Морков

Морковът са отличава с високи вкусови, хранителни и диетични качества. Съдържа витамин А в големи количества под формата на веществото каротин (наричано още провитамин А), на което се дължи оранжево-червеният цвят на кореноплодите. Богат е на витамините В1 и В2 и по-малко на витамин С. Освен това съдържа и ценните за човешкия организъм соли на желязото, медта, калция, йода и др., които действат положително при сърдечно-съдови, бъбречни и чернодробни заболявания. Установено е, че има и антисептично действия, подобно на лука и чесъна.

Биологични особености

Морковът (Daucus carota L.) е двугодишна растение от семейство Сенникоцветни (Umbelliferae). През първата година образува листна розетка и кореноплод, я през втората развива цветоносно стъбло.
Кореновата система нараства бързо и се развива много добре. Основната й част се разполага на дълбочина около 60 см. Кореноплодът се образува от разрастването на горната част на корена. Формата на кореноплода може да е кръгла, овална, цилиндрична, вретеновидна.
Листата са събрани в розетка. Те са сложноперести, нарязани, окосмени и издръжливи на засушаване.
Цветоносното стъбло, което се развива на втората година, достига до 1-1,2 м височина
Цветовете са събрани в съцветие, наподобяващо сенник, откъдето идва и наименованието на ботаническото семейство Сенникоцветни.
Семената са елипсовидни, с ръбчета и малки власинки. Характерно за тях е че никнат бавно и не се повреждат в почвата от неблагоприятните зимни условия.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Морковът е растение на прохладния климат. По-устойчив е на студа отколкото на горещините. Семената му започват да поникват още при 3-4°С, макар оптималната да е 18-20°С. Пониците издържат до минус 3-4°С. И в по-късните фази за нормалното нарастване на кореноплодите температурата от 18-20°С е най-благоприятната, а за натрупването на каротин в тях – 15-22°С. В летните горещини морковът страда и образува слаби, дървенисти и груби кореноплоди. От всичко това следва и важният
извод за практиката:

Морковите да се отглеждат като рана пролетна или лятно-есенна култура. Голямата студоустойчивост на семената и пониците позволява в ранното производство да се отдаде предпочитание на предзимните посеви.

Към влагата морковът проявява високи изисквания, особено по време на поникването и през първите фази на растежа. По-късно е сравнително сухоустойчив, но се нуждае от постоянна умерена влажност, за да се образуват доброкачествени кореноплоди. Засушаването на почвата забавя растежа на кореноплодите и причинява загрубяването им.
Към светлината изискванията на моркова през всичките му фази на развитие са големи. Недостигът на светлина особено в млада възраст се отразяват отрицателно на добива на кореноплоди. Това се наблюдава, когато се отглеждат в сянката на възрастни дръвчета или на избуяли плевели.
Към почвата морковът предявява твърде високи изисквания. За него се избират леки, но богати на органични вещества глинесто-песъчливи почви. Развива се добре на и други почви, стига да не са много тежки, сбити и кисели и да не образуват кора, която пречи на семената да поникнат. На по-тежките почви кореноплодите се деформират и загрубяват. Физическите качества на такива почви се подобряват с внасянето на оборски тор през есента, но напълно разложен. Морковът не понася пресен оборки тор. Той е причина да се получават изкривени и разклонени кореноплоди, с бледожълт цвят и влошен вкус. Благоприятна за растежа, развитието и образуването на кореноплодите е неутралната до слабо киселата почвена реакция (pH=7 – 6,5).
Добри предшественици за моркова са доматите, пиперът, патладжанът, краставиците, зелето, дините и пъпешите и други, които оставят почвата чиста от плевели и със запас от лесно усвоими хранителни вещества, тъй като са били торени с органични и минерални торове. Житните култури са също подходящи предшественици. Не бива да се отглеждат след люцерна заради телените червеи.

НАЧИНИ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Отглеждане на ранни моркови

