Градина » Целина

 Целина

Наричат я още керeвиз. У нас се използва като подправка в различни ястия и особено през есента при приготвянето на различни туршии. В кухните на народите от Западна Европа намира още по-широко приложение. Отличава се с богато съдържание на хранителни вещества. В древността е била използвана широко като медицинско растение. И сега намира приложение в билколечението. Препоръчва се при затлъстяване, изтощение, камъни в бъбреците и пясък в жлъчката, ниско кръвно налягане, хронични артрити, артрози, неактивен ревматизъм, полова слабост.

Биологически особености

Целината (Apium graveolens L.) е двегодишно растение от семейство Сенникоцветни (Umbeliferae). През първата година образува листна розетка и развива корени, а цъфти и дава плодове (семена) през втората година.
Устройството на кореновата система е основание да бъдат различавани кореновидна целина и листна целина. Кореновидната образува кореноплод, в основата на който се намират множество корени, наподобяващи брада. Листната целина не формира кореноплод, а развива много дълги и тънки корени. Кореновидната целина се засява в ранна пролет и се прибира в късна есен (дълъг вгетационен период). През това време листата й може да се използват за подправка.
Листата са едри, перести, гладки. Някои особености дават основание да се различават две форми - листна целина, която се отглежда заради листата, и дръжкова целина, която се отглежда заради дръжките. Те се използват в кулинарията подобно на аспержата.
Семената приличат на семената на морковите и на магданоза, но са по-дребни. Запазват кълняемостта си 2-3 години.

Изисквания към климатичните и почвените условия.

Към топлината изискванията на целината са твърде скромни. Тя издържа на понижения на температурата до минус 5-6°С. Макар и да е студоустойчива, за нормалното си развитие предпочита умерените температури. В летните горещини не се чувства добре.
Много е взискателна към влагата в почвата и въздуха, поради което се отглежда само при поливни условия. Напояването и помага да понесе летните горещини. При недостиг на влага в почвата се получават силно разклонени кореноплоди, груби и с понижени вкусови качества. Не понася и високите подпочвени води.
Към почвата изискванията на целината са твърде високи. Най-добре се развива на песъчливо-глинести и наносни, богати на хумус и органични вещества почви. Отзивчива е на торенето с органични торове (оборски тор и компост), особено на бедните почви. Понася торенето с пресен оборски тор, внесен с есенната дълбока обработка, но по-добре е да не се прибягва до неговата употреба, особено при кореновидната целина, тъй като влошава качествата на кореноплодите. Най-добре е да се тори с напълно разложен органичен тор, при това в относително големи количества, на което целината реагира много добре.
Добрите предшественици на целината са богато торените зеленчуци като домати, пипер, краставици, зеле и др.

Отглеждане на кореновидната и листната целина

Целината се отглежда само чрез предврително произведен разсад.
Разсадът се засява през втората половина на март най-късно докъм 10-и април в студени лехи, покрити с полиетиленов тунел. За малки нужди се използват сандъчета или други съдове, настанени в подходящи помещения. За да се избегне пикирането, семената се засяват в редове при 5 см междуредово разстояние. В реда те се полагат също по-рядко, така че на 1 кв. метър да се изразходват 1 до 2 г семена. Това е достатъчно за отглеждане на целина на 100 кв. метра. Понеже семената никнат бавно, добре е предварително да се рътят. Това става като се потопят в загрята до 50°С вода и се държат в нея 25 минути.
Важно условие за нормалното поникване и развитие на растенията е: оптимална влажност на почвата и температура не по-ниска от 10°С. При нужда освен полиетиленовото платно през нощта се използват и други покривни материали. Останалите грижи за разсада са поливане и плевене.
Подготовката на мястото се изразява в дълбока обработка на почвата, съчетана с обилно органично и минерално торене. По около 8 кг на квадратен метър разложен оборски тор 40-50 г суперфосфат и 20 г калиев сулфат на квадратен метър е подходяща примерна норма. През пролетта почвата се обработва плитко и се заглажда. До засаждането на разсада площта може да се използва за отглеждане на ранен зеленчук с къс вегетационен период, като репички или салати.
Засаждането се извършва в първата половина на юни. Растенията трябва да са с 6-7 добре развити листа. Кореновидната целина се засажда по бразди на разстояние 40 см една от друга, а в реда – на 30 см. Листната целина се засажда на 12-15 см в реда. През лятото растенията се проскубват през едно и листата се употребяват, а останалите се развиват при нормални условия. Както кореновидната, така и листната целина може да се отгледат в двуредови и триредови ленти при разстояние 40-50 см между лентите и 25-30 см между редовете в лентите.
За засаждане се използват часовете на късния следобед, а в облачни дни може и в друго време. Всяко растение се полива.
Грижите по отглеждането на целината се състоят предимно в поливане, окопаване и плевене. До прихващането и укрепването на растенията поливките са твърде чести. По-късно се извършват през 5-7 дни, а след захлаждане на времето и по рядко – през 10-12 дни. Окопаванията продължават, докато растенията покрият междуредията. С второто и третото окопаване се подхранват с минерални торове. Първото подхранване се прави с около 20 г амониев нитрат, толкова суперфосфат и около 10 г калиев сулфат на квадратен метър. За второто подхранване се използва само амониев нитрат по 1,5-2 г на квадратен метър. Това са примерни дози и според запасеността на почвата може да са по-ниски, дори да не се прибягва до подхранване.
В края на вегетацията на кореновидната целина долните стари и пожълтели листа се премахват. Така се оформят по-добри кореноплоди.
Прибирането на кореноплодите започва в края на октомври и продължва през ноември. Не бива да се изчаква замръзването на почвената повърхност, за да не замръзват и челата на кореноплодите. За домашни нужди успешно се съхраняват в леко влажен пясък в избени помещения.

Особености при отглеждането на дръжковата целина

У нас тя не е разпространена, но любителите, които използват в своята кухня рецепти на други народи, могат да я отгледат. Семена може да се намерят. Инициативни вносители има, стига да има купувачи.
За получаване на разсад се засява по-рано – още през февруари и началото на март в полутопли лехи или в сандъчета, настанени в подходящи помещения. Продукцията се използва през лятото. Ако разсадът се засее през април до края на май, продукцията е годна за зимно потребление. Ранният разсад се пикира, а късният само се прорежда.
Дръжковата целина се засажда във фитарии при разстояние 60 на 30 см.
Най-съществен момент в отглеждането е бланширането (избелването) на листните дръжки. Целта е да се попречи на слънчевите лъчи да попадат върху тях, за да не се образува хлорофил. Бланширането се прави през август, за ранната целина, и през октомври – за късната. Избелването се постига чрез загърляне на дръжките. Листата се прибират и завързват в горния край с канап. Те трябва да са сухи, за да не загниват. Загърля се на няколко пъти – най-напред една трета, след седмица две трети, а няколко дни по-късно и цялото растение. Бланширането продължава 15 дни. На тази операция се подлагат толкова растения, колкото ще се използват, защото тези дръжки са нетрайни и лесно загниват.
Дръжковата целина за зимно потребление се бланшира, като растенията се изваждат през октомври с повече пръст и се нареждат в трапове. Още по-добри резултати се постигат в тъмни изби, където растенията, извадени с буца пръст, се засаждат в пясък. Когато се загърлят с пясъка, така както на открито, се получават по нежни и по-приятни на вкус дръжки.

Автор: Тома Христов

Представяме Ви:

Сейте вече краставиците

Краставицата е топлолюбиво растение и семената започват да поникват при температура 15-20°С. Затова сеитбата на открито може да се извърши, когато температурата на почвата на дълбочина 15 см, трайно с...

Постелете под краставиците слама

Краставиците в стоманено-стъклени оранжерии основно се отглеждат върху бали от слама. Най-подходящ субстрат, който осигурява добро развитие на кореновата система, е балираната пшеничена слама. Използв...

Как да приготвим шербет за растенията?

Много читатели се обръщат към редакцията с въпроса как се приготвя шербет и какви са неговите съставки. Тук ще намерите отговор на този важен за производството въпрос. Всяко земеделско домакинство ...

Подгответе мястото за новото лозе

Лозе може да се сади през есента или през пролетта. Препоръчва се обаче пролетното засаждане през втората половина на март и началото на април. Есента е подходящото време да се подготви и да се обрабо...

Начало