Градина » Праз

 Праз

Празът е ценен източник на хранителни вещества, минерални соли и витамини. Те се намират главно в лъжливото стъбло, зароди което той се отглежда.Важна негова съставка е фосфорната киселина, необходима на човешкия организъм.

Биологически особености

Празът (Alium porrum L.) е двугодишно растение от семейство Луковични (Liliaceae). През първата година за разлика от други луковични видове не образуват луковица, а лъжливо стъбло. На втората година развива цветоносно стъбло, цъфти и дава плодове (семена).
Кореновата система прилича на кореновата система на лука, но е по-силно развита.
Стъблото е силно скъсено, подобно на стъблото на лука, и в практиката също се нарича дънце.
Лъжливото стъбло се образува от нарастващите една в друга тръбести основи на лисата. Според сорта то е различно дълго – 50-70 см, но при някои сортове е само 15-20 см.
Семената приличат на семената на лука, но са по-дребни и по-силно набръчкани.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Празът е студоустойчиво растение. Понася понижения на температурата до минус 15-20°С. Има дълъг вегетационен период и това налага ранното му засяване, но в условията на нашия климат бързо нараства в есенната прохлада.
Към влагата е изключително взискателен. В това отношение се сравнява с водния лук. На практика може да бъде отгледан само при обилно напояване. В условията на нашата страна по време на вегетацията му се налагат 15-20 и повече поливки.
По отношение на почвата и по точно към съдържанието й на хранителни вещества в усвоима форма празът също е много взискателен. Най-добри резултати дава на дълбоки, влагоемни и богати на органични вещества песъчливо-глинести почви. Много добри за праза са наносите, но не и тези, които се заблатяват.
Добрите предшественици на праза са зеленчуците, които оставят площта чиста от плевели, освобождават я достатъчно рано, за да може да бъде подготвена доброкачествено. Преди засаждането или сеитбата на праза площта може да бъде заета от репички, спанак, салати, ранни картофи, градински грах и др.

Отглеждане на праза

Празът може да бъде отгледан чрез предварително произведен разсад и чрез пряка сеитба на семената на постоянно място.
Подходящите сортове, препоръчвани и за двата начина на отглеждане у нас, са Старозагорски 72 и Старозагорски камуш.
Разсадът се отглежда на открита леха с южно изложение и защитена от ветровете. Повърхността и се маркира през 5 или 10 см с помощта на маркир или по друг начин. Семената се засяват по възможност по-рано напролет, още през март докъм средата на април. За 1 кв. метър разсад се изразходват 8-10 г семена. За 100 кв. метра площ за отглеждане на праза са необходими 3-3,5 кв. метра разсад. Засетите семена се покриват с двусантиметров пласт от пресята торопочвена смес. Растенията се развиват бавно. Лехата трябва редовно да се плеви. Полива се с лейка често, но не с много вода. Подхранва се с 10-15 г на квадратен метър амониева селитра след поникването и 15-20 дни по-късно. Ако разсадът се развива нормално, към второто подхранване може и да не се прибегне. Торът се разтваря предварително във вода и се подава с лейка. След подхранването растенията се отмиват чрез обилна поливка.
Времето за засаждане настъпва с готовността на разсада. При нормални условия и добри грижи рано засетият разсад е готов за засаждане през първата половина на юни. Освободената от ранния предшественик площ се почиства от растителните остатъци и се обработва и тори съобразно извършеното през есента торене. Внасят се по 40-60 г на квадратен метър амониева селитра. Ако не са внесени фосфорните и калиевите торове, това може да стане сега – по 50-60 г двоен суперфосфат и 30-40 калиев сулфат на квадратен метър. Добрият разсад има диаметър на ,,стъблото” 6-8 см. Корените и листата преди засаждането се съкращават. Засажда се до края на месеца и до началото на следващия, но не по-късно от 15 юли. Това може да стане на равна повърхност или във фитарии при разстояние между редовете 20-25 см, а в редовете – на 12-15 см. Растенията се засаждат със садило.
Семената може да бъдат засети и на постоянно място по времето, когато се засява разсадът. Това също става на равна повърхност или във фитарии. Мястото се маркира, като се оформят плитки браздички през 20-25 см. Дълбочината на сеитбата трябва да е 1,5-3 см, което значи, че и браздичките трябва да са толкова дълбоки. Стремежът при засяването е семената да попаднат на 3-5 см едно от друго в реда. След като растенията поникнат и укрепнат, прореждат се на разстояние 12-15 см. За 100 кв. метра са необходими 30 г семена.
Грижите по време на вегетацията се свеждат до борба с плевелите, евентуално с болестите и неприятелите и най-вече до редовно поливане. В началото борбата с плевелите може да се води чрез окопаване, но по-късно се отстраняват ръчно. Когато растенията развият 2-3 листа, се подхранват с 10-15 г на квадратен метър амониева селитра и още веднъж при 5-6 развити листа. Предсеитбеното торене и подхранваният с амониева селитра в условията на обилно напояване са ефективни на фона на доброто торене с фосфорни и калиеви торове. През юни, юли и август се налагат поливки поне по веднъж седмично, но много често и по два пъти. Ако септември не е дъждовен, също се полива всяка седмица
Прибирането на праза започва в края на октомври и продължава през ноември. Успешно се съхранява заровен до две трети от дължината на лъжливите стъбла. Мнозина го съхраняват в избени помещения, заровен по същия начин в пясък.

Автор: Тома Христов

Представяме Ви:

Накарайте доматите да раждат по-дълго

Голяма част от любителите градинари не разполагат с достатъчно площ в зеленчуковата си градина и затова често питат какво да направят, за да може по-дълго време да имат пресни домати за салата. Дей...

Започнете зазимяването на хортензията

Още в края на август поливките на хортензията се намаляват. Ако отглеждате хортензия в градината си и тя е голям храст, окопайте около нея, за да се подобри въздушният обмен, но не поливайте. Намалява...

Растения гонят неприятели

През пролетта, особено ако се случи да е много горещо, по зеленчуковите лехи, ягодите, малините и дръвчетата връхлитат цели пълчища от всевъзможни гъсеници, листни въшки, акари. За ликвидирането им мо...

Зимно пръскане - само при нужда

Зимно пръскане на овощните дървета се прави срещу неприятели, които зимуват по кората, по пъпките, по клонките. Така се унищожават яйцата на червения овощен акар, листните въшки, зимуващите ларви на к...

Начало