Сортовете, които се налагат напоследък в производството на моркови у нас са Болеро, Наполи, Нандрин, Нарбоне, Примо, Саманта, Тушон и др. Най-ранни са Примо и Саманта. Болеро е ранен до средно ранен, Наполи е средно ранен.
Подготовката на мястото се извършва през септември и най-късно до края на октомври. Почвата се обработва дълбоко на 25-30 см. Към значението на дълбочината като средство за осигуряване на добър хранителен и водно-въздушен режим, трябва да се добави че е и условие за нормално нарастване на кореноплодите. Правилно е органичното торене да е извършено за предшественика, но ако трябва да се подобрят качествата на почвата, внасянето на известно количество (3-4 кг на квадратен метър) напълно разложен органичен тор ще е от полза. Внасят се и фосфорните и калиевите торове, примерно 20-30 г суперфосфат и 1,5-2 г калиев тор на квадратен метър. Подготовката на мястото според времето на сеитбата завършва още същата есен или в ранна пролет с плитка обработка и профилиране на почвената повърхност. С предсеитбената обработка се внася и по около 15-20 г на квадратен метър амониева селитра. Оформят се лехи с ширина 1-1,20 м и дължина според желанието. Интересен начин е и направата на тирове през 60 см. Гребените на торовете се заравняват, при което се получава висока леха с ширина около 30 см. Така се осигурява по-добър достъп на въздух до кореноплодите, което се отразява положително върху тяхното качество.
Сеитбата се извършва през декември или в края на зимата (20 февруари - 10 март), щом условията позволят да се работи в градината. За предпочитане е редовата сеитба в браздички през 20 см на дълбочина 1-1,5 мм. Семената се засяват в браздичките, така че за 1 кв. метър да се изразходват 0,6-0,8 до 1 г от тях. На малки лехи в дворната градина разстоянието между браздичките може да е 10-12 см. Разстояние от 20 см обаче улеснява грижите за посева. Браздичките се заравят като се заравнява лехата. Добре е ако във всяка браздичка се засяват и семена от репички. Те ще поникнат бързо и ще очертаят редовете. Това ще помогне при отстраняването на плевелите в междуредията още докато са съвсем малки.
На по-големи площи намира приложение лентовата сеитба на равна повърхност. Лентата е триредова или четириредова. Разстоянието между лентите е 70 см, а между редовете в лентата – 30 см.
Грижите за посева започват още преди поникването на семената. Морковите никнат бавно, за 2-3 седмици. През това време израстват бързо никнещите плевели, които може напълно да компрометират надеждата за добър резултат. Затова посевът трябва редовно да се плеви. При предзимните и ранните пролетни посеви нуждата от поливане до поникването е по-рядка, но съдържанието на влагата в почвата трябва да се следи постоянно, за да не се допусне засъхване.
Не по-късно от две седмици след поникването посевът се прорежда. Растенията се оставят на 2-3 см едно от друго в реда. Когато се прореди на по-големи разстояния, кореноплодите се разрастват, загрубяват и се деформират.
Редовите посеви се окопават 2-3 пъти, първоначално на дълбочинна 5-6 см, по-късно малко по-дълбоко. При разпръснатите и тесноредови посеви това е невъзможно, при тях само се плеви, а не бива да се забравя, че окопаването се отразява добре върху функционирането на кореновата система и формирането на кореноплодите.
Посевът се подхранва един-два пъти с по 10-20 г на квадратен метър амониева селитра, когато растенията образуват 3-4 листа и 20-25 дни по-късно. Подхранването се съчетава с окопаване или поливка. Когато няма валежи, поливките се извършват през 10-15 дни.
Прибирането на ранните моркови е нещо, което не бива да се отлага. Закъснее ли се, кореноплодите прерастват, напукват се, загрубяват, а някои растения, особено от предзимните посеви, пускат цветоносни стъбла. Морковите от предзимните посеви стават готови за изваждане към края на май, а от ранните пролетни – десетина дни по-късно. Към момента на прибиране кореноплодите нарастват до около 2 см в диаметър. За нуждите на домакинството отделни кореноплоди се изваждат и по-рано.

Отглеждане на късни моркови

Продукцията от тях се използва предимно за съхранение в прясно състояние или за преработка под формата на туршии и друга зимнина.
Те заемат освободеното място от градинския грах, зеления лук, ранните картофи и др.
Подходящият момент за сеитба на късни моркови настъпва през втората половина на юни. Семената се засяват по същите схеми, каквито са и при ранните. За ускоряване на поникването, може да се киснат в продължение на 2-3 денонощия, като водата периодично се сменя. Засяват се след като леко просъхнат задължително във влажна почва. Впрочем високата влажност на почвата е нужна и при условие, че семената не са киснати. За запазването на влагата много помага покриването на лехите или поне само на редовете с прегорял оборски тор (мулчиране). Рехавата повърхност възпрепятства интензивното изпарение.
Най-съществената разлика в грижите за късните моркови е поливането, тъй като и сеитбата, и по-нататъшното развитие на растенията протича в условията на обичайното лятно засушаване. Поливките са чести и се разреждат с първите есенни дъждове. Препоръчва се според развитието на растенията и запасеността на почвата с хранителни вещества във фаза 3-5 същински лист и 20-25 дни по-късно посевът да се подхрани с 10-12 г амониева селитра на квадратен метър. На почви с по-лек механичен състав се прибавят и по 8-10 г на квадратен метър калиев тор. Той допринася за повишаване на съхраняемостта на кореноплодите.
Прибирането на продукцията от късните моркови започва към края на октомври. Според потребностите може да се извършва и по-късно. Сланите не нанасят повреди. Опасен става студът, когато почвената повърхност на 1-2 см започва да замръзва. Тогава може за замръзнат и челата на кореноплодите, а стане ли това, стават негодни за съхранение. Затова не бива да се чака този момент. При домашни условия морковите много успешно се съхраняват дълго време в избени помещения в леко влажен пясък.