Градина » Салатно (червено) цвекло

 Салатно (червено) цвекло

Този кореноплоден зеленчук е широко разпространен сред европейските народи и в Русия. Поради високата му хранителна стойност и отлични вкусови качества си заслужава да се отглежда на по-големи площи у нас, още повече, че това не е свързано с особени трудности.
Кореноплодите на салатното цвекло съдържат захари, азотни вещества, минерални соли, предимно калциеви и калиеви, витамините А и С. Съдържанието на витамин С е по-голямо в листата, които също се използват за храна подобно на спанака.

Биологични особености

Салатното (червеното) цвекло (Beta vulgaris subsp. rapaceae dtrorubra L. ) е двугодишно растение от семейство Лободови (Chenopodiaceae). През първата година образува листна розетка и кореноплод, а на втората година развива цветоносно стъбло, цъфти и дава семена.
Кореноплодът има кръгла, плоскокръгла или конусовидна форма с диаметър според особеностите на сорта 10-12 сантиметра. Окраската му е червена, а при някои сортове и жълта. При напречен разрез се наблюдават концентрични кръгове, образували с в процеса на нарастването. Смята се, че по-ценни са сортовете, които имат по-интензивна тъмна окраска и по-малък брой кръгове, всички интензивно оцветени.
Листата, оформящи розетката, които също представляват кулинарен интерес, са едри и с дръжки. Развиващите се по цветоносното стъбло са приседнали.
Цветоносното стъбло достига 1-2 м височина. Развива се нормално на втората година. На него се разполагат сраснали се цветове, които образуват съплодия, наричани в практиката обикновено семена.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Към температурните условия салатното цвекло не предявява особени изисквания, макар и да са по-големи отколкото на някои други кореноплодни зеленчуци. Семената му започват да поникват още ри 8°С, а най-добре – при 11°С. Ако температурата е под 4°С, те престояват дълго в почвата, без да поникнат, но и без да загниват, а пониците понасят и краткотрайни застудявания под нулата. Оптималната температура за развитието на салатното цвекло е 15-23°С.
Към влагата проявява високи изисквания. За нормалното му развитие е необходимо почвата да е винаги овлажнена. Преовлажняването, което възпрепятства проникването на въздух в почвата, причинява и вкисляването й и се отразява крайно неблагоприятно върху развитието на кореноплодите и въобще на растенията. Засушаването, особено когато е съпроводено с високи температури, е причина за понижаване на качеството на кореноплодите.
По отношение на светлината салатното цвекло се числи към светлолюбивите растения. Не бива да се отглежда в сенките на овощните дръвчета.
Към почвата проявява също високи изисквания. За него се избират дълбоки, пропускливи, рохкави и влагоемни почви. Най-подходящи са глинесто-песъчливите, богати на хумус почви, както и рохкавите черноземи. Не понася киселите почви (рН по-малко от 7). Предпочита неутралните, дори слабо алкалните. Макар и да понася пресния оборски тор, внесен през есента, най-добре реагира на торенето с напълно разложен оборски тор или компост. Много добре реагира на торенето с минерални торове.

Начин на отглеждане

Броят на сортовете, които се предлагат у нас, е твърде ограничен. Най-често това са Бордо и Пабло.
Подготовката н мястото започва с есенната дълбока до 25-30 см обработка на почвата, когато се внасят органичните торове, а от минералните суперфосфатът и калиевият тор. Оборският тор, ако е полуразложен, най-добре е да се даде на предшественика. В случай че почвата е бедна на органично вещество, може да се обогати с 2-4 кг на квадратен метър прегорял оборки тор или компост. С есенната обработка, особено когато органичното торене е оскъдно, е добре да се внесат по 40-50 г суперфосфат и по около 20 г калиев сулфат на квадратен метър.
Пролетната обработка на почвата се състои в плитко разрохкване и заравняване. Тогава се внася суперфосфатът и калиевият тор, ако това не е направено с есенната обработка.
Сеитбата се извършва при първа възможност още в края на зимата, през февруари или март. Салатното цвекло може да бъде отгледано чрез предварително произведен разсад, но най-често семената се засяват на постоянно място. Някои градинари ускоряват поникването, като киснат семената в продължение на 5-6 часа при температура 23-25°С. През това време сменят водата 2-3 пъти. След това в продължение на 3-4 дни ги държат разстлани на пласт, дебел 5-10 см, и периодично ги разбъркват. За това време се появяват първите коренчета. Щом се забележат, веднага се засяват всичките семена във влажна почва. На един квадратен метър се засяват 2-3 г семена. Дълбочината на сеитбата е 3-4 сантиметра.
Сеитбата може да се извърши и в късна есен (предзимно засяване). В такъв случай обработката на почвата трябва да завърши през октомври, сеитбата да завърши до края на ноември, а в по-южните райони до началото на декември. Не е нужно семената предварително да се киснат, само посевната норма трябва да се увеличи – 3-3,5 г на квадратен метър. Те започват да никнат със затопляне на времето.
Салатното цвекло се отглежда на равна повърхност в двуредови или триредови ленти при разстояние между редовете 20-25 см. За нуждите на домакинството в малката градина не е необходимо да се оформят такива ленти, а просто да се спази междуредовото разстояние.
Грижите започват скоро след сеитбата. Щом се очертаят редовете, почвата между тях се обработва плитко, за да се унищожат никнещите плевели. По-нататък броят на окопаванията зависи от заплевелеността и образуването на почвена кора след дъжд или поливки. С първото или второто разрохкване се извършва и подхранване с малко амониева селитра. Посевът се прорежда в редовете наведнъж или на два пъти. При двукратното прореждане първото е когато растенията развият 1-2 същински листа, а второто – 2-3 седмици по-късно. Еднократното прореждане се прави, когато растенията имат по 3-4 същински листа. Окончателното разстояние между растенията в реда трябва да е 5-8 см. При по-големи разстояния кореноплодите стават по-големи и по-груби. Почвата през целия вегетационен период трябва да се поддържа умерено влажна. Броят на поливките зависи от падналите валежи.
Коренполодите се изваждат лесно от рохката и влажна почва. При засушаване посевът се полива. Листата се изрязват до челото и кореноплодите се употребяват или поставят веднага за съхранение. Не бива да се допуска завяхването им. То влошава качеството и понижава съхраняемостта им. Прибирането трябва да завърши преди почвената повърхност да е започнала да замръзва. В такива случаи замръзват и челата на кореноплодите и това ги прави негодни за съхранение.
Средният добив от квадратен метър е около 5 кг, но при добри грижи може да е и по-висок.

Автор: Тома Христов

Представяме Ви:

Време е да сеете незабравките

Най-добрият начин за размножаване на незабравките е чрез предварително отгледан разсад. Подходящия момент за сеитбата на семената е през юли. Засяват се на открито. Пригответе лехата, като я обогатите...

Засаждане в шахматен формат

Понякога градинките, с които разполагаме, са съвсем малки. На ограниченото пространства ни се иска да имаме красиви цветя, но пък и малко зеленчуци. Как да поберем повече в тази теснотия? На помощ т...

Молци и бръмбари съсипват червения пипер

Няколко вида молци са изкушени от червения пипер. Молецът по сушените плодове, който напада също ядки, зърно, семена, хлебни изделия, сушени билки силно вреди на подправката. Дребната пеперуда е оцвет...

Как се прави градинска почвата на вилата

Вилите по-често се строят на терени с бедни почви, отколкото в богати равнини. Но с усвояването на имота възниква и желанието да цъфтят в двора разни цветя, да виреят зеленчуци. Как да стане това обач...

Начало