тъй като влошава качествата на кореноплодите. Най-добре е да се тори с напълно разложен органичен тор, при това в относително големи количества, на което целината реагира много добре.
Добрите предшественици на целината са богато торените зеленчуци като домати, пипер, краставици, зеле и др.

Отглеждане на кореновидната и листната целина

Целината се отглежда само чрез предврително произведен разсад.
Разсадът се засява през втората половина на март най-късно докъм 10-и април в студени лехи, покрити с полиетиленов тунел. За малки нужди се използват сандъчета или други съдове, настанени в подходящи помещения. За да се избегне пикирането, семената се засяват в редове при 5 см междуредово разстояние. В реда те се полагат също по-рядко, така че на 1 кв. метър да се изразходват 1 до 2 г семена. Това е достатъчно за отглеждане на целина на 100 кв. метра. Понеже семената никнат бавно, добре е предварително да се рътят. Това става като се потопят в загрята до 50°С вода и се държат в нея 25 минути.
Важно условие за нормалното поникване и развитие на растенията е: оптимална влажност на почвата и температура не по-ниска от 10°С. При нужда освен полиетиленовото платно през нощта се използват и други покривни материали. Останалите грижи за разсада са поливане и плевене.
Подготовката на мястото се изразява в дълбока обработка на почвата, съчетана с обилно органично и минерално торене. По около 8 кг на квадратен метър разложен оборски тор 40-50 г суперфосфат и 20 г калиев сулфат на квадратен метър е подходяща примерна норма. През пролетта почвата се обработва плитко и се заглажда. До засаждането на разсада площта може да се използва за отглеждане на ранен зеленчук с къс вегетационен период, като репички или салати.
Засаждането се извършва в първата половина на юни. Растенията трябва да са с 6-7 добре развити листа. Кореновидната целина се засажда по бразди на разстояние 40 см една от друга, а в реда – на 30 см. Листната целина се засажда на 12-15 см в реда. През лятото растенията се проскубват през едно и листата се употребяват, а останалите се развиват при нормални условия. Както кореновидната, така и листната целина може да се отгледат в двуредови и триредови ленти при разстояние 40-50 см между лентите и 25-30 см между редовете в лентите.
За засаждане се използват часовете на късния следобед, а в облачни дни може и в друго време. Всяко растение се полива.
Грижите по отглеждането на целината се състоят предимно в поливане, окопаване и плевене. До прихващането и укрепването на растенията поливките са твърде чести. По-късно се извършват през 5-7 дни, а след захлаждане на времето и по рядко – през 10-12 дни. Окопаванията продължават, докато растенията покрият междуредията. С второто и третото окопаване се подхранват с минерални торове. Първото подхранване се прави с около 20 г амониев нитрат, толкова суперфосфат и около 10 г калиев сулфат на квадратен метър. За второто подхранване се използва само амониев нитрат по 1,5-2 г на квадратен метър. Това са примерни дози и според запасеността на почвата може да са по-ниски, дори да не се прибягва до подхранване.
В края на вегетацията на кореновидната целина долните стари и пожълтели листа се премахват. Така се оформят по-добри кореноплоди.
Прибирането на кореноплодите започва в края на октомври и продължва през ноември. Не бива да се изчаква замръзването на почвената повърхност, за да не замръзват и челата на кореноплодите. За домашни нужди успешно се съхраняват в леко влажен пясък в избени помещения.

Особености при отглеждането на дръжковата целина

У нас тя не е разпространена, но любителите, които използват в своята кухня рецепти на други народи, могат да я отгледат. Семена може да се намерят. Инициативни вносители има, стига да има купувачи.
За получаване на разсад се засява по-рано – още през февруари и началото на март в полутопли лехи или в сандъчета, настанени в подходящи помещения. Продукцията се използва през лятото. Ако разсадът се засее през април до края на май, продукцията е годна за зимно потребление. Ранният разсад се пикира, а късният само се прорежда.
Дръжковата целина се засажда във фитарии при разстояние 60 на 30 см.
Най-съществен момент в отглеждането е бланширането (избелването) на листните дръжки. Целта е да се попречи на слънчевите лъчи да попадат върху тях, за да не се образува хлорофил. Бланширането се прави през август, за ранната целина, и през октомври – за късната. Избелването се постига чрез загърляне на дръжките. Листата се прибират и завързват в горния край с канап. Те трябва да са сухи, за да не загниват. Загърля се на няколко пъти – най-напред една трета, след седмица две трети, а няколко дни по-късно и цялото растение. Бланширането продължава 15 дни. На тази операция се подлагат толкова растения, колкото ще се използват, защото тези дръжки са нетрайни и лесно загниват.
Дръжковата целина за зимно потребление се бланшира, като растенията се изваждат през октомври с повече пръст и се нареждат в трапове. Още по-добри резултати се постигат в тъмни изби, където растенията, извадени с буца пръст, се засаждат в пясък. Когато се загърлят с пясъка, така както на открито, се получават по нежни и по-приятни на вкус дръжки.