Съвлакът се нарича още поветица, повитица, свлак, телеграфче и бяла рокличка. Ботаническото наименование е Convolvulus arvensis. Той спада към групата на кореново-издънковите плевели, извънредно упорити. Размножава се както със семена, така и вегетативно чрез спящи пъпки, които се образуват по корените.
Поветицата развива главен корен, който достига дълбочина 2 м. Образува и голям брой странични хоризонтални корени, те прехвърлят няколко метра дължина. На известно разстояние от главния корен хоризонталните корени се извиват надолу и преминават във вертикални корени. На мястото на извивката се образуват спящи пъпки, от които се развиват издънки и т.н., докато в почвата се оплете гъста мрежа.
В един декар площ, силно заплевелена с поветица, се съдържат милиони спящи пъпки. Този плевел може да заплевели всички културни видове. Най-благоприятни условия за развитие намира в окопните култури и трайните насаждения.
Основен механичен начин за борба е методът на изтощаването. Затова там, където се появи, овощната градина или лозето трябва да се окопава 5 до 7 пъти в един сезон.
Този метод е по-ефективен при основната обработка на почвата за пролетните култури след ранни предшественици. При сухо лято се извършват две обработки - подмятане на стърнището и ранна дълбока оран. Ранната дълбока оран изсушава част от кореновата система на плевела.
Химичната борба трябва да се съсредоточи при основната обработка на почвата, когато се внасят се подходящи хербициди – глифозат например.
Растителната пепел е калиево-фосфорно-калциев тор: Най-голямо обаче е съдържанието на калий. Той е във вид на калиев карбонат, лесно разтворимо във вода съединение, което влияе добре на всички растени...
Макар да е типично растение на средиземноморските страни, смокинята става и в българските градини. Разбира се, най-добре се развива в южните ни райони и по Черноморието. България се приема като северн...
Сушените праскови са рядкост на пазара, но са едни от най-трайните сушени плодове. Узрелите, но все още относително твърди праскови, първо се измиват, след което се нарязват на тънки кръгчета. Сушат с...
Аглаонемата (Aglaonema) е род вечнозелени треви и полухрасти от семейство Змиярникови. Аглаонемата е роднина на дифенбахията и затова много прилича на нея, като се отличава само по по-тънките си листа